Решение № 6553 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2010 г.

Решение № 6553 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лефтер Петров Лефтеров от гр. Дългопол срещу решение № 2115 от 9.12.2009 г. по адм. дело № 1246/2009 г. на Административен съд Варна, като са изложени доводи за неговата неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От ответниците по касационната жалба не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Варненския административен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Лефтер Лефтеров срещу заповед № ДК-02-ВН-28 от 15.04.2009 г. на началника на РДНСК Варна, с която е наредено премахване на незаконен строеж "магазин за хранителни стоки" в ПИ 968, кв. 76 по плана на гр. Дългопол. Първоинстанционният преди да извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед е изследвал въпроса за компетентността на органа издал оспорената заповед и обосновано е приел, че същата е издадена от материално компетентен орган въз основа на делегирани правомощия по смисъла на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ от началника на ДНСК. Изложени са мотиви, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, които мотиви се възприемат от настоящата инстанция. Направена е преценка на относимите за спора доказателства и съдът е приел, че оспорваният административен акт - заповедта на началника на РДНСК - Варна от 15.04.2009 г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж - магазин за хранителни стоки, е законосъобразен. В хода на съдебното производство е установено, че строежът е бил изготвен без необходимите строителни книжа - без одобрени проекти и без разрешение за строеж. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице е прието от съда като компетентно. В заключението на вещото лице е конкретизирано, че строежът е извършен на уличната регулационна линия и на страничната регулационна линия с ПИ 969, като е изпълнен на калкан с разположената на тази линия жилищна сграда в ПИ 969 и на 1 м. от жилищната сграда в ПИ 968. За изграждането на строежа са използвани съществуващите на място в ПИ 968 гараж и складово помещение, от които са запазени някои елементи, а някои са съборени изцяло и са доизградени и или изцяло са изградени наново, с което бившите гараж и склад са загубили своето самостоятелно предназначение е са станали част от общата конструкция на новопостроената сграда, представляваща магазин. При наличието на тези доказателства обосновано съдът е приел, че се касае за извършен нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, който съгласно Наредба № 1 от 30.07.2003 г. е определен от вещото лице като такъв от пета категория. Установява се, че извършителят не е собственик на имота, в който е извършил строеж, без да му е учредено право на строеж за същия. Следствие на извършеното строителство двата обекта са загубили своята самостоятелност и запазените и надстроени елементи от тях са станали част и елементите от новоизградения строеж. Съдът с оглед на доказателствата по делото - годината на построяването на магазина - 2007 г. е приел, че е неприложим § 183 и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ за узаконяването му. Също така, с оглед на това, че строежът е новопостроен, то не би могло да му се предостави статут на търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, обстоятелство също обсъдено от съда. Със съображения в тази посока съдът е стигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспорената заповед. Изводът на съда за законосъобразността на оспорената заповед не е опроверган пред настоящата инстанция, поради което Върховният административен съд, второ отделение приема, че решението е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което