Решение № 799 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2010 г.

Решение № 799 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Директора на Столична регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (СРИОКОЗ) срещу решение № 92 от 13.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2950/2009 г. от Административен съд - София град (АССг), с която е отменен по жалба на Антония Асенова Ковачева от гр. София частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, съдържащ се в т. 2 на негово писмо изх. № 39-00-3 от 16.04.2009 г. и е върната преписката за ново произнасяне относно предоставяне на копия от два броя преписания и един брой протокол на СРИОКОЗ в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. В касационната жалба са изложени твърдения за законосъобразност на отменения административен акт и въз основа на това е направено искане за отмяната на първоинстанционното решение като необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Ответницата Антония Ковачева счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че подадената жалба е допустима, като подадена в срок от оправомощена страна, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отменен по жалба на Антония Асенова Ковачева от гр. София частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, съдържащ се в т. 2 на негово писмо изх. № 39-00-3 от 16.04.2009 г. и е върнал преписката на касатора за ново произнасяне в тази му част. Правилно съдът е приел, че в случая информацията, достъп до която е отказан не попада в никоя от хипотезите на чл. 20, ал. 1 ЗООС, при които е налице възможност да се откаже достъп до специфичната по своя характер и обществено значение информация за околната среда, както и че в конкретния случай компетентният орган не е изложил мотиви относно обществения интерес от разкриване на информацията в нарушение на чл. 20, ал. 4 ЗООС. Този извод на съда не се опровергава и от представените с касационната жалба Заповеди II К -163 от 16.11.2004 г. на касатора, с която на основание чл. 26, ал. 3 Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и чл. 21, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗЗКИ е обявен списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна и заповед № К-15 от 3.02.2005 г., с която последната е актуализирана, във връзка с преобразуването на ХЕИ в РИОКОЗ. Този извод се налага и от обстоятелството, че документите, относно които първоинстанционният съд е разпоредил ново произнасяне от страна административния орган по реда на ЗДОИ са представени по настоящето дело с касационната жалба. От вида и съдържанието на същите не се установява същите да са класифицирани като служебна информация, при което наведените доводи за това, че същите представляват служебна тайна са неоснователни. В касационната жалба не са изложени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, при което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,