Решение № 8002 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2019 г.

Решение № 8002 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение "местна инициатива-Севлиево"/Сдружението/, представлявано от Н. Т. и процесуални представители адвокати Шопов и Янков срещу решение № 4840 от 10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4362 от 2018 г. на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на Сдружението срещу заповед №РД-157 от 19.02.2018 г., издадена от ръководителя на УО на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с която заповед е отказано предоставяне на финансиране на Стратегията за водено от общностите местно развитие. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Основното възражение е, че административният съд не е съобразил две нарушения при издаване на процесната заповед. Първото е, че същата не е мотивирана. Второто е, че неправилно е прието, че община Севлиево е член на управителния съвет на СНЦ "МИГ Севлиево". Като второ възражение излага липсата Иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови решение по същество, с което се уважи подадената жалба срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Няма постъпили становища по така подадената касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането й по същество следва да се прецени следното:

Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед №РД-157 от 19.02.2018 г., издадена от ръководителя на УО на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с която заповед на Сдружението е отказано предоставяне на финансиране на Стратегията за водено от общностите местно развитие. Съдът е разгледал наведените твърдения за незаконосъобразност на административния акт, извършил е служебната проверка за неговата валидност и е счел, че спорът е правен по преценка на събраните в преписката доказателства. Разгледал е всички фактически установявания и е направил фактическия извод за наличие на фактически пречки за предоставяне на финансиране. Приел е, че от събраните доказателства се установява, че към момента на подаване на формуляра на проектно предложение лицето Н. К. е била управител на "Регионално депо за отпадъци – Севлиево. Видно от дружествения договор от 9.1.2008 г. община Севлиево, община Дряново и община Сухиндол са образували дружеството "Регионално депо за отпадъци-Севлиево". Едновременно с това Н. К. е член на УС на МИГ в качеството й на земеделски производител. Подаването на заявлението от Н. К. за излизане от УС на МИГ е станало на 5.12.2017 г. след подаване на формуляра за кандидатстване. Поради което съдът е направил правните изводи, направени и от административния орган за наличие на предпоставките по ЗУСЕСИФ и Постановление № 161 от 4.07.2016 г., ПРСР за наличие на свързаност и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно. Спазени са законовите изисквания на АПК относно процесуалните правила и мотивираност на съдебния акт. Съдът е допуснал процесуално нарушение като не е разпределил конкретно доказателствената тежест, указвайки на страните коя какво трябва да доказва в подкрепа на тезата си в съдебното производство, но то /процесуалното нарушение/ не е съществено. Само в настоящето производство, тъй като правилно е определен спора по същество – като правен такъв и няма необходимост от събиране на допълнителни доказателства. В тази връзка оплакванията на касатора, още повече, че няма конкретни доводи в тази насока, са неоснователни.

По отношение оплакванията за нарушение на материалния закон следва да се отбележат двете насоки в касационната жалба:

Първата е твърдението, че първата инстанция не е направила правилна преценка за наличие на мотиви в обжалвания пред нея административен акт. То не може да бъде споделено от настоящата инстанция. Наистина в обжалвания съдебен акт няма пълна конкретика в тази насока, но следва да се приеме, че съдът като е приел, че акта е издаден от компетентен орган в съответната форма, с фактически и правни основания, се е произнесъл и относно наличието на мотиви в административния акт. Има и допълване в конкретното правоотношение, че са изложени мотиви относно наличието на свързаност и е посочено лицето и сдруженията, в то участва в съответните качества. Както и, че макар да не посочена конкретната правна разпоредба на § 1 от Търговския закон /Т3/, то от мотивната част на административния акт става ясно, че се касае за разпоредбата на т. 2 на § 1 от ТЗ /неправилно вписано в решението на стр. 9 от него "т. 1 от параграфа".

Като допълнение следва да се отбележи и един много подробен доклад от Комитет за подбор на Стратегия за Водено от общностите местно развитие, назначен със заповед РД-697 от 07.09.2017 г., изменена със заповед №РД-09-810 от 18.10.2017 г. Този оценителен доклад е цитиран в процесната заповед и няма пречка да се направи препратка по отношение на фактическите установявания в него, които са доста подробни. Поради което оплакването на касатора за наличие на процесуално нарушение при постановяване на решението – липса на преценка за мотивираност на административния акт, е неоснователно.

По отношение на второто твърдение същото е изцяло неоснователно, тъй като такова твърдение, каквото се посочва в касационната жалба, не е налице нито в обжалваната заповед, нито в съдебното решение. В заповедта, възприето и възпроизведено след това в съдебното решение, е посочено, че се отказва предоставяне на финансиране на стратегията за Водено от общностите местно развитие, подадено чрез формуляр за кандидатстване №BG06 RDNP001-19. 001-0057 от Сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група-Севлиево" /МИГ/ тъй като Н. К. е едновременно управител на "Регионално депо за отпадъци-Севлиево", в което безспорно е община Севлиево от 2014 г., и като земеделски производител – член на Управителния съвет на МИГ-Севлиево.

Именно съвместяването на тези две длъжности, които тя е заемала до подаване на молбата си за излизане от УС на МИГ на 5.12.2017 г., към момента на подаване на документите за кандидатстване – формуляра за финансиране е причина да се откаже финансирането. Самият касатор не оспорва тези факти, а се стреми да докаже, че община Севлиево не е член на УС на МИГ, за което няма спор.

Съгласно § 1 от ТЗ "Свързани лица" по смисъла на този закон са:

1. работодател и работник;

Няма спор, че община Севлиево е работодател на Н. К., както и, че тя е била в УС на МИГ, община Севлиево е в местната инициативна група, както и, че община Севлиево е неин работодател като съдружник в "Регионално депо за отпадъци Севлиево" ООД. Под каквато и да е юридическата организираност, няма съмнение, че лицето е участвало във всички тях.

Няма как да бъдат споделени вижданията на касатора, свързани с цитираното решение на ВКС, тъй като явно се касае за съвсем различна фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи.

Поради което оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Няма искания за разноски от ответната страна.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение