Решение № 9540 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2018 г.

Решение № 9540 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по 3 бр. касационни жалби на Началника на РДНСК-Южен централен район, "Сайлест" ЕООД гр. Б. и "Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С. против решение № 686/28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 414/2017 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменена заповед № ДК-10-ЮЦР-23/07.04.2017 г. на началника на РДНСК-ЮЦР. Касационна жалба е подадена и от "Булгармин инженеринг" АД гр. П. срещу същото решение, но в частта, с която РДНС-ЮЦР е осъдена да му заплати 1050 лв за разноски по делото след уважено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. В първите три касационни жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. В касационната жалба срещу решението в частта за разноските се излагат доводи за неправилност и се иска изменение чрез присъждане на разноските в пълен размер. Началникът на РДНСК-Южен централен район, "Сайлест" ЕООД гр. Б. и "Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С. оспорват жалбата на "Булгармин инженеринг" АД гр. П.. Последното оспорва другите касационни жалби. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби на Началника на РДНСК-Южен централен район, "Сайлест" ЕООД гр. Б. и "Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С. за допустими- подадени срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба на "Булгармин инженеринг" АД гр. П. е недопустима. Същата има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. Затова тази жалба не подлежи на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпрати на АС- П. за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Разгледани по същество, допустимите касационни жалби са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, с която е прогласена нищожност на разрешение за строеж, за материалноправно незаконосъобразна поради завършване и въвеждане в експлоатация на разрешения строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни мотиви. Според чл. 148, ал. 1 ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно изискванията на този специален закон. Разрешението се издава за строежи, предвидени в подробните устройствени планове и конкретизирани в съответните инвестиционни проекти. Разрешението за строеж представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ. Законът предвижда специален ред за контрол върху този акт - пред началника на съответната РДНСК, чийто акт е предпоставка за съдебния контрол, който от своя страна е двуинстанционен. Това двуведомствено производство, обозначено като непряк съдебен контрол, както и независещата от наличието на оспорване служебна проверка (чл. 149, ал. 5 и чл. 156, ал. 1 ЗУТ) върху строителното разрешение, има за задача да обезпечи извършването само на строежи, които са законно разрешени. Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна- чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Няма норма в действащия закон, която да ограничава забраната за отмяна, каквато е била разпоредбата на чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ (отм.), според която не може да се отменят одобрените проекти и разрешения за строеж "за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване". Първоначалната редакция на чл. 156, ал. 1 ЗУТ е допускала отмяната само "до започване на строежа". Разрешението влиза в сила, ако не бъде отменено при служебната проверка от органите на РДНСК или след проведено производство по чл. 216, ал. 2-7 ЗУТ при подадена жалба от заинтересувано лице. Влизат в сила само действителните административни актове. Нищожният акт не поражда никакви правни последици и не влиза в сила. Затова искането за обявяване на нищожността на акт може да се предяви без ограничение във времето (чл. 149, ал. 5 АПК). Завършването на строжа и въвеждането му в експлоатация по установения ред (чл. 177, ал. 1 ЗУТ) не валидира разрешението за строеж, ако то страда от особено съществен порок, обуславящ неговата нищожност. Да се приеме обратното, означава да се допуснат правните последици на административен акт въпреки наличието на порок, който изначално не позволява тяхното настъпване. Първоинстанционният съд неправилно приема, че завършването и въвеждането в експлоатация на строежа препятстват упражняването на контрола за валидност на разрешението за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти от компетентния административен орган. Първоинстанционният съд е установил в обжалваното решение всички правно значими факти, въз основа на които касационната инстанция може да направи преценка по приложението на материалния закон, поради което не се налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. С оспорената заповед на началника на РДНСК- Южен централен район, по жалба на "Сайлест" ЕООД гр. Б. и "Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С., е прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 39/22.11.2016 г., издадено от главния архитект на О. С. за строеж: " Производствена база за пегматит, съоръжения и складове към нея" в ПИ 000680, м. "Радин дол", землище на гр. С., с възложител "Булгармин инженеринг" АД гр. П.. Счетено е, че липсата на съгласие за строежа на съсобственика в ПИ "Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С., изразено в договор в нотариална форма, съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ, представлява особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води да издаване на акта при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, водещи до нищожност. Заповедта е материалноправно незаконосъобразна и отмяната й с обжалваното решение следва да остане в сила. Жалбите на "Сайлест" ЕООД гр. Б. и "Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С. с искане за обявяване нищожност на разрешението за строеж са допустими. Подаването им не е ограничено със срок, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, затова е без правно значение дали разрешението за строеж е било съобщено редовно на "Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С.. Ненужно това обстоятелство е било изследвано от първоинстанционния съд, вкл. и в производство за проверка автентичността на документа, удостоверяващ получаването, доколкото то има значение само относно надлежното упражняване на право на жалба с искане за отмяна на разрешението за строеж. Подателите на жалбите с искане за обявяване на нищожност на разрешението за строеж са заинтересуавни лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ като съсобственик - "Сайлест" ЕООД гр. Б. и носител на ограничено вещно право на строеж-"Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С., в поземления имот, в който е разрешено извършването на нов строеж. Споровете за материални права в поземления имот и върху строежи в него не са от компетентността на административния орган, разглеждащ искането за издаване на разрешението за строеж, както и на началника на РДНСК, осъществяващ контрол за законосъобразността му, както и на административния съд. Те дължат произнасяне само въз основа на представените от възложителя документи за собственост, които преценяват само от формална и външна страна. Затова неправилно първоинстанционният съд е проверявал датата на представения по делото Договор за разпределение на ползването на ПИ, в който е разрешено строителството. Ирелевантни за разглеждания административноправен спор са и твърденията на касаторите, че ответното дружество "Булгармин инженеринг" АД гр. П. не притежава право на собственост в ПИ и не може да бъде възложител на строежа, който е разрешен. Правният интерес за оспорването с искане за обявяване на нищожност се преценява към момента на подаване на жалбата, съгласно ТР № 3/16.04.2013 г. по т. д. 1/2012 г. на ОС на колегиите във ВАС. Т. притежава и "Сайлест" ЕООД гр. Б., който е съсобственик в ПИ към момента на оспорването. Настоящият състав на ВАС, второ отделение, приема, че липсата на съгласие на съсобственик в ПИ -"Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С.- за извършване на нов строеж, дадено в договор в нотариална форма, не е основание за нищожност на разрешението за строеж. В случая липсва едно от условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма. Не се касае за изцяло лишен от законово основание акт или за такъв, който да не може да бъде издаден със същото съдържание въз основа на никакъв закон, от нито един орган, както и за пълна липса на законовите предпоставки за издаването му. Липсата само на една от предпоставките е основание за унищожаемост на разрешението за строеж, което може да бъде релевирано в законния срок само от лицето, чието съгласие за строежа липсва. Другите заявени от касаторите "Сайлест" ЕООД гр. Б. и "Булгар минерали С." АД/ в несъстоятелност/, гр. С. пороци на разрешението за строеж-липса на влязла в сила виза по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, издадена на името на " "Булгармин инженеринг" АД гр. П.-са извън предмета на контрол и мотивите на началника на РДНСК в обжалваната заповед, а и не обуславят нищожност на акта. Като е отменил обжалваната заповед на началника на РДНСК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. При този изход на делото и с оглед окончателната отмяна на обжалваната заповед, разноските са в тежест на РДНСК-Южен централен район и следва да се присъдят в полза на "Булгармин инженеринг" АД гр. П., по направеното своевременно особено искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение, при липса на възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,