Решение № 1727 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 367/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 3241 от 11.11.2024 г. по адм. д. 590/2024 г. Административен съд Русе е отменил по жалба на Д. Н. от гр. Русе Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2018 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2482#10 от 13.06.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 5 182,09 лв. Срещу решението е подадена касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",чрез процесуален представител, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Д. Н.. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. Н., чрез адв. Л. Северинов от АК-Русе, представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски по представен спикъс. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Русе е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2018 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2482#10 от 13.06.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", само в частта му, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление "Биологично растениевъдство", във връзка с подадени от Д. Н. заявления за подпомагане с УИН: 18.12.0615/70567; УИН 18.14.0516/73327 и УИН 18.20.0617/79897 в размер на 5 182, 09 лева на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква "б" и чл. 6, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Между страните не се спори, че Д. Н. е получил суми по мярка "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направление "Биологично растениевъдство" за кампания от 2015 г., 2016 г. и 2017 г.в общ размер на 12 955,23 лв. Не се спори, че лицето не е подало дължимото заявление за плащане за кампания 2018 г. и в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., не е изпълнявал задължението си в изискуемия петгодишен период по дейностите в направление "Биологично растениевъдство". Безспорно е също така, че с Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. 01-6500/2482#2 от 06.03.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е било установено публично държавно вземане, представляващо изплатената на Д. Н. субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016 и 2017 г., в размер на 5 182, 09 лева. Посоченият АУПДВ е оспорен по съдебен ред пред АС-Русе, където е образувано адм. дело 481/2023 г. по описа на същия съд. С влязло в сила решение 284 от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело 481/2023 г. на АС-Русе този АУПДВ е отменен. Според съда е допуснато нарушение на правилата за съобщаване на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 изх. 01-6500/2482 от 17.05.2019 г., което е опорочило извършеното съобщаване и същото не е породило исканото правно действие, като не е поставило началото на срока за оспорване на акта за прекратяване на биологичния ангажимент. Последвало е издавеното на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2018 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2482#10 от 13.06.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Административен съд Русе е преценил, че оспореният индивидуален административен акт (в съответната част) е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква "б" и чл. 6, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, от компетентен орган с оглед приобщената към делото административна преписка заповед 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. за делегиране на правомощия по издава и подписва административни актове от изпълнителният директор на заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Според решаващия съд са налице предпоставките по чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата за прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, тъй като не е подадено заявление за плащане за четвъртата година от поетия ангажимент. Административният съд е констатирал, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба 4 от 24.02.2015 г., правилно административният орган с разпоредил възстановяване на 40% от изплатената финансова помощ. Решаващите мотиви на АС-Русе се съдържат на стр. 5-6 от решението. Систематизирани мотивите на първоинстанционния съд за основателност на оспорването могат да бъдат сведени до следното: Установеното вземане е погасено по давност, като е приложим давностният срок по чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (наричан за краткост Регламента). Според съдът, анализирайки разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95, земеделският стопанин е бил одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 през кампания 2015 г., откогато е поел 5-годишен ангажимент по дадените мярка и направление от програмата. Следователно периодът на ангажимента по съответното направление за земеделския стопанин приключва в края на 2019 г. С оглед изтичане периода на ангажимента по съответното направление (в края на 2019 г.) и липсата на удължаване, то поетият ангажимент следва да се счита прекратен по силата на закона (арг. от разпоредбата на чл. 6 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.). В случая давността следва да тече от 01.01.2020 г., след като в края на 2019 г. е приключил 5-годишният ангажимент за земеделския стопанин. Производството по издаване на процесния акт в оспорената му част е започнало с издаване на писмо от 10.04.2024 г., т. е. четиригодишният давностен срок е изтекъл, като не се установяват данни за прекъсването или спирането му. По изложените съображения АС-Русе е достигнал до извод, че след като е погасено по давност установеното вземане, административният акт в оспорената част следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП при издаване на актове по ал. 6 и 7 от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания (какъвто е настоящия случай) се прилагат сроковете за давност съгласно Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Нормата на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности приема, че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Касационният жалбоподател изрично констатира, че правилно АС-Русе е приложил материалния закон като е приел, че давността (доколкото не е налице продължаваща или повторно извършена нередност) в случая е започнала да тече от 01.01.2020 г., тъй като в края на 2019 г. е приключил 5-годишният ангажимент на земеделския стопанин. Това е така, тъй като в случая земеделският стопанин е бил одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 през кампания 2015 г., т.е. от тази година земеделският стопанин е поел 5-годишен ангажимент по дадените мярка и направление от програмата, а оттук следва, че периодът на ангажимента по съответното направление за конкретния земеделския стопанин приключва в края на 2019 г. и обуславя преклузията на мониторинговия период спрямо бенефициера .Правилен е и изводът на решаващия съд, че производството по издаване на процесния акт в оспорената му част е започнало с издаване на писмо от 10.04.2024 г., т. е. четиригодишният давностен срок е изтекъл, като не се установяват данни за неговото прекъсване или спиране. Въпросът за давността за упражняване на правомощието за определяне на финансова корекция е разрешен правилно като краен резултат от административния съд. Основните доводи на касатора се концентрират около наличието на предходен АУПДВ изх. 01-6500/2482#2 от 06.03.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" спрямо Д. Н. относно субсидията по направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016 и 2017 г., в размер на 5 182, 09 лева, който е оспорен по съдебен ред пред АС-Русе, като с влязло в сила решение 284 от 01.11.2023 г. по адм. дело 481/2023 г. на АС-Русе този АУПДВ е отменен. Поддържа се, наличието на прекъсване на срока за давност. Касационният довод е неоснователен. По смисъла на чл. 3, §1 от Регламента срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Пренесено на плоскостта на настоящия казус, прекъсването на срока на давност настъпва едва тогава, когато административният орган уведоми земеделския стопанин за предприемане на действие, свързано с разследването или правните действия. Без значение е по какъв начин земеделският стопанин е узнал за издадения УПДВ по предходно дело - адм. дело 481/2023 г. на АС-Русе. Нотификацията представлява съвкупност от фактически действия, позволяващи да се направи извод, че съответното действие е било съобщено на лицето. В случая административният орган не е доказал да е уведомил или запознал лицето за предприетото действие по установяване на нередност преди 10.04.2024 г. В този смисъл е относимо и решението в т. 30 от решение от 03.09.2015 г. по дело С-383/14 СЕС, че предвиденият в чл. 3, §1 от Регламента срок следва да гарантира правната сигурност на икономическите оператори, които трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателни последици и за кои все още може да се води процедура за установяване на нередовност. Най-накрая следва да се отбележи, че процесуално незаконосъобразните действия на административния орган, извършени в производството по издаване на АУПДВ изх. 01-6500/2482#2 от 06.03.2020 г., който е бил отменен с влязло в сила решение 284 от 01.11.2023 г. по адм. дело 481/2023 г. на АС-Русе, не могат да прекъснат давността за преследване на нередността. Това е така, тъй като наред със силата на пресъдено нещо, правна последица на съдебния акт, с който горепосочения АУПДВ е отменен, е неговото конститутивно действие. Конститутивното съдебно решение отменя административния акт с обратна сила от датата на неговото издаване (ex tunc) като с обратна сила отпадат правните последици и на всички действия в административното производство. Следователно процесуалните действия в административното производство, приключило с издаване на АУПДВ, впоследствие отменен от съда, не са от естество да прекъснат давността за преследване на нередността в производството по издаване на процесния акт Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2018 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2482#10 от 13.06.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното митническо решение, АС-Русе е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Държавен фонд "Земеделие , в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспореното митническо решение, следва да бъде осъдена да заплати на Д. Н. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 818,21 лева. Ответникът по делото има право да му бъдат възстановени в пълен размер направените разноски като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение