Решение № 3993 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14709/2018 г.

Решение № 3993 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14709/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Джаландар, [гражданство], против решение № 6197/29.10.2018 г., постановено от Административния съд С. - град по адм. д. № 2755/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 523/19.02.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет, с което поради липсата на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалба се твърди че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е немотивирано, тъй като съдът е изложил формални мотиви, взаимствани от административния акт. Били игнорирани данни, заявени от търсещия закрила като основание за изпитване на основателен страх от преследване в страната на произход. Първоинстанционният съд не установил, че административния орган не е формулирал преценка за сигурността на държавата по произход на лицето, а напротив – приел е, че са налице данни за сериозно нарушаване на човешките права, убийства, изчезвания, изтезания, липса на върховенство на закона, липса на равенство между половете, изнасилвания и сектантско насилие. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Нилсен, която развива доводи в подкрепа на сочените касационни основания. Жалбоподателя твърди, че цялото му семейство е в Холандия. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Ш. Джаландар срещу, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до това решение, решаващия състав на Административен съд С.-град е приел, че не са събрани доказателства за наличието на изискуемите по закон предпоставки за предоставяне на статут, предвидени в чл. 8 и 9 от ЗУБ. При постановяване на решението от Председател на ДАБ, били спазени изискванията за форма, при съобразяване с приложимите административнопроизводствени правила. Правилно бил приложен и материалния закон, в съответствие с неговата цел. Бил правилен и обоснован изводът на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Липсвали данни за преследване на лицето в страната му по произход по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поведението на чужденеца навеждало на извод за наличието на подбуди и мотивировка, различни от предвидените в ЗУБ, даващи възможност за определянето му като бежанец, а от там и за възможността за предоставянето му на закрила на това основание. Липсвали данни и за наличието на причини, които да дадат възможност за предоставяне на хуманитарен статут, както правилно преценил административния орган. По отношение на Джаландар липсвала реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При тези съображения жалбата срещу оспореното Решение е определена като неоснователна и е оставена без уважение. Жалбата е подадена от страна участвала в първоинстанционното производство, имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. При произнасянето си първоинстанционния съд е съобразил всички относими към производството факти и обстоятелства, имащи значение за постановяване на правилен и обоснован съдебен акт. Както по време на производството пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене, търсещия закрила не е доказал наличието на фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Настоящия съдебен състав споделя застъпеното в жалбата становище относно възможността за приемане на твърденията на лицето, търсещо закрила, въпреки липсата на неопровержими доказателства, но това би могло да стане единствено и само тогава, когато изнесената от лицето история се характеризира с достоверност и логичност, като съдържа данни за обстоятелства, относими към основанията, въведени с разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ, но такива в конкретния случай липсват. Твърдяните от Ш. Джаландар причини за напускане на страната си по произход имат икономически и личен характер и не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. От събраните доказателства и най – вече от изнесената от търсещия закрила информация се установява, че лицето има за цел събиране на средства за осигуряване на доходи и спокоен живот за семейството си, а така също и обучение на седемте си деца. Липсата на предвидените от законодателя предпоставки за предоставяне на статут на бежанец са правилно приети от първоинстанционния съдебен състав като достатъчно основание за постановяване на отказ от страна на административния орган. Липсата на буквално възпроизвеждане на бежанската история на Джаландар от първоинстанционния съд не води автоматично до извод за необоснованост на оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт. Извода за неоснователност на отправената към административния орган молба се мотивира не от самата история като сбор от факти и обстоятелства, съобщени от лицето, а от липсата на данни в нея, които да дадат възможност или да водят до необходимост от издаването на акт с резултат, различен от този в Решение № 523/19.02.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Обосновани са изводите, свързани с правилността на преценка на административния орган относно липсата на материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, съдът правилно е приел, че не са налице доказателства Джаландар да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и на база тези данни обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От последните данни за ситуацията в Афганистан не може да се направи извод за наличие на значим за настоящото производство вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в страната сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата инстанция също намира, че поведението на търсещото закрила лице, свързано с преминаването му през територията на Р България и достигането до Унгария е показателно за мотивите, които са го водили при напускане на страната, в която е живеело продължителен период от време – Пакистан. Желанието да премине незабелязано през територията на страната, навежда на извод за наличието на цел за имигриране в конкретна държава в Европа, а не за избягване на действия, свързани с преследване от властите в страната му по произход или насочени към опазване на живота и здравето си поради наличието на заплаха, вписваща се в критериите, заложени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Ш. Джаландар е живял в продължение на години в Пакистан, като се е завръщал безпроблемно в родината си са да обработва собствените си земи през съответния сезон, а това е още едно основание да се приеме, че липсват възможности за предоставяне на който и да е от двата, предвидени в ЗУБ статута. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като липсват данни за допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,