Решение № 553 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2068/2012 г.

Решение № 553 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2068/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимия Г. Л. Н. и на частните обвинители и граждански ищци В. Б. Т., ДИНКА Д. Т., Р. В. Т. и М. Д. М. срещу въззивно решение № 131 от 13 август 2012 г. по внохд № 251/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия Н. се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието. Иска се да бъде намалено. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители също се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, но се иска отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, за да се увеличи наказанието на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна жалба изразява становище за неоснователност на жалбите. В последната си дума подсъдимият моли решението да се остави в сила. Върховният съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 17 от 14.05.2012 г. по нохд № 144/2012 г. Пазарджишкия окръжен съд е признал жалбоподателя - подсъдим Г. Л. Н. за ВИНОВЕН в това, че за времето от 30.09.2011 г. до 13.10.2011 г. при условията на продължавано престъпление в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик е унищожил и направил опит да унищожи чужди движими вещи собственост на Д. Д. Т. на обща стойност 1200 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 216, ал. вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Т. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до 950 лева. ОТХВЪРЛИЛ е предявените от В. Б. Т., Р. Т. и М. М. срещу подсъдимия граждански искове в размера на по 10 000 лева за всеки от тях, обезщетение за имуществени вреди причинени от опита за палеж на лек автомобил. С горното решение Пловдивският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в наказателно-осъдителната й част, като УВЕЛИЧИЛ наказанието на подсъдимия Г. Н. от осемнадесет месеца на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. По жалбата на подсъдимия Н.: Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да увеличи размера на наказанието, постановен с присъдата, въззивният съд е приел, че определеното от 18 месеца е занижено и не съответства на степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. Счел е също така, че критичното отношение на Н. към извършеното престъпление е надценено. Преценката е правилна. Видно е от данните по делото и приетата за установена фактическа обстановка, извършените деяния се характеризират с висока степен на обществена опасност. Н. е извършил три деяния, едното от които е останало недовършено в стадия на опита, поради своевременната намеса на полицейските органи. Установен е и мотивът за деянието - обвиненията на пострадалата Д. Т. към него, че постоянно краде селскостопанската й продукция, продавана на пътя Пазарджик - Пловдив, където и той се занимавал с такава продажба. На тази основа отношенията им били влошени и подсъдимият под въздействието на алкохол решил да запали имотите й. Първо запалил 30 броя палети за ябълки, които Т. държала пред дома си, използвайки бензин, който носил. Второто деяние извършил на 1/2.10.2011 г. в тъмната част на денонощието, като залял дървената врата на селскостопанската постройка с двигателно масло. Опитал се да я запали с клечка кибрит, но огънят не се развил, тъй като използваното средство не могло да се разгори. В близост до постройката се намирал домът на св. Т. Г., обитаем по същото време, върху който е било възможно да се разпростре огъня в случай, че би се разгорял. Подсъдимият не се отказал от намерението се да причини вреда на пострадалата и на 13.10.2011 г. около 0.20 ч. отново се насочил към дома на Т., носейки в себе си две шишета с двигателно масло. Възнамерявал да запали лекия автомобил на пострадалата л. а. "ВАЗ" с рег. № 7325 АА, паркиран пред дома й. Действията му били наблюдавани от полицейски служители, при които бил постъпил сигнал от пострадалата за предходните му действия. Подсъдимият се приближил до автомобила и отворил бутилките със запалителна течност, когато бил задържан от свидетелите П. и Г. Пожаро-техническата експертиза е дала заключение, че ако автомобилът се бил запалил, пожарът би се разпрострял и върху намираща се на 1.5 метра жилищна сграда и създаде опасност за спящите в нея хора. Предвид изложеното, правилно е отчетено, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Висока е степента на обществена опасност и на подсъдимия. Видно от справката за съдимост - л. 77 - 79 от дос. пр., подсъдимият е осъждан многократно. Наказанията по тези 6 броя осъждания очевидно не са оказали своето поправително-възпиращо въздействие, което дава основание, за извод че спрямо него следва да се наложи по високо по размер наказание, съответстващо на извършеното престъпление, и което да изпълни целите, визирани в чл. 36 НК. Предвид изложеното, като е увеличил размера на наказанието, въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 НПК. Основание за намаляване на наказанието не е налице, поради което жалбата се явява неоснователна, а решението следва да се остави в сила. По жалбата на частните обвинители: Същите не се доволни от наказанието, увеличено от въззивния съд по тяхна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че наказанието от две години лишаване от свобода не е явно несправедливо, поради което липсва законово основание за отменяване на съдебния акт и връщане на делото в тази част, за налагане на друго по-тежко по размер наказание. В този смисъл жалбата също е НЕОСНОВАТЕЛНА и не следва да се уважава. Предвид изложеното, тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал съществено нарушение по чл. 348, ал. 3 НПК, съдебният акт като законосъобразен и справедлив следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение