Решение № 8803 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2015 г.

Решение № 8803 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД (наричано за краткост по-долу Дружеството) и по касационна жалба на Г. И. К. против решение № 537/6.01.2015 г., постановено по адм. д. № 672/13 г. от Административния съд - гр. В. Търново. С обжалваното решение, по жалба на Г. И. К., дружеството е осъдено да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 лева, равняващи се на заплатената от нея такса за принудително преместване на автомобил и такса отговорно пазене на автомобила, сумата от 8 лева, равностойна на цената на използвания таксиметров превоз и сумата от 50 лева, претърпени от ищцата неимуществени вреди, всички в резултат на незаконосъобразен административен акт - ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - принудително преместване на МПС в отсъствието на собственика, приложена на 4.05.2013 г. от инспектор при "ОДПГ" ЕООД. Дружеството е осъдено да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 7,70 лева. Със същото решение е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди над сумата от 150 лева до пълния предявен размер от 200 лева, както и иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта за присъждане на законна лихва за забава на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за периода от 4.05.2013 г. до 24.06.2014 г. С решението, исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 лева и неимуществени вреди в размер на 262 лева (сума, представляваща разликата до общо посочената сума от 300 лева), предявени срещу О. В. Т. са оставени без разглеждане. С касационната жалба на дружеството е обжалвано цялото съдебното решение. С определение от 10.02.2016 г., касационният съдебен състав е оставил без разглеждане касационната му жалба в частта, в която се оспорва отхвърлителната част от съдебното решение, поради недопустимостта й от гледна точка на правния интерес от обжалването на тази част от съдебното решение. Следователно, за разглеждане от касационната инстанция по същество е останала касационната жалба на Дружеството в частта й срещу решението в осъдителната спрямо Дружеството част в това число и относно присъдените в полза на ищцата разноски. Дружеството поддържа неправилност на решението в обжалваната му част. Сочените касационни основания са - допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Конкретните оплаквания са, че съдът е приел за разглеждане неколкократни промени в исковите претенции, направени след срока за това; по иска за имуществени вреди от 38 лева, съдът е конституирал като ответник О. В. Т., а с решението си е осъдил Дружеството, а по отношение на общината искът е оставен без разглеждане. Дружеството счита за неправилно решението на съда в частта, в която го е осъдил за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 лева, тъй като претенцията над този признат от него размер е недоказана. Възразява се с твърдение за необоснованост и срещу решението, в частта, в която дружеството е осъдено да обезщети ищцата за направените от нея разноски за таксиметрови услуги. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят исковете или делото да се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав. С касационната жалба на Г. И. К. също така е обжалвано цялото решение на административния съд. С определение от 10.02.2016 г. съдът е оставил без разглеждане касационната й жалба в частта, в която е насочена срещу осъдителната част на съдебното решение, поради липсата за касаторката на правен интерес от оспорването. Следователно, касационната жалба на г-жа К. остава за разглеждане в частта срещу решението на административния съд, с което исковите й претенции срещу Дружеството са отхвърлени, а тези срещу О. В. Т. са оставени без разглеждане. В жалбата се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост на решението в обжалваната му част. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е приложил закона, оставяйки без разглеждане исковете й срещу О. В. Т. и неправилно е занижил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В касационната жалба се заявява, че ищцата поддържа иска си срещу Дружеството в размер на 200 лева, тъй като то не е откликнало на поканата й за доброволно плащане на присъдените й с решението суми. Ищцата обосновава преживените от нея притеснения с обстоятелството, че е лице с призната степен на неработоспособност от 52%. Иска се уважаване на исковите претенции срещу О. В. Т. в размер на 300 лева и срещу Дружеството в размер на 200 лева. Ответникът - О. В. Т. изразява становище за неоснователност на жалбите, като съображенията му са изложени в писмен отговор, представен на 10.02.2015 г. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за недопустимост на обжалваното решение. Изказва се съображение, че Дружеството не е процесуално легитимно да отговаря по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като то няма качеството на орган на държавата или на общината. Според прокурора, съдът неправилно възприема Дружеството като извършващо административна дейност, тъй като съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, за да е носител на административни правомощия, субектът трябва да е овластен за това със закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими и основателни. Решението е недопустимо в една част и неправилно в друга. И. К. е сезирала Административния съд - гр. В. Търново на 24.06.2013 г. с обжалване на Констативен протокол № 1831/4.05.2013 г. на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД и искане той да бъде обезсилен и да й бъде върната неправомерно платената глоба, ведно със законната лихва, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Във връзка с това сезиране е образувано адм. д. № 567/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд С разпореждане от 24.06.2013 г., съдът е оставил без движение жалбата и е дал указания на жалбоподателката за отстраняване на недостатъци по нея. С разпореждане от 22.07.2013 г., съдът е приел, че жалбоподателката е отстранила недостатъците по жалбата й, но че претенцията й за присъждане на сумата от 38 лева, представляваща неправомерно платена от нея глоба ведно със законната лихва е самостоятелен иск и подлежи на самостоятелно разглеждане, който следва да бъде отделен в отделно самостоятелно производство. По тези съображения, с разпореждането, съдът конституира като ответник по жалбата срещу констативния протокол, А. П. К., в качеството му на инспектор "ПНП-ППС" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД и отделя иска за обезщетение за сумата от 38 лв. представляваща неправомерно заплатената срещу жалбоподателката Г. К. - глоба за освобождаване на репатрирания й автомобил от наказателния паркинг, по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, в отделно производство, разпореждайки делото в тази част да се докладва на председателя на съда за определяне на друг докладчик. Във връзка с това разпореждане, по отделената искова претенция, пред административния съд е образувано адм. д. № 672/13 г. С разпореждане от 2.08.2013 г., постановено по това дело, съдът оставя без движение исковата молба на Г. К., указвайки й наред с друго да уточни и от кого се претендира обезщетението за вреди. Във връзка с разпореждането на съда, на 3.10.2013 г. по делото е постъпила искова молба от Г. К. срещу кмета на О. В. Т., едноличен собственик на капитала на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, в ищцата твърди, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, във връзка с които претендира да й бъдат възстановени - държавни такси в размер на 24 лева, глоба в размер на 38 лева, 4 препоръчани писма с платена такса в размер на 1,85 лева. Относно размера на неимуществените вреди е предоставила на съда. С разпореждане от 14.10.2013 г. съдът е приел, че с исковата си молба, ищцата е изменила първоначално предявения иск за имуществени вреди, без да посочва началната дата на изчисляване на лихвите, както и е предявила нов иск за неимуществени вреди, като не е посочила дали се предявява срещу същия ответник и в какъв размер. Съдът е дал указания на ищцата да посочи, срещу кого се предявява иска за имуществени вреди в размер на 38 лева - неправомерно платена глоба; от коя дата се претендират лихви върху обезщетението за имуществени вреди; от кого и в какъв размер се претендират неимуществени вреди, както и началната дата за изчисляване на лихвата върху претендираните неимуществени вреди. Във връзка с това разпореждане, ищцата е подала молба от 12.11.2013 г., в която заявява, че поддържа исковата си молба срещу О. В. Т. и настоява да й бъде върната неправомерно платената от нея глоба за принудително преместване на автомобила й и такса за пазене в общ размер на 38 лв. ведно със законните лихви, считано от 4.05.2013 г. В същата молба заявява, че поддържа исковата си претенция срещу "ОДПГ" ЕООД за неимуществени вреди в размер на 50 лева, считано от 4.05.2013 г. до настоящия момент (датата - 12.11.13 г. на подаване на молбата). С определение от 15.11.2013 г., съдът е конституирал като ответник по иска за имуществени вреди в размер на 38 лева ведно със законната лихва от 4.05.2013 г., О. В. Т., а като ответник по иска за неимуществени вреди в размер на 50 лева ведно със законната лихва от 4.05.2013 г. "ОДПГ" ЕООД. Със същото определение съдът е спрял производството до приключване на адм. д. № 567/2013 г. по описа на Административен съд - В. Т. С определение от 7.08.2014 г. производството по делото е възобновено и делото е насрочено за 7.10.2014 г. На 1.10.2014 г. по делото постъпват писмени бележки от ищцата, в които тя посочва, че иска да й бъде възстановена сумата в размер на 38 лева, заплатена за освобождаване на репатрирания й автомобил, както и имуществени вреди в размер на 17 лева за придвижване с такси до наказателния паркинг на О. В. Т. В писмените бележки се сочи сумата от 300 лева като обезщетение за причинените й неимуществени вреди от изпитания силен шок от липсата на автомобила й на мястото, на което го е спряла и последвалият стрес и уплаха, че е откраднат. Също така, в писмените си бележки, ищцата претендира и 200 лева за причинени неудобства и загуба на лично време, ангажираност и подготовка за изготвяне на жалбата против ПАМ. С молба от 3.10.2014 г. ищцата е посочила, че е склонна да сключи споразумение с "ОДПГ" ЕООД в случай, че й се възстановят направените разходи в размер на 100 лева и неимуществените й вреди от 200 лева. В съдебно заседание, проведено на 7.10.2014 г. съдът е докладвал писмените бележки и молбата на ищцата, във връзка с които й е указал, че ако желае да направи увеличение на първоначално предявените претенции, следва да го направи съобразно изискванията на ГПК за увеличение на иска. Във връзка с това определение, ищцата е подала молба на 16.10.2014 г., в която заявява, че срещу О. В. Т. поддържа претенцията си в общ размер на 300 лева, от които 38 лева такса освобождаване, 17 лева цена на таксиметрова услуги и останалите неимуществени вреди. Също така заявява, че поддържа искането си срещу Дружеството в общ размер на 200 лева за неимуществени вреди. Съдът е докладвал молбата на ищцата в съдебно заседание, проведено на 28.10.14 г., преценявайки за основателен довода й, че няма пречка да бъде извършено изменение в размера на иска, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ГПК, такова изменение може да бъде правено до приключване на съдебното дирене и не се иска съгласие на ответниците. Със същото определение, съдът е указал на ищцата непредставянето на доказателства за основателността на претенциите й. В следващо съдебно заседание, съдът е постановил определение за даване на ход по същество на делото. От диспозитива на обжалваното съдебно решение следва, че съдът е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска, предявени от ищцата срещу О. В. Т., единият за заплащане на имуществени вреди в размер на 38 лева ведно със законната лихва върху него, считано от 4.05.2013 г., а другият в размер на 262 лв. за неимуществени вреди, както и с четири обективно съединени иска срещу Дружеството, единият за заплащане на имуществени вреди в размер на 46 лева ведно със законната лихва върху тях, другият за заплащане на неимуществени вреди в размер на 200 лева ведно със законната лихва върху сумата, както и с два иска за заплащане на мораторна лихва върху главниците на претендираните обезщетения за периода от 4.05.2013 г. до 24.06.2014 г. Съдът е оставил без разглеждане исковете, предявени срещу О. В. Т., приемайки, че вредоносният акт е издаден от длъжностно лице, което не се намира в трудови или служебни правоотношения с общината. Въз основа на този извод, съдът е приел, че общината не е надлежен ответник и не притежава пасивна процесуална легитимация по предявения иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а надлежното упражняване на правото на иск е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за наличието на които, съдът следи служебно. Съдът е преценил като частично основателни обективно съединените искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди срещу Дружеството, които е квалифицирал като такива по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, приемайки, че дружеството е действало като административен орган, на когото е възложено извършването на определена административна дейност - контрол върху общинските пътища, макар че в рамките на така направеното възлагане, в обхвата му да не е включено правомощието за издаване на актове за налагане на ПАМ - принудително преместване на МПС. С. е приел, че не характеристиката на органа като част от държавната администрация, а характера на извършваната от него дейност определят основателността на претенцията за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По-натам съдът е приел, че в случая са налице кумулативните предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ - прогласен за нищожен акт за наложена ПАМ - принудително преместване на автомобил, вреди, изразяващи се в заплатена от ищцата сума, за да бъде освободен автомобила й от наказателния паркинг, чиито размер се установява от фискален бон, представен по делото, както и 8 лева, разноски за таксиметрова услуга за придвижването на ищцата от мястото, където е бил паркиран автомобилът й до наказателния паркинг, където е откаран. Съдът е приел за доказан този вид разход въпреки липсата на писмен документ за това, преценявайки като житейски логичен и разумен довода на ищцата, че поради стреса е пропуснала да вземе касова бележка. Съдът е определил размера на този разход, преценявайки тарифата на такситата - 0,80 ст. на км, както и изминатото разстояние. Съдът е приел, че е налице и пряката причинно-следствена връзка между вредите и нищожната ПАМ. По отношение на иска за неимуществени вреди, предявен срещу Дружеството, съдът е приел, че той е увеличен от 50 лв. на 200 лева. Приел е, че такива вреди са настъпили, изразяващи се в ужас и безпомощност на човека, който за да се придвижи свободно трябва да ползва автомобила си, но не го намира там, където го е оставил. Въз основа на представени по делото решения на ТЕЛК, установяващи намалена работоспособност на ищцата, съдът е приел, че събитията около налагането на ПАМ са дали своето отражение и върху здравословното й състояние. Съдът е оценил преживяния стрес от ищцата на сумата от 150 лева, до който размер е уважил иска за обезщетяване на неимуществените вреди, а в останалата му част до 200 лева, го е преценил като недоказан. По исковете за заплащане на законна лихва върху сумите на обезщетенията съдът се е позовал на ТР № 3/04 г. по т. д. № 3/04 г. на ОСГК, че лихви се дължат от момента на отмяната на незаконосъобразния административен акт, който в конкретния случай бил 24.06.2014 г., като от тази дата до окончателното изплащане на сумите е присъдил лихва за забава върху уважения размер на обезщетенията, а за периода от 4.05.2013 г. до 24.06.14 г. претенциите за лихва за забава са отхвърлени. По касационната жалба на Дружеството настоящата инстанция приема следното: Решението на съда е недопустимо в частта, в която Дружеството е осъдено за заплащане на суми за обезщетения. Съображенията са следните: За първи път ищцата предявява претенция за за заплащане на обезщетение срещу Дружеството с молбата от 12.11.2013 г., в която твърди, че вследствие неправомерните действия на дружеството са й причинени безпокойства, притеснения и страдания, в резултат на което иска, то да й заплати 50 лева неимуществени вреди за периода от 4.05.2013 г. до настоящия момент (който е момента на подаване на молбата - 12.11.13 г.). Тази претенция на ищцата е нова и тя не фигурира в исковата й молба от 3.10.13 г. Впоследствие с молбата си от 3.10.2014 г., ищцата сочи като размер на претенцията си за неимуществени вреди спрямо Дружеството, сумата от 200 лева. Ищцата не е предявила претенция спрямо Дружеството за заплащане на обезщетение за причинени й имуществени вреди, поради което решението на съда, в частта, в която Дружеството е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 38 лева ведно със законната лихва считано от 24.06.2014 г., както и сумата от 8 лв. ведно със законната лихва от същата дата е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск. По тази причина, решението следва да се обезсили, а съдебното производство в същата част се прекрати. Административният съд неправилно е приел, че редовно е сезиран с иск срещу Дружеството, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Такъв иск не е предявен с исковата молба от 3.10.2013 г. Не може да се приеме, че такъв е предявен и с молбата на ищцата от 12.11.2013 г. и с писмените й бележки, постъпили по делото на 1.10.2014 г., тъй като те нямат реквизитите на искова молба, с каквато той може да се предяви, които реквизити са посочени по императивен начин в чл. 127 ГПК. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че обжалваното решение в частта, в която Дружеството е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2014 г. е постановено по непредявен иск, поради което е недопустимо и следва да се обезсили, а съдебното производство в тази част се прекрати. С оглед недопустимостта на съдебното производство и недопустимостта на постановеното съдебно решение в частта относно исковете, разгледани и частично уважени срещу Дружеството, то неправилно е решението на съда, в частта, в която Дружеството е осъдено да заплати разноски на ищцата. По изложените съображения, касационната съдебна инстанция преценява касационната жалба на Дружеството като изцяло основателна, поради което решението в обжалваната му от Дружеството част следва да се обезсили, а съдебното производство в тази част се прекрати и се отмени решението в частта, в която дружеството е осъдено за разноски. По касационната жалба на Г. И. К.: Неправилно е решението, в частта имаща характер на определение, в която исковете, предявени срещу О. В. Т. са оставени без разглеждане. Съдът е преценил исковете като недопустими, тъй като били предявени срещу ненадлежен ответник и не притежава процесуална легитимация по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този извод на съда е неправилен. На първо място, съдът неправилно е квалифицирал всички искове, предявени срещу общината като такива по чл. 1 от ЗОДОВ. Видно от твърденията на ищцата е следното: още с жалбата си срещу констативния протокол, тя е искала да бъде разпоредено връщане на неправомерно платената глоба, ведно със законната лихва. Впоследствие в исковата молба, независимо, че ищцата е твърдяла понесени от нея имуществени вреди е искала да й бъдат възстановени вече заплатени от нея суми. Претендирала е и обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразен административен акт. В молбата си от 12.11.13 г. ищцата отново е настоявала, да и бъде върната неправомерно платената от нея глоба в размер на 38 лв., ведно със законните лихви, считано от 4.05.2013 г. Тоест, ищцата не е искала заплащане на обезщетение за претърпяна имуществена загуба, а възстановяване на сума, платена без основание. Въз основа на тези твърдения на ищцата, съдът неправилно е квалифицирал претенцията й, като иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Преценката на съда по тази претенция е следва да започне от това, кой е компетентният съд за разглеждането й. Съдът правилно е квалифицирал претенцията на ищцата спрямо общината, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като иск по чл. 1 ЗОДОВ, но неправилно е преценил, че той е недопустим. Доколко соченият от ищеца ответник е носител на задължението за обезвреда на причинените на ищцата неимуществени вреди, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. От категорията на абсолютните процесуалноправни предпоставки за допустимостта на исковете е процесуалната правоспособност на страните, с каквато О. В. Т. разполага, по аргумент от чл. 14 ЗМСМА. От друга страна, както в исковата молба, така и в последващите уточнителни молби, ищцата сочи общината като ответник, в качеството й на едноличен собственик на капитала на Дружеството, чийто инспектор е наложил незаконосъобразната ПАМ. За да отговори на въпроса, следва ли общината, в качеството й на едноличен собственик на капитала в търговското дружество, в конкретния случай да отговаря за твърдяните неимуществени вреди, съдът следва да се произнесе с решението по спора. Решението на съда, в частта, в която частично са отхвърлени исковете на ищцата срещу Дружеството е недопустимо по същите съображения, които се изложиха по правилността на решението, в частта, в която тези искове са частично уважени. Решението в тази част следва да се обезсили като недопустимо. Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК