Решение № 10164 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2011 г.

Решение № 10164 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тоня Пенчева Пенчева от гр. Велико Търново, срещу решение № 19/01.02.2011 г. постановено по административно дело № 1029/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването, извършено с жалбата й срещу заповед № 10649/25.10.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) при Община Велико Търново, потвърдена с решение № РД-12-117/25.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Велико Търново. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и преписката да бъде върната за решаване с указание за приложимия закон. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е заповед № 10649/25.10.2010 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново, с която на жалбоподателката е отказано отпускането на семейна помощ (месечна добавка) за дете с увреждане по реда на чл. 7, ал. 8 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), с мотиви, че детето е завършило средно образование и е записано задочна форма на обучение - 13-ти клас за учебната 2010/2011 г., и за задочна форма на обучение - I-ви курс в СА "Д. А. Ценов" - Свищов, за същата учебна година. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД-12-117/25.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, при спазване на установената форма, като съдържа мотиви, вкл. фактически и правни основания за издаването й. По същество съдът е възприел становището на административния орган, че след като Иванела Борисова Евтимова (ненавършила 20-годишна възраст), дъщеря на жалбоподателката, е завършила средно образование и вече е студентка, не е налице основание да се отпусне исканата добавка, защото по отношение на нея не е изпълнено изискването на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца - помощта се предоставя до завършване на средно образование. Същевременно съдът е приел за безспорно установени останалите предпоставки по чл. 7, ал. 8 и ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗСПД за отпускане на тази помощ - детето има трайно увреждане (инвалидност 75 % /т. е. над 50 на сто - § 1, т. 2 от от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания/, съгласно ЕР на ТЕЛК), установено от компетентните здравни органи, не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца и живее постоянно в страната. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Изводът на съда за законосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в нарушение на материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. По силата на законовата делегация - § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за семейните помощи за деца, Министерският съвет е приел с постановление № 139 от 05.07.2002 г. Правилник за прилагането на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД), в който правилник са конкретизирани изискванията на закона, в това число и предпоставките за отпускане на семейни помощи. Съдът при постановяване на решението си е следвало да съобрази уредбата, дадена с чл. 18, ал. 4 от ППЗСПД (чл. 18 от правилника пояснява за някои специфични случаи кога условията на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗСПД следва да се считат изпълнени), съгласно която когато детето учи в ХIII клас на професионална гимназия (както в процесния казус), помощта се изплаща до завършването й, но не повече от 20-годишна възраст, и с чл. 19, ал. 4 от ППЗСПД, според която месечната помощ по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД се изплаща до навършване на 20-годишна възраст на лицето с трайни увреждания. Предвид изложеното трябва да се приеме, че получаването на диплом за общо средно образование и последвало обучение в университет, при продължаване същевременно на обучението в ХIII клас на професионална гимназия от ненавършило 20-годишна възраст лице с трайно увреждане, не изключва приложното поле на чл. 18, ал. 4 и на чл. 19, ал. 4 от ППЗСПД, и следователно са налице материалните предпоставки да се отпусне отказаната с процесната заповед семейна помощ (месечна добавка) за дете с трайно увреждане при условията на чл. 7, ал. 8 от ЗСПД. Водим от горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесната заповед. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспорената с нея заповед, и преписката се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне предвид установеното по-горе. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,