Решение № 48 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 14/2012 г.

Решение № 48 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 14/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 17.09.2009 г. постановено от Софийски градски съд по гр. д. № 666/2007 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд по гр. д. № 2079/1991 г. в обжалваната му част и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент в [населено място] в сградата на [улица] на втори надпартерен етаж с площ 30,18 кв. м. при квоти и между съделители: по 2/12 ид. ч. за Д. Т., М. Т. и В. Т. и по 1/12 ид. ч. за В. Т., Е. С., П. Н., К. Н., Р. Г. и Л. Т. като е отхвърлен иска за делба по отношение на М. Я. Т. След постановяване на решението е починала съделителката М. Н. Т. и на нейно място са конституирани наследниците й Г. Л. Т. и О. Л. Т. Касационната жалба е подадена от съделителя В. Н. Т. Поддържа се, че неправилно е отменено решението на районния съд изцяло вместо само по отношение на жалбоподателката В. В. Т. Изтъква се незаконосъобразност на приетото, че Б. Ц. не е бил собственик на прехвърлените 2/3 ид. ч. от имота както и необоснованост на извода, че завещанието на М. Н. Х. е валидно. Ответниците по жалбата не са представили писмени отговори. В съдебно заседание пълномощниците на ответниците К. Н. и О. Т. молят за постановяване на решение в рамките на основанието за допускане на касационно обжалване. Ответниците П. Я. Н. и В. В. Т. претендират да бъде уважено нотариалното завещание на наследодателката М. Н. Х. и имотът да се дели между братята и сестрите, респ. наследниците им. С определение № 351 от 31.10.2013 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението служебно за проверка на допустимостта му, доколкото е постановено спрямо страна /Л. Т./, която е починала преди постановяване на решението, като същевременно не е определена квота на съделител, който следва да участва в делбата /С. С./. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата е жилище - апартамент в [населено място] на [улица] на втория надпартерен етаж. Жилището е било собственост на М. Н. Х. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от 1967 г. М. Х. е починала през 1991 г. и е оставила като наследници съпруг Б. Ц., петима братя и една сестра: С., В., Я., Н., В. и М. Четирима от братята и сестрата също са починали /някои в хода на делото/ и са заместени от наследниците си. Установено е, че съпругът Б. Ц. след смъртта на съпругата си е прехвърлил с договор за издръжка и гледане 2/3 ид. ч. от имота на В. Н. Т. /настоящия касатор/, който към този момент е в брак с М. Я. Т. Същевременно, представено е саморъчно завещание на наследодателката, съставено на 11.12.1985 г., с което тя оставя в полза на съпруга си Б. Ц. правото на ползване на имота, а голата собственост - на братята и сестрите си. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че завещанието е написано и подписано от завещателката и липсват основания за признаването му за нищожно. Поради това е намерил, че съпругът Б. Ц. не е притежавал 2/3 ид. ч. от имота, с които се е разпоредил чрез договора за издръжка и гледане. Затова е счел, че делбата следва да се допусне между братята и сестрите, респ. наследниците на тези от тях, които са починали, като бъде изключена от делбата съпругата на В. Т. М. Я. Т. При посочване на съделителите и на квотите съдът е определил квота 1/12 ид. ч. на Л. А. Т. и също така 1/12 ид. ч. на Р. Н. Г., при все, че по делото са налице данни, че Л. Т. /наследник на Н. Т. - брат на наследодателката/ е починала през 2006 г. и се наследява от дъщеря си Р. Г. Същевременно, в решението не е посочена като съделител С. В. С., която е един от наследниците на С. Н. Т. - брат на наследодателката М. Н. Х. С. С. е участвала като страна в първоинстанционното производство и във въззивното такова, но в решението на въззивния съд е пропусната и дял в съсобствеността не й е определен. Във връзка с подадена от С. С. молба Софийски градски съд е постановил решение от 15.04.2011 г., с което е отказал да бъде допусната поправка на очевидни фактически грешки в решението от 17.09.2009 г., изразяващи се в недопускане до участие в делбата на молителката С. С. Съдът е установил, че тя е конституирана като страна в производството и има качеството на наследник. Същата обаче е пропусната като съделител при допускане на делбата, не е постановен и отхвърлителен диспозитив спрямо нея. С оглед на това съдът е намерил, че липсва изобщо формирана воля на съда в решението по отношение на тази съделителка и затова недостатъкът не може да бъде отстранен чрез поправка, а по пътя на обжалването. Срещу това решение е подадена касационна жалба от С. В. С. С определение № 126 от 21.02.2012 г. по настоящето дело касационно обжалване по жалбата не е допуснато и делото е върнато на Софийски градски съд за разглеждане на молбата от 18.11.2009 г. в частта й за допълване на решението от 17.09.2009 г. по гр. д. № 666/2007 г. С решение от 27.07.2012 г. по гр. д. № 666/2007 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на С. В. С. по чл. 193 ГПК (отм.) за допълване на решението от 17.09.2009 г. чрез включване на молителката като съделител с квота 1/12 ид. ч. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. По основанието за допускане на касационно обжалване. В решението по допускане на съдебна делба съдът разрешава въпросите между кои лица и за кои имоти се следва да се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. При настъпило наследствено правоприемство по време на процеса /чл. 227 ГПК/, съдът е длъжен да отчете настъпилата промяна и да постанови решението спрямо конституираните наследници на починалата страна. Решението, постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, е процесуално недопустимо. В този смисъл е създадена практика на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение № 166 от 28.03.2011 г. по гр. д. № 306/2010 г. на I г. о., Решение № 16 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г. на II г. о. Предвид горното обжалваното въззивно решение се явява недопустимо. В. съд е конституирал Р. Н. Г. като страна в процеса - наследник на починалата в хода на делото Л. А. Т., но същевременно е допуснал делба спрямо починалата страна като й е определил дял в съсобствеността 1/12 ид. ч., каквато част е определил и на наследницата й Р. Г. Допускането на делба спрямо починал съделител представлява произнасяне спрямо неправоспособна страна и обуславя недопустимост на съдебния акт. При настъпилото в хода на делото наследствено правоприемство съдът е следвало не само да конституира наследниците на починалата съделителка Л. Т., което е сторил, но и с решението си да се произнесе по участието в делбата на наследницата Р. Г. на мястото наследодателката, а не наред с нея. При горните изводи и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по делбата на имота спрямо надлежните страни в процеса и да вземе предвид, че на съделителката С. В. С. не е определена квота в съсобствеността, при все че същата е надлежно конституирана в процеса и липсват съображения за изключването й от делбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.