Решение № 8219 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2010 г.

Решение № 8219 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационни жалби на "Даг Комерс" ООД - гр. Бургас чрез процесуалния му представител адв. Галина Найденова и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 966/4.09.2009 г., постановено по адм. дело № 1733/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас. "Даг Комерс" ООД - гр. Бургас чрез процесуалния му представител адв. Галина Найденова обжалва решението в отхвърлената част на жалбата против РА № 020800596/22.08.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-307/20.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас в частта за определен допълнителен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 158 728,80 лв., вследствие увеличен финансов резултат със сумата 1 063 002 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.). От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за отмяна на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е отговорил на всички негови възражения в жалбата, не е обсъдил правилно всички събрани по делото доказателства и затова е допуснал и нарушения при прилагането на материалния закон. Съдът бил игнорирал възражението на касатора за допуснати груби нарушения при назначаването на експертизата в хода на ревизионното производство, както и неправилно е обсъдил заключението на назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, нито се е съобразил с обясненията на вещото лице в съдебно заседание. Подробни съображения се излагат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част, както и е направено искане за присъждане на разноски. Решението не е обжалвано в частта, в която съдът е приел, че корпоративния данък за 2006 г. следва да бъде в размер на 9 744,67 лв., поради което не е предмет на настоящето касационно съдебно производство. Ответникът по тази касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП обжалва решението в отменената част на РА № 020800596/22.08.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-307/20.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас в частта за определения на "Даг Комерс" ООД корпоративен данък за 2007 г. като вместо главница 18 188,57 лв. съдът е определил главница 9 744,67 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил доводи, че споделя изводите на съда по отношение на приложимата разпоредба на материалния закон, но не е съгласен с възприемането от съда на пазарната цена по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Касаторът се оплаква, че не става ясно от съдебното решение защо съдът е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а не е кредитирал тази, изготвена в ревизионното производство. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на дружеството, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба "Даг Комерс" ООД - гр. Бургас, редовно призован не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност и на двете касационни жалба поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, тъй като съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, описвайки, че не му е ясно защо вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е предало две заключения, както и че мотивите за резките промени в оценката на строежа са неясни. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни по следните съображения: За да отхвърли частично жалбата на "Даг Комерс" ООД срещу РА № 020800596/22.08.2008 г. за определения за довнасяне корпоративен данък за 2006 г. в размер на 158 728,80 лв., вследствие увеличен финансов резултат със сумата 1 063 002 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), първоинстанционният съд е приел, че пазарната цена на продадения от "Даг Комерс" ООД недвижим имот в курортен комплекс "Слънчев бряг" на "Атанасов и синове" ООД, посочена в ревизионния акт е правилно определена, като се има предвид, че продажбата на недвижимия имот е била между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО (отм.) във връзка с § 1, т. 3, б. "в - д" от ДР на ДОПК. Съдът е приел, че правилно органа по приходите е възложил извършването на експертиза, за да се установят условията, при които са сключвани сделки между несвързани лица. Експертът в ревизионното производство е определил цената на земята в размер на 29 102 лв. и на вещното право на строеж в размер на 1 033 900 лв. и съдът е възприел тази оценка, както и констатацията в ревизионния акт, че е налице основанието за увеличаване на финансовия резултат на ревизирания субект по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) и правилно не са признати разходите, които произтичат от сделки и трансфери, съгласно глава първа, раздел IV на закона. Касае се според съда за сделка, за която следва да се игнорира резултата, защото е сключена с цел отклонение от данъчно облагане. Относно заключенията на вещото лице по назначената и изслушана от съда съдебно-счетоводна експертиза, съдът не ги е кредитирал, тъй като двете заключения съществено се различавали. Според съда с едни и същи мотиви, вещото лице е обосновало оценка, както в размер на 930 140 лв., така и на 19 538 лв. за един и същи обект и затова не ставало ясно какви са мотивите, обосноваващи тази рязка промяна в оценката към една и съща дата. В отменената част на РА № 020800596/22.08.2008 г. за определения за довнасяне корпоративен данък за 2007 г. в размер за разликата между определената главница в акта 18 188,57 лв. и 9 744,67 лв. за главницата, която е определена от съда, последният е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като посочените оценки били едни и същи и в двете заключения на експерта. Обжалваното и от двете страни решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е изложил мотиви защо не възприема експертното заключение, прието в ревизионното производство (в отменената част на ревизионния акт), както и не е обосновал защо кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Обстоятелството, че според съда и двете заключения на вещото лице не се различават по дадените оценки на правото на строеж, не е аргумент за възприемането му и обосноваване на решението в посочената част въз основа на това заключение. Основен принцип е, че съдът може да не кредитира заключението, но е длъжен да го обсъдени заедно с останалите писмени доказателства и да обоснове защо защо не го възприема. Същото важи и за случаите, когато се кредитира заключение на експерта. По същия начин съдът е подходил и при обсъждане на заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в частта, в която жалбата на "Даг Комерс" ООД е отхвърлена. Обстоятелството, че са дадени две заключения, които съществено се различават в оценките за едно и също нещо, не е основание да се възприеме, че експертната оценка, извършена в ревизионното производство е правилна. Изводите на съда коя оценка да приеме, за да обоснове постановения от него резултат трябва да бъдат въз основа на методите по чл. 16 ЗКПО (отм.) във връзка с § 1, т. 10 от ДОПК. Освен това съдът е следвало да установи защо вещото лице дава две заключения и въз основа на какво оценките в тези заключения са толкова различни. Съдът е следвало да изясни защо експертите и в ревизионното и в съдебното производство са използвали едни и същи методи за оценка - вещен и сравнителен метод, а са приели различни оценки и като не е сторил това е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. Не е обсъдено от съда и обяснението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, дадено в съдебно заседание на 15.06.2009 г. защо поддържа второто заключение. Всичко това води до извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на обжалваното решение от двете страни и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да изложи мотиви кой метод за определяне на пазарната цена е меродавен и да го обоснове след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, включително от експертизи на вещи лица, като или преразпита вещото лице по назначената вече експертиза или да назначи ново такова. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноски не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,