Решение № 5403 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7843/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. Димитрова, против решение 4098/19.06.2023 г., постановено по адм. дело 2403/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният съд не е обсъдил фактите и обстоятелствата, установени от решаващия орган. Оспорва извода на съда относно основателността на подадената от К. А. М. до съда жалба. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответната страна К. А. М., гражданин на Сирия, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на К. А. М., гражданин на Сирия, подадена против Решение 2552/07.02.2023 г., издадено от Заместник-председателя на ДАБ при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна е установено, че К. А. М. е подал последваща молба за закрила вх. КП-2625/22.06.2022 г. По първата молба за закрила е било постановено Решение 1223/19.04.2021 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което молбата за закрила е отхвърлена. К. А. М. е оспорил по съдебен ред административния отказ, но с влязло в сила съдебно решение Решение 1223/19.04.2021 г. на Заместник-председателя на ДАБ е потвърдено. От материалите по преписката е установено, че К. А. М., гражданин на Сирия, вероизповедание мюсюлманин сунит; семейно положение женен, етническа принадлежност кюрд, е поискал предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю на 18.08.2022 г., отразено в протокол приложен към преписката, и в присъствието на преводач от/на арабски език. Лицето е посочило, че е родено в [населено място], обл. Халеб, където и е живял. Посочва, че в Сирия се намира семейството му, братя и сестри, като в България има непълнолетен брат. Изложил е, че по първата му молба за закрила са възприети погрешно важни обстоятелства от неговата бежанска история, а именно факта, че той и семейството му 5 години от 2015-2021 г. са живели в Ирак, поради което е прието, че Ирак е трета сигурна за него държава, че там се намира семейство му, както и че може да се върне да живее там, по-конкретно в Иракски Кюрдистан. Като нови доказателства към последващата молба представя служебна бележка призовка от 2014 г., от Главно командване на армията на въоръжените сили на Сирия, че е призован за наборна военна служба и го изпращат във военните действия. Посочил е, че след получаването на призовката се наложило да се укрива и да живее под прикритие до момента на напускане на страната. Излага още, че съпругата и децата му живеят в Сирия и никога не са живели в Ирак. На проведеното интервю във връзка с последващата молба К. А. М. посочил, че напуснал Сирия края на 2020 г., след което влязъл в Турция за кратко и нелегално влязъл в България. Отделно от това, посочва, че е бил в Ливан, но не си спомня кога, а през 2014 г. е бил в Русия, но поради това, че не е успял да си намери работа се върнал. Като причина за напускане на Сирия посочил, че през 2014 г. дошли да го търсят за казармата. Съобщава, че не е арестуван в държавата си на произход, не е осъждан, не е имал проблеми поради етническата си принадлежност или изповядвана религия, не членувал във въоръжена групировка или политическа партия. Върху него не е било упражнено насилие. От правна страна АССГ приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му, но при нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд приел, че административният орган не е съобразил, че Ирак не е страна по Женевската конвенция за статута на бежанците, а съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, за да се приеме една страна за трета сигурна страна, то в нея би следвало да съществува възможност лицето да поиска статут на бежанец. Прието е, че не е изследвано дали при връщане на чужденеца на територията на Иракски Кюрдистан той би бил приет там, както и че там лицата получават разрешение за пребиваване, а не международна закрила. Отделно от това, обстоятелството че К. А. М. е кюрд не е подкрепено с доказателства по преписката. Въз основа на горното, АССГ отменил изцяло оспореното Решение 2552/07.02.2023 г., издадено от Заместник-председателя на ДАБ и върнал преписката на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя заключението на съда, че оспореното административно Решение 2552/07.02.2023 г. е постановено в противоречие на материалния закон. Напротив, в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на К. А. М.. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Отделно от това, несериозно звучи, че административният орган е възприел грешно представената от чужденеца история, защото органът я възприема такава, каквато лицето я представя по време на проведеното интервю. Също така, етническата принадлежност на едно лице е въпрос на националност, традиции и вътрешно усещане на същото. Етническата принадлежност се посочва от чужденеца лично при регистрацията му като търсещ закрила и няма как да подлежи на доказване. Именно поради това посоченото от административния орган обстоятелство, че К. А. М. е с етническа принадлежност "кюрд" няма как да е подкрепено с данни - нито от фактическо, нито от правно естество, а съставлява само предположение, допуснато на база твърденията на чужденеца за етническата му принадлежност. На следващо място, не може да се приеме, че К. А. М. е представил нови доказателства, изразяващи се в представената призовка за военна служба от 2014 г. Видно от съдебно решение 4576/12.05.2022 г., постановено по адм. дело 10316/2021 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение 747/20.07.2021 г., постановено по адм. дело 483/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена първата молба на чужденеца за защита, призовката е била коментирана от съда, като е прието, че изразеното от К. А. М. желание да избегне военната повинност в страната му по произход, от една страна представляват несъмнено криминално престъпление, а от друга страна създават опасност от преследване или опасността от наказанието на сирийските власти за дезертьорство, не представляват основателно опасение от преследване по смисъла на ЗУБ. Настоящият състав счита за нужно да добави, че видно от последващата молба на търсещият закрила, същият е напускал Сирия и се е връщал обратно неколкократно и безпроблемно. Поради това, не може да се приеме, че същият е бил обект на преследване или на заплаха във връзка с изпратената му призовка за военна служба през 2014 г. Видно от оспореният административен акт органът е направил анализ на ситуацията както в Сирия, така и в Иракски Кюрдистан, но административният съд не е обсъдил възможността К. А. М. да се завърне в страната си на произход, а само се е спрял на възможността той да бъде върнат в трета сигурна страна Иракски Кюрдистан. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на административния орган, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, К. А. М. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Сирия поради страх от войната и от това да не го мобилизират, както и лошите икономически условия с Сирия, но реално не е заявил конкретна причина или страх от преследване, поради които да е бил принуден да напусне родината си на произход. Както бе посочено по-горе в текста, страхът от мобилизация, както и получената призовка са обсъдени от състав на ВАС при разглеждането на първата молба за закрила на чужденеца. Настоящият състав споделя изложеното, и посочено по-горе, поради и което не счита за нужно да го приповтаря. Също така прави впечатление, че при първото производство за предоставяне на закрила К. А. М. е посочил, че от доста дълъг период пребивава в Иракски Кюрдистан, а в процесното се отрича така казаното и посочва, че е пребивавал в Русия, Ливан и за кратко в Турция. Следователно, настоящият състав счита, че от една страна чужденецът представя противоречива информация относно бежанската си история, а от друга страна от изнесените данни за търсене на по-добра работа и по-добри икономически условия за живот за установяване на него и семейството му. В процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация на себе си и семейството си. Въз основа на изложеното, така представената бежанска история на К. А. М. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на администраивния орган за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател, че в процесния случай не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно административният орган е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая К. А. М. не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на К. А. М. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Следва да се обсъди обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на К. А. М.. От съдържащи се по делото няколко справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, особеното две от тях с дата 08.04.2025 г., относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Видно от данните, след напускане на Сирия на бившия резидент Б. А. има промяна в обстановката. Започнало е сформиране на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация, като също така като цяло новите управници са се съсредоточили върху възстановяването на Сирия и нейните институции. Действително, има данни за извършени нападения, но същите са извършени спрямо алауитското религиозно общество, към което принадлежи бившият президент на страната, но сегашният президент е посочил, че всеки един, участвал в нараняване на цивилни ще бъде наказан т.е. касае се за криминална проява, а не за военен конфликт или конфликт, в който участва държавата под някаква форма. Сформиран е и кабинет от министри, в които са включени представители от различни етнически и религиозни общности. От наблюденията на ВКБООН относно завръщането на хора в Сирия показва, че има доста завърнали се, като повечето от тях се завръщат поради роднински връзки на старите места, на които са живели, но други, на които имуществото е унищожено, се разселват на други места в страната. С оглед гореизложеното, не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Следва да се посочи и решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Поради това не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото е доказана и липсата на основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В настоящия случай е установена липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако К. А. М. бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 2552/07.02.2023 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на търсещия закрила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение