Решение № 3630 от 5.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса Кърджали, чрез юрк. К. Стоянова като процесуален представител, срещу Решение 166 от 06.06.2022 г. на Административен съд Кърджали, постановено по адм. дело 22/2022 г., в частта, с която е отменена негова Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-14-11 от 04.01.2022 г., в частта й по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 15. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени решението, а издадената писмена покана да бъде потвърдена като законосъобразна. Претендира разноски. Ответната страна Многопрофилна болница за активно лечение д-р Атанас Дафовски АД (МБАЛ Д-р Атанас Дафовски ), [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. Беломорски , 53, чрез адвокат Н. Маргаритов като процесуален представител, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Кърджали, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кърджали е била Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-14-11 от 04.01.2022 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Кърджали, съгласно която Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Атанас Дафовски АД следва да възстанови сума в общ размер от 13 201 лева. С решението си административният съд е отменил административния акт в частта му по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 15 и е възложил в тежест на касатора разноските по делото съобразно уважената част от жалбата. За да постанови посочения правен резултат съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на писмената покана по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че тя е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не е съобразена с относимите материалноправни разпоредби в отменената й част. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Атанас Дафовски АД е изпълнител по Договор 090229 от 25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури и/или извършване на клинични процедури, сключен с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Със Заповед РД-20-447 от 23.11.2021 г. на директора на РЗОК Кърджали е наредено извършването на тематична проверка, касаеща изпълнението на изискванията на Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.), договора на лечебното заведение с НЗОК и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), при лечение на здравноосигурени лица (ЗОЛ) по клинични пътеки/амбулаторни процедури и проведено интензивно лечение. За резултатите от проверката е съставен Протокол ПП 462 от 16.12.2021 г. и Протокол РД-32-279 от 16.12.2021 г. за неоснователно получени суми, като и двата са връчени на представител на болницата на 22.11.2021 година. В протокола за неоснователно получени суми, от т. 1 до т. 15 включително, е описано, че при извършената проверка е констатирано неспазване на условията и реда за отчитане на медицинска помощ, при отчетени случаи по различни клинични пътеки (КП), както следва: по КП 29 - по т. 1 и т. 13 от протокола; по КП 33 - по т. 11 от протокола; по КП 39 - по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 15 от протокола; по КП 45 - по т. 5, т. 6 и т. 12 от протокола; по КП 50.1 - по т. 7 от протокола; по КП 75.1 - по т. 8 от протокола; по КП 78.1 - по т. 14 от протокола; по КП 87.1 - по т. 9 от протокола и по КП 197 - по т. 10 от протокола. Във всички тези случи проверяващият екип е приел и видно от медицинската документация, че пациентите са постъпили в отделение по Анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) непосредствено след приема в лечебното заведение и практически не бил осъществен престой в съответното отделение, в което са били приети първоначално по посочените КП, което представлява обективна невъзможност отчетените диагностични и терапевтични процедури да бъдат извършени в тези отделения. Установеното е квалифицирано като неизпълнение на условията за завършеност на КП и на диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на КП, съответно като неизпълнение на изискванията на чл. 292, т. 6, буква б и §1, т. 2, буква б от ДР на НРД за МД за 2020 - 2022 г., във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. Срещу констатациите описани в протокола не е подавано възражение по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО и вследствие на това е издадена процесната покана, с която на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Атанас Дафовски АД е разпоредено да възстанови сума в общ размер от 13 201 лева. Решението в обжалвана си част е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. От събраните по делото доказателства и назначените и приети от съда съдебно-медицински експертизи, неоспорени от страните, е видно, че в описаните случаи, досежно отменената част на писмената поканата, са изпълнени изискванията за завършеност на съответните КП и е спазен ДЛА, по тези КП. Заключенията на вещите лица оборват констатациите на лицата извършили медицинската проверка, които са възприети дословно от административния орган в административния акт. За всички процесни клинични пътеки, посочени в обжалваните части на писмената покана, диагностично лечебният алгоритъм е бил задължителен за изпълнение, определящ и пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по тази клинична пътека, а съгласно заключенията на вещите лица той е бил изпълнен в рамките на общия болничен престой на ЗОЛ. По делото няма ангажирани доказателства от директора на РЗОК - Кърджали, че отделните процедури по КП 29 Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация , 33 Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения , 39 Диагностика и лечение на Бронхопневмония и бронхиолит при лица над възраст , 45 Лечение на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система , 50.1 Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза и 75.1 Диагностика и лечение на декомпенсирани чернодробни заболявания (цироза) за лица над 18 години , са заплатени от НЗОК като КПр 04 и КПр 03, така както се твърди в процесната писмена покана. Неоснователни са касационните възражения, че първоинстанционният административен съд не е съобразил предвиденото в чл. 351, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., която разпоредба посочва, че в случай на хоспитализация по определена КП и необходимост от провеждане на КПр в рамките на същия болничен престой, престоят по КПр не следва да се счита като престой по съответната КП. Изводът следва от обстоятелството, че органът е обосновал неизпълнение от страна на лечебното заведение на чл. 292, т. 6, б. б , § 1, т. 2, б. б от НРД за МД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 30, т. 1 от същия НРД, което е квалифицирано като неизпълнение на условията за завършеност на КП и неизпълнение на ДЛА на съответната КП. Тези констатации са били оборени в хода на делото пред първоинстанционния съд от заключенията, изготвени по допуснатите съдебно-медицински експертизи, които съдът правилно е ценил и кредитирал съобразно правилото на чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Поддържаните от касатора твърдения и доводи във връзка с приложението на чл. 351, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., не са били посочени в процесната писмена покана като фактически основания за издаването й, сочещи на нарушение на условията за сключване на договор и за мястото на изпълнение на клиничната пътека. В писмената покана само е констатирано, че приложените диагностични и терапевтични процедури по упоменатите вече КП по процесните т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 15, не са извършени в съответното отделение, като тази констатация не е възведена като нарушение, от което произтича правото на органа да иска връщане на процесните суми на соченото основание по чл. 76а, ал.1 ЗЗО. Достигайки до така изложените правни изводи и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателна, но не е доказана. С отговора си на касационната жалба ответникът е представил договор 2132 от 23.06.2022 г. за правна защита и съдействие, в който е постигнато съгласие сумата за адвокатското възнаграждение да бъде изплатена по банков път. Според т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело 6/2012 г., от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай ответникът по касация не е представил доказателство за реалното плащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път, поради което искането му за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение