Решение № 7160 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3046/2012 г.

Решение № 7160 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3046/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Руско Георгиев Панов от гр. Пловдив против решение № 125/05.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3569/2011 г. по описа на ВАС, тричленен състав, в частта, с която е отменено решение № 37/10.02.2011 г. по преписка № 95/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е установено, че министърът на вътрешните работи чрез издаването на заповед № К-2341/14.04.2009 г. е дискриминирал по признак "възраст" Руско Георгиев Панов от гр. Пловдив, с което е нарушен чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 2, § 1, б. "а" от Директива 2000/78 ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. във връзка с чл. 21 от ЗЗДискр. и с което са засегнати следните права на жалбоподателя: упражняване на служебна дейност, получаване на доходи от служебно правоотношение и упражняване на субективното право на пенсия в пълен размер поради навършена пенсионна възраст и осигурителен стаж; както и в частта, с която е установено, че нормата на ЗМВР) представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7, във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 от ЗЗДискр. и чл. 2, т. 2, б. "б" от Директива 2000/78 от 27.11.2000 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение ВАС тричленен състав е отменил решение № 37/10.02.2011 г. по преписка № 95/2010 г. на КЗД, в частта, с която е установено, че министърът на вътрешните работи чрез издаването на заповед № К-2341/14.04.2009 г. е дискриминирал по признак "възраст" Руско Георгиев Панов от гр. Пловдив, с което е нарушен чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 2, § 1, б. "а" от Директива 2000/78 ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. във връзка с чл. 21 от ЗЗДискр. и с което са засегнати следните права на жалбоподателя: упражняване на служебна дейност, получаване на доходи от служебно правоотношение и упражняване на субективното право на пенсия в пълен размер поради навършена пенсионна възраст и осигурителен стаж; както и в частта, с която е установено, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7, във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 от ЗЗДискр. и чл. 2, т. 2, б. "б" от Директива 2000/78 от 27.11.2000 г. За да постанови този резултат, съдът е изложил, съобразно установените по делото данни, правните си доводи и е приел за незаконосъобразен и необоснован извода на КЗД относно наличието на защитения признак "възраст", въз основа на която е установено, че чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт, от който извод следва констатацията, че прекратяването на служебното правоотношение на Панов е пряка дискриминация по цитирания признак. Изложени са мотиви, че прилагането на цитираната норма не зависи от възрастта на служителя, а изисква определени години общ осигурителен стаж, определена част от които да са действително изслужени в системата на МВР, като същевременно чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) изрично предвижда, че това основание за пенсиониране може да бъде упражнено независимо от възрастта. Крайният извод на съда е, че в случая не е налице защитен признак и не е доказана причинно-следствена връзка между защитен признак и по-неблагоприятното третиране спрямо Руско Панов. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като споделя изложените правни изводи в него. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на по-неблагоприятното третиране на основата на признака "възраст" спрямо Руско Панов. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на признака "възраст" на засегнатите лица. В случая няма основание за извършване на сравнение на базата на признака "възраст" в разглежданата от КЗД група лица, придобили право на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО. Вероятността от прекратяване на служебното им правоотношение е за всеки от тях, независимо от конкретната възраст на всяко едно лице, поради което защитеният признак "възраст" не е налице. Сравнението не е приложено обосновано, тъй като не е изведено наличието на защитен признак. Поради това незаконосъобразно и необосновано е приет за доказан признака "възраст" от страна на КЗД като причина за неравното третиране. В подкрепа на изложеното е и недоказването на факта на действителни структурни промени в Министерството на вътрешните работи, които са посочени от комисията като твърдяна от жалбоподателя причина за прекратяване на служебните правоотношения на засегнатите лица на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Двете обстоятелства - наличието на признака "възраст" и недоказването на структурни промени в министерството, не са свързани, тъй като последното може да бъде индиция за действителната причина за неравното третиране, но само при наличие на защитен признак, но не и да служи за доказване на защитения признак. Изложеното обосновава извода, че в настоящия казус няма защитен признак, на който да се основава приетата за установена от КЗД пряка и непряка дискриминация и правилно тричленният състав е приел, че обжалваното решение в тази част следва да се отмени. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. Задължение на сезирания държавен орган е да осигури пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, за което разполага с широк кръг от правомощия. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Панов, съдържащи се в жалбата му до КЗД. На следващо място, административният орган е излязъл извън предоставената му от закона компетентност, като по съществото се е произнесъл по един административноправен спор и по-специално по законосъобразността на заповед № К-2341/14.04.2009 г. Като е приела, че спрямо Панов са извършени действия, представляващи дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. по признак "възраст" от страна на министъра на вътрешните работи, КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт. В решението на тричленния състав подробно са обсъдени релевантните за делото факти и становищата на страните. Точно е изтълкувана и приложена нормативната уредба. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав счита изводите на първоинстанционния съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,