Решение № 4920 от 23.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България Сърбия 2014-2020 година, чрез юрисконсулт Събева, срещу решение 537/17.12.2021 година на Административен съд гр. Монтана по адм.д. 480/2021 година. С последното е отменено негово решение РД-02-14-833/29.09.2021 година за определяне на финансова корекция на Драматичен театър Драгомир Асенов гр. Монтана. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не установил фактическа обстановка по спора и не отнесъл установените факти към приложената от органа правна квалификация. Твърди, че съгласно чл. 2, ал.3 от Договора за субсидия РД-02-29-143/03.07.2019 година, периодът на изпълнение на договора е 12 месеца. С допълнително споразумение 1 от 01.07.2020 година срокът на изпълнение бил променен на 15 месеца. Отчитайки извънредното положение, този срок изтичал на 09.11.2020 година. При извършена проверка, било установено, че в рамките на изпълнението на договора за субсидия липсвали доказателства за изпълнение на договор за доставка от 24.10.2019 година в цялост. Тъй като допустимите разходи трябвало да се основават на реални пазарни разходи, да са необходими и извършени в допустимия период, установените факти били отнесени от органа като нарушение на принципа на ефективност при разходване на средствата от ЕСИФ. Този принцип се отчитал с оглед преценката на най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати. В случая по договора била изплатена сума преди доставка на голяма част от артикулите, като повече от година и половина спрямо крайната дата на изпълнение липсвали доказателства за реалност на доставката в нейната цялост. Предвид изложеното, била констатирана нередност по чл.70, ал.1, т.3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), осъществена чрез нарушение на чл.4, пар.8 от Регламент 1303/2013 година, с който се въвеждало задължение за спазване на принципите на добро финансово управление. За тази нередност, органът законосъобразно определил процентен показател корекция на основание т. 2 от Приложение 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Драматичен театър Драгомир Асенов гр. Монтана срещу решение РД-02-14-833/29.09.2021 година на ръководителя на Управляващия орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България Сърбия 2014-2020 година за определяне на финансова корекция. Претендира разноски по делото. Ответникът, Драматичен театър Драгомир Асенов гр. Монтана чрез адв. Радева оспорва касационната жалба като неоснователна. Правилен бил изводът на съда, че в оспорения административен акт липсвала конкретика досежно това кой от принципите по чл.4, пар.8 от Регламент 1303/2013 година бил нарушен. Твърди, че недоставените артикули по договора били незначителна част от цялата доставка, поради и което не можело да се говори за неизпълнение на целта на проекта в цялост, и оттук за справедлив размер на корекция от 100%. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Монтана е образувано по жалба на Драматичен театър Драгомир Асенов гр. Монтана срещу решение РД-02-14-833/29.09.2021 година на ръководителя на Управляващия орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България Сърбия 2014-2020 година за определяне на финансова корекция. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Според съдебния състав, Регламент 966/2012 година не е бил приложим към датата на сключване на административния договор. Този регламент е отменен с Регламент 2018/1046 на ЕП и на Съвета. В чл.33, пар.1 от последния били регламентирани принципите на добро финансово управление. Но в административния акт били изписани и трите принципа, без да е посочено кои факти към нарушаването на кой принцип са относими. По този начин съдът не можел да извърши проверка за относимостта на конкретни факти към конкретна правна квалификация. На следващо място, според съд липсвала преценка за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от договора, за да може да се обоснове постигане или непостигане на целите по проекта. Немотивиран бил и процентния показател определена финансова корекция. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК съставът на ВАС обосновава валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. За правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. Страните не спорят, че съгласно чл. 2, ал.3 от Договора за субсидия РД-02-29-143/03.07.2019 година, периодът на изпълнение на договора е 12 месеца. С допълнително споразумение 1 от 01.07.2020 година срокът на изпълнение е променен на 15 месеца. При отчитане на извънредното положение, този срок изтича на 09.11.2020 година. Към тази дата, част от доставките към Драматичен театър Драгомир Асенов гр. Монтана по договор за доставка от 24.10.2019 година не са изпълнени, като броят и видът на доставените, съответно недоставените артикули са изброени в съставения акт за определяне на финансова корекция. Общата договорена сума от 39 092,53 лева е изплатена на изпълнителя по договора за доставка с фактури от 08.11.2019 година, 27.12.2019 година, 01.10.2020 година, въпреки недоставянето на част от артикулите (общо 154 артикула). Въз основа на тези факти, които не са спорни между страните, органът е направил извод за нарушение на чл.30 от Регламент 966/2012 на ЕП и на Съвета във връзка с чл.4, пар.8 от Регламент 1303/2013 година. Изброил е регламентираните принципи на икономичност, ефикасност и ефективност, като е заключил, че в случая не е постигната целта на проекта, а именно доставката да способства за активното насърчаване и подкрепа на културния живот в Монтана. С решението от 29.09.2021 година, РУО по програмата констатира нередност по чл.70, ал.1, т.3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), осъществена чрез нарушение на чл.4, пар.8 от Регламент 1303/2013 година, с който се въвеждало задължение за спазване на принципите на добро финансово управление. За тази нередност, органът определя процентен показател корекция на основание т. 2 от Приложение 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности - 100% върху допустимите средства от ЕСИФ по договора за доставка на костюми от 24.10.2019 година с МАК-В ООД. Относно размера на този процентен показател органът посочва, че е отчел характера и тежестта на нарушението. Касационната инстанция мотивира като правилни изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на Регламент 966/2012 година към датата на сключване на административния договор. Този регламент е отменен с Регламент 2018/1046 на ЕП и на Съвета. Предвид това органът неправилно е квалифицирал нарушението като такова по чл.30 от Регламент 966/2012 година. Доколкото в чл.33, пар.1 от Регламент 2018/1046 на ЕП и на Съвета също са регламентирани принципите на добро финансово управление, изписани като нарушени от органа, правилно първоинстанционният съд е анализирал сочената разпоредба. Пренасянето от органа обаче на текста на нормата, касаеща тези принципи, в оспорения акт с изброяването им не значи отнасяне на фактите към правната квалификация в частта за всеки принцип. Изводите на допустимост на разходите при реалното им разходване, при необходимост и в релевантния период са относими към процедурата по верификация на същите. Изводите на органа за непостигане на целите по проекта също не са обосновани с конкретни факти и анализи. Доколкото целта на проекта е насърчаване и подкрепа на културния живот в гр. Монтана, липсва анализ по какъв начин неточното изпълнение на договора за доставка препятства пълното непостигане на тази цел. Липсва анализ на този културен живот във връзка с използването на артикулите, предмет на доставка. И не на последно място, правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспорения акт досежно размера на определения процентен показател корекция. Преписът на израза, че същият е съобразен с характера и тежестта на нарушението, не обосновава мотивираност на размера на корекцията. Предвид гореизложеното, като е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Процесуалният представител на ответника не претендира адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд