Решение № 6811 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2014 г.

Решение № 6811 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област Пловдив против решение № 2795/10.12.2013 г. по адм. д. № 217/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излага доводи, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е следвало да се произнася по два отделни предмета, заявени с жалбата, поради направеното в съдебно заседание уточнение. Налице са две отделни производства, едното от които се явява преюдициално. Направеното от жалбоподателя искане за възобновяване на производството по обезщетение е недопустимо поради изтеклите преклузивни срокове и неоснователно поради липсата на нови доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Неправилно е решението на административния съд в частта, с която е обявена за нищожна заповед № 2406/05.10.1999 г. на Областен управител на област Пловдив. Не е установено категорично, че преценката на вещото лице е направена въз основа на баланса на събирателното дружество, а не на акционерното дружество, а е възможно да се касае до техническа грешка на вещото лице. Поради тези съображения иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде решен спора по същество. Ответниците по жалбата, редовно призовани, се представляват от адв. Панов. Оспорват касационната жалба и намират решението за правилно. Производството по ЗОСОИ е образувано по заявление за обезщетение с компенсаторни записи за "Вакуумно-консервна фабрика" - гр. Стамболийски, одържавена по Закона за национализацията от Акционерно дружество "Стоян Тевекелиев и Сие". В хода на производството вещото лице е оценявало активи на друго дружество - Събирателно дружество "Стоян Тевекелиев и Сие". Поради това оспорената заповед № 2406/05.10.1999 г. е издадена при липсата на фактически основания, които да са в причинна връзка с обективираното волеизявление. На практика липсва волеизявление на административния орган по депозираното заявление за обезщетение по ЗОСОИ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е недопустимо в частта, с която е отменен отказа на областния управител и преписката е върната за ново разглеждане. Диспозитивът на решението е противоречив, като от една страна се отменя отказа на областния управител да отмени заповедта, а от друга страна тази заповед се обявява за нищожна. Заповед № 2406/1999 г. не е нищожна, а унищожаема. Оценката е направена по документи, представени от правоимащите и дори да касаят друго дружество, от това следва, че заповедта е издадена в противоречие на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив, е образувано по жалба от Божидар Йорданов Тевекелиев и Лидия Стоянов Тевекелиева, с която е поискано да бъде отменен отказ на областния управител Пловдив с № АСД-03-48/10.01.2013 г. и да бъде прогласена нищожността на негова заповед № 2406/05.10.1999 г. Съединяването на двете искания в едно производство не е недопустимо. Жалбоподателите са се позовали на два способа за защита, които не се намират в отношение на преюдициалност едно спрямо друго. От една страна те са поискали от областния управител да допусне възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК поради наличието на ново писмено доказателство-баланс на АД "Стоян Тевекелиев и Сие". С обжалваното писмо № АСД -03-48/10.01.2013 г. областния управител е отказал възобновяване поради неоснователност на искането. Така в производството пред съда се атакува отказа на областния управител да възобнови производството по обезщетение (което подлежи на разглеждане ако заповедта е валидна и са налице основанията за възобновяване), а от друга страна се иска обявяване на нищожността на издадената от него заповед № 2406/05.10.1999 г. С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив, е отменен отказа на Областен управител Пловдив, обективиран в писмо АСД-03-48/10.01.2013 г. и е прогласена нищожността на заповед № 2406/05.10.1999 г. на Областния управител на област Пловдив, като преписката е върната за решаване по същество на исканията, обективирани в молба вх. № АСД-03-48/30.08.2012 г., съобразно указанията на съда. В мотивите е посочено, че с подаденото заявление по ЗОСОИ е поискано обезщетение за имущество, одържавено от "Тевекелиев и Сие" АД, а експертизата е оценила активи на друго дружество - Събирателно дружество "Стоян Тевекелиев и Сие". Поради пълното несъответствие на заявената претенция с издадената заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, посочената заповед е обявена за нищожна. Решението е правилно в частта, с която оспорената заповед е обявена за нищожна, като изводите на съда съответстват на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. Не е спорно по делото, че със заявление вх. № 96-00-1827/14.07.1998 г. Божидар Тевекелиев, Лидия Тевекелиева и Марийка Ташева са поискали да бъдат обезщетени по ЗОСОИ за "Вакуумно-консервна фабрика" - гр. Стамболийски и хладилник за дълбоко замразяване, собственост на "Тевекелиев и Сие" АД. В хода на административното производство е била назначена експертиза за оценка на посоченото имущество. В заключението на експерта инж. Диана Манева Манева, изработено въз основа на отраслов баланс на предприятието към 22.ХII. 1947 г., е посочена обща балансова стойност в размер на 163 341 553 лв., от която сума е приспадната стойността на възстановените сгради- 53 229 298 лв. и на тази база е изчислено дължимото обезщетение с компенсаторни записи. В заключението е вписано, че това е стойността на дълготрайните активи, собственост на Събирателно дружество "Тевекелиев и Сие". По делото са представени писмени доказателства за притежаваното имущество, както от Събирателното дружество, така и от АД "Тевекелиев и Сие", различни от посочения по-горе отраслов баланс. В Нарочен баланс от 23.ХII. 1947 г. на Събирателно дружество "Стоян Ст. Тевекелиев и Сие" -София (л. 20 от делото) са вписани активи на обща стойност 6832,031 лв. На л. 54 от делото е приложен баланс на предприятието, бивша собственост на "Стоян Тевекелиев и Сие" АД, в активите на което е вписана фабриката в гр. Кричим. Активите по този баланс са на обща стойност 143.171.085 лв. Вещото лице е приело като стойност на активите сумата от 163 341 443 лв, но в заключението си като собственик на тези активи е вписало Събирателно дружество "Стоян Тевекелиев и Сие. С оглед на това не може по пътя на тълкуването да се направи извод, че определената оценка от вещото лице е за притежаваните активи от "Тевекелиев и Сие" АД. Възражението в касационната жалба, че е допусната само техническа грешка, която не следва да бъде взета предвид, е неоснователно. Преценката на стойностите по представените баланси на двете дружества е резултат на извършена счетоводна проверка. Съдът няма основание да приеме, че посоченият баланс за едно дружество в действителност представлява баланс на друго дружество. Както е посочено в заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител, заключението на вещото лице е неразделна част от заповедта. Недопустимо е частите на една и съща заповед да са вътрешно противоречиви. На това основание административният съд правилно е приел, че фактическите констатации в заповед № 2406/05.10.1999 г. на Областния управител на област Пловдив не съответстват на заявеното искане за обезщетение, което означава, че липсва валидно постановен административен акт по направеното искане. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновани са изводите на съда, че преписката следва да се върне на областния управител за определяне на обезщетение по ЗОСОИ, но не по молба вх. № АСД-03-48/30.08.2012 г., а в съответствие с направеното искане в заявление вх. № 96-00-1827/14.07.1998 г. на Божидар Тевекелиев, Лидия Тевекелиева и Марийка Ташева и при преценка на представените писмени доказателства относно стойността на активите на предприятието, бивша собственост на "Стоян С. Тевекелиев и Сие" АД. При извършването на новата оценка следва да се има предвид, че представеният от ответниците по касационната жалба баланс на "Стоян С. Тевекелиев и Сие" АД от 30.09.1947 г. включва освен стойността на дълготрайните активи на дружеството, така също и сметки в банки, наличност в каса и други активи, които са извън предмета на обезщетителното производство по ЗОСОИ. По отношение на частта, с която е отменен отказа на областен управител № АСД-03-48/10.01.2013 г., решението е постановено в нарушение на материалния закон. В решението не се съдържат мотиви, довели до този извод на съда. Касае се до произнасяне на областния управител по направено искане по чл. 99, т. 2 от АПК с молба № АСД -03-48/30.08.2012 г. В молбата се сочат същите твърдения, както и в жалбата до съда- относно неправилна оценка на активите на събирателното дружество вместо тези на акционерното дружество "Тевекелиев и Сие" АД. Искането за възобновяване на административното производство е неоснователно. Не са представени нови писмени доказателства, които да не са били известни на страните по делото към момента на издаване на заповед № 2406/05.10.1999 г. Копието на баланса, на което се позовават ответниците по касационната жалба, е издадено от Държавен архив на 01.10.1992 г. Поради това правилно областният управител е приел, че не са налице основания за възобновяване на производството и отмяна на издадената от него заповед № 2406/05.10.1999 г. Поради тези съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен отказа на областен управител № АСД-03-48/10.01.2013 г. и преписката е върната за произнасяне по молба вх. № АСД-03-48/30.08.2012 г. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на жалбата на Божидар Тевекелиев и Лидия Тевекелиева срещу отказа на Областен управител - Пловдив с № АСД-03-48/10.01.2013 г. и изпращане на делото като преписка на Областен управител-Пловдив за произнасяне по същество по заявление вх. № 96-00-1827/14.07.1998 г. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,