Решение № 10840 от 29.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Александров от гр.Русе, чрез адв.М. Маринов като процесуален представител, срещу Решение 18 от 10.05.2022 г., постановено по адм. дело 130 по описа за 2022 г. на Административен съд- Русе. Изложени са съображения за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от нов състав. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Русе, в писмено становище, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Русе е Решение 2153-17- 83 от 28.02.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата на А. Александров и е потвърдено разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе, с което разпореждане е извършено преизчисление на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО. От фактическа страна по делото е установено следното: А. Александров получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната, считано от 31.07.2013 г. по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, със зачетен осигурителен стаж от първа категория - 11 години, 04 месеца и 15 дни, от втора категория - 01 година, 02 месеца и 27 дни, от трета категория - 19 години, 06 месеца и 03 дни. Общият стаж, превърнат към трета категория, на основание чл. 104 от КСО възлиза на 40 години, 00 месеца и 07 дни. По представените документи е изчислен индивидуален коефициент - 0,853 за времето: от 03.08.1987 г. до 03.08.1990 г. при осигурителен доход 8391,00 лева и от 01.01.1997 г. до 30.07.2013 г. при осигурителен доход, вкл. деноминиран за времето до 30.06.1999 г., от 27915,27 лева. Определен е действителен размер на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т.6 от КСО Със заявление от 28.10.2015 г. за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 21, ал. 1 от НПОС, на А. Александров е бил зачетен допълнителен стаж от трета категория за периода 20.08.2013 г. - 15.12.2014г., с прекъсване, от 01 г., 00 м. и 21 дни. По този начин общата продължителност на осигурителния стаж към 28.10.2015 г. е изчислен на: осигурителен стаж от първа категория 11 години, 04 месеца и 15 дни, от втора категория - 01 година, 02 месеца и 27 дни, от трета категория - 20 години, 06 месеца и 24 дни. Общият стаж, превърнат към трета категория възлиза на 41 години, 00 месеца и 28 дни. Определен е нов размер на пенсията, на основание чл. 70, ал. 1 от КСО, като същият е осъвременен, преизчислен и индексиран съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. Налице са данни за извършвано осъвременяване, преизчисление и индексиране на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с влезли в сила разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, описани подробно в решението на първоинстанционния административен съд. Последното постановено разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване, потвърдено с оспореното пред административния съд решение на горестоящия орган, е разпореждане [номер] от 01.01.2022 г., с което, на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, пенсията на Александров е преизчислена, считано от 25.12.2021 г. При преизчислението е приложен по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% (при досегашен 1,2%), като този процент е приложен върху общия осигурителен стаж на жалбоподателя и настоящ касатор, без превръщане към III категория, който по този начин е 33 години, 02 месеца и 06 дни. За останалия стаж до 41 години, 00 месеца и 28 дни (формиран от превръщането на стажа от първа и втора категория в трета) е приложена тежест от 1,2%. Изчисленият при използването на тези величини размер на пенсията (293,09 лева) е осъвременен със съответните коефициенти за 2014 г. (с 1,027), 2015 г. (с 1,019), за 2016 г. (с 1,026), за 2020 г. (с 1,067) и за 2021 г. (с 1,050). Окончателният определен размер е 370 лева, като е приложената разпоредбата на чл. 70, ал. 12 от КСО, тъй като при изчислението за 2021 г. е получен размер за изплащане 352,56 лева, който е по-нисък от минималния за този вид пенсия, затова този размер от 352,56 лева е приравнен към минималния за вида пенсия - 370 лева. Спорните по делото въпроси са прецизно формулирани от съда и касаят правилното приложение на материалния закон в следния смисъл: правилно ли е извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателя на основание §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО и правилно ли е приложена разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсията на жалбоподателя. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. В унисон с разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.), пенсионният орган правилно е приложил новия процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на А. Александров по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО спрямо сбора на осигурителния му стаж без превръщане, каквото именно е изискването на посочената разпоредба. Определените в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по отношение на стажа с продължителност от 33 години, 02 месеца и 06 дни без превръщане. Понеже полученият размер е по-нисък от минималния за този вид пенсия, като окончателен размер е определен размерът, съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, а именно- 37 лева. Според чл.§ 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021г. включително. За да прецени по предмета на спора какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 г., първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на нормите и фактите по делото. Констатирал е, че върху пенсията на жалбоподателя, имайки предвид разпорежданията, са приложени пет осъвременявания (за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2020 г. и 2021 г.), на основание чл. 100 от КСО и три преизчисления (без 2017 г., 2018 г. и 2019 г.), въз основа на различни разпоредби от ПЗР на КСО и на ЗИДКСО/2015 г. За 2017 г., пенсията на жалбоподателя е преизчислена на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), която, от своя страна препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване 1, 126 на сто. През 2017 г. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1% е станал 1,126%. По същия начин е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането, потвърдено с процесното решение, като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория и 1,2% за остатъка, получен от превръщането. Правилен е изводът, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент, поради което правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 г. пенсията на жалбоподателя е преизчислена от 01.07.2018 г., също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.). Налице е и промяна в разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО към 01.07.2018 г., а с чл.11 от Закон аза бюджета на ДОО през 2018 г. е определен процентът по чл.70, ал.1, изр.първо от КСО- 1, 169. През 2018 г. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО, макар извършените преизчисления да включват в себе си величини, получени по реда на чл. 100 от КСО. През тази година обаче, освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. (в редакцията за 2018 г.) е предвидено и увеличение по реда на новата разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., като този увеличен размер се съпоставя с размера, изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на лицата се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. размерът на пенсията, определен по реда на ал. 2, се сравнява с размер, определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 г., с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, т.е. с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В конкретния случай от 1,126% за 2017 г., процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169%, или нарастването е с 3,8%. Това е и приложеното през 2018 г. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 г., с което е сравнен размерът, получен при преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. Както правилно е заключил съдът, липсват данни за наличие на основание и прилагане на някакъв вид индексация на пенсиите през 2018 г. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисляване, нито индексация. През 2019 г., § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с § 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г., но едновременно с това, с § 3, т. 25, б. б", са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 г. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите, като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с процент 5,7 и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2% (при 1,169% през 2018 г.). Идентични за тази година са изводите относно преизчислението и увеличението за 2018 г. Фактическата констатацията на административния съд, че пенсионният орган правилно е изпълнил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, като след преизчислението на пенсията на жалбоподателя по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. осъвременявания по чл. 100 от КСО, е довела до адекватен правен извод, че преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017 г. и 2018 г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила и частична необоснованост, за които не се и навеждат относими доводи. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,