Решение № 3849 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 965/2018 г.

Решение № 3849 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 965/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производство е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на М. С. от [населено място], против Заповед № ЗС – 350 от 14.12.2017 г. (във връзка със Заповед № ЗС – 17 от 15.01.2018 г. за поправка на явна фактическа грешка в оспорената заповед) на Министъра на отбраната за изземване на имот държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната, а именно апартамент № [номер], находящ се в [населено място][жк], [жилищен адрес] ведно с прилежащия му таван № [номер] и 1, 479% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Посочва, че не са били налице предпоставките по чл. 61, ал. 3 от АПК, поради и което оспорената заповед не й е била съобщена редовно, както и че при постановяване на заповедта са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК – не са изяснени всички обстоятелства и факти от значение за случая и не са служебно събрани всички относими доказателства. Твърди и материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като посочва, че владее имота на годно основание, а именно сключен предварителен договор за покупко – продажба на апартамента, заплатена в цялост цена и предадено владение на същия. Твърди, че тя е собственик на имота, включително поради изтекла придобивна давност. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира разноски. Ответникът министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Жалбата е подадена в срок, от страна адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Съдът след като се запозна с твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От представения по делото Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 06770 от 29.07.2008 г., че апартамент № [номер] в [жк], [жилищен адрес] е частна държавна собственост, предоставен с права на управление и стопанисване на Министерство на обраната. Между страните не е спорно, че съпругът на жалбоподателката е бил военнослужещ, като въз основа на това молба – декларация от 16.03.1995 г. жалбоподателката и съпругът й Б. И. са поискали да бъдат допуснати до участие в продажба на жилища, проектирани от МНО по реда на груповото жилищно строителство. Във връзка с тази молба и представени други документи е сключен предварителен договор за продажба на жилище на военнослужещ по реда на чл. 9 а от Указ № 465 за военно жилищния фонд на Министрество на отбраната. (стр. 24 от делото). Представени са доказателства и за пълната заплатена по предварителния договор цена на имота (стр. 34, 35 от делото). От доказателствата се установява, че строежът на [жилищен адрес] включително на спорния апартамент е извършен и по силата на сключения предварителен договор. Поради забавяне в строителството от страна на Министерство на отбраната от жалбоподателката и съпругът й е заведено дело с искане за обявяване на предварителния договор за окончателен. За предаване на владението на имота от страна на МО е поставено условие да бъде прекратено образуваното дело, същото е прекратено и с Протокол за въвод във владение от 05.10.2004 г. Б. И. е получил владението върху апартамента. М. С. остава в апартамента след развода си с Б. задено със сина си, лице с увреждане. Въз основа на горното с писмо от 16.11.2017 г. жалбоподателката е уведомен, че държи имота неправомерно и е поканена да го освободи в 7 дневен срок. Това писмо е залепено на информационното табло във входа на бл. ... на 17.11.2017 г. Въз основа на гореизложеното е издадена оспорената в това производство заповед, с която е наредено изземване на жилището, поради това, че се държи неправомерно от жалбоподателката. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 от АПК, настоящият състав следва да се произнесе служебно по отношение на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Неоснователно е възражението, че имотът не е частна държавна собственост, а е собственост на жалбоподателката и бившия й съпруг. Настоящият състав намира, че безспорно от доказателствата по делото е налице индиция за спор за собственост между жалбоподателката и МО относно имота. Това е така, тъй като от доказателствата се установява, че жалбоподателката и бившия й съпруг са заплатили цената на имота на МО по силата на предварителния договор за продажба. В тази връзка и във връзка с твърдението на жалбоподателката за придобиване на имота и по силата на изтекла придобивна давност, водят до извод за действително наличие на спор за собственост. Въпреки това по делото е представен АЧДС за имота, като отбелязването в този АЧДС, който е валиден акт следва да бъде зачетено. Поради това и при наличието на този АЧДС следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като настоящият съд не може да се произнесе по наведеното възражение за придобиване на имота във основа на давностно владение. Този спор следва да бъде разрешен между страните по общия граждански ред. Оспорената заповед обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на закона, по следващите съображения, като в тази връзка са основателни възраженията на жалбоподателя за нейната незаконосъобразност. Основателно е възражението за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора и поради несъбиране служебно на всички доказателства относими към установяване на предпоставките по чл. 80а от ЗДС. Това е така, тъй като видно от оспорената заповед в нея е посочено, че действително за имота е налице сключен предварителен договор за продажба, както и че този договор е бил сключен с Б. Р. – бивш съпруг на жалбоподателката. В тази връзка обаче не са събрани доказателства и не са изяснени фактите относно това дали жалбоподателката не владее спорния апартамент по силата на съдебното решение за развода и дали тя не остава в апартамента с оглед това, че съдът при бракоразводното дело не е постановил тя да ползва семейното жилище. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 80а от ЗДС, като според тази разпоредба "имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната". Жалбоподателката пък от своя страна обосновава правата си с предварителен договор за продажба на имота от 1995 г. на съпруга й и съответно оставане на имота за нея след развода, в който да живее с детето от брака си, което е с увреждане. Видно от представения по делото предварителен договор за продажба на жилището, сключен между съпруга на жалбоподателката Б. Р. и Министерството на отбраната на 16.02.1994 г., процесното жилище е продадено на основание чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 9а от Указа 463 за създаване на жилищен фонд при МО, като с договора и заповед за продажбата, е поето задължение за сключване на окончателен договор след представяне на документи, удостоверяващи плащане на цената за апартамента. Съпругът на жалбоподателката и тя самата са изпълнили това си задължение, поради което те са изрядни в отношенията си с МО по предварителния договор, който е едното именно основанието, на което владее имота. Другото основание е представения протокол за въвод във владение от 2004 г., с който бившият съпруг на жалбоподтелката е въведен във владение на имота, т. е. бившият съпруг на жалбоподателката е владеел имота на годно основание, а именно предварителния договор за продажба и протокола за въвод във владение. Поради нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК е останало неизяснено по отношение на самата жалбоподателката дали владее на годно основание, тъй като не е изследван въпросът при последвалия развод между нея и Р. дали жилището е предоставено за ползване на нея. Поради това не е доказано безспорно наличието на една от предпоставките по чл. 80а ЗДС за изземване на имота, а именно не се установява същият да се владее неправомерно от жалбоподателката. За да са налице предпоставките по чл. 80а ЗДС следва да липсва такова валидно основание, т. е. предварителният договор да е развален или отменен по предвиден за това ред, или съответно да се пристъпи към довършване на фактическия състав на продажбата съгласно § 144 от ЗИД на ЗОВСРБ (ДВ бр. 16/2010 г.) (В този смисъл решение № 10390 от 03.08.2018 г. по адм. д. № 12513/2017 г. на ВАС). При така установените факти настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена при недоказаност на предпоставките за изземване на основание чл. 80а ЗДС и заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски, а искането на жалбоподателката в тази връзка е основателно. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,