Решение № 5697 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2017 г.

Решение № 5697 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "А.-80" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "В. Чекеларов" № 2, ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Д. Г. Р., чрез адв. Кр. М., против Решение № 1159 от 28.06.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2882 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 161304481/04.02.2014 г., на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 379/25.04.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" П., в частта, с която на оспорващия за конкретно индивидуализирани данъчни периоди са определени публични задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на общо 11 750,11 лева, по фактури индивидуализирани в РД, както и са определени задължения за лихви за забава в размер общо на 3 474,48 лева, във връзка с несвоевременното разчитане с бюджета на задължението за ДДС за внасяне. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Необосновани на събраните доказателства били фактическите изводи на първоинстанционния съд за недоказана реалност на преките процесни доставки на стоки и услуги. Излагат се подробни съображения за всички доставки и доставчици. Цитира се съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуването на Директивата по ДДС и на Върховния административен съд, на която се твърди, че решението противоречи. Иска се отмяна на решението и РА в посочената част и присъждане на разноски. С искане от 14.03.2018 г. касационният жалбоподател, чрез упълномощените си адвокати М. Е. и К. Б., е поискал отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроси, изложени в искането. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОДОП" П., чрез юрк. П., оспорва жалбата по съображения в писмена защита от 30.03.2018 г. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото й съобрази следното: Делото е било за втори път пред първоинстанционния АС П. след отменително Решение № 13252 от 06.12.2016 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение по адм. д. № 10214/2015 г. Указанията на ВАС, с които делото е върнато за ново разглеждане от състав на Административен съд - П. се свеждат до това, че следва да се установи дали са налице предпоставките на чл. 24 от ЗЗД за индивидуализация на родово-определените стоки, да бъде установено къде, кога и как и от кого те са били индивидуализирани, като в тази посока се обсъдят събраните доказателства за придобиване на стоките от страна на доставчика. На следващо място, следва да се докаже транспортирането на стоките, както и да се представят доказателства, че доставчиците са разполагали с тях към момента на продажбата. Относно правото на данъчен кредит в размер на 256.67 лв. по фактура, издадена от "М. и сие" ЕООД, с предмет на доставката: рекламни услуги и консумативи, следва да се представят доказателства дали доставчикът е имал подизпълнител на рекламната услуга, какъв е предметът на доставката, как е избрал този доставчик и за какво са използвани закупените рекламни услуги и консумативи. Относно непризнаването на данъчен кредит по фактури за закупено гориво-бензин, следва да обсъди приложението на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, както и да се представят доказателства, че е налице пряка връзка между покупките на бензин и дейността на ревизираното лице. Съобразно тези указания с разпореждане № 9483 от 14.12.2016 г. първоинстанционният съд е указал доказателствената тежест на страните в процеса. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд, като е изпълнил задължителните указания на отменителното решение на ВАС да обсъди поотделно за всеки доставчик събраните доказателства, е приел, че фактическите констатации на органите по приходите за недоказана реалност на доставките са обосновани. По доставката на рекламни услуги от "М. и сие" ЕООД е приел, че не е доказан нито предметът на рекламните услуги и консумативи, нито как е договорен и кой е извършил изработката и доставката им. По фактурите на "М Е." ЕООД" и на "Б. Г." ЕООД за доставка на строителни материали и "материали по опис", съдът е приел, че не е доказано предаването на родово-определената стока, а събраните доказателства са единствено относно извършването на строителни услуги от страна на ревизираното дружество в полза на "Аграрен университет". По фактурите на "Т. С." ЕООД, "В. Т." ЕООД, "Е. Г. 2008" ЕООД за доставка на малини, шипки, чушки и транспорт, съдът е приел, че не е доказано предаването на стоката, съответно извършването на транспорт, включително и съгласно описания от ревизираното лице механизъм на доставката директно от преките доставчици на клиента му "Е. Е." ЕООД. По фактурите за доставка на гориво, съдът е приел, че не е доказана връзката на тези доставки с икономическата дейност на ревизирания получател, а и не всеки разход на гориво за експлоатацията на лек автомобил дава право на данъчен кредит при придобиването, съгласно разпоредбата на чл. 70 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. При липса на индивидуализация на предмета на рекламните услуги и консумативи по фактурата на "М. и сие" ЕООД и липса на всякакви доказателства за начина на поръчването, изпълнението и доставянето им, както и за връзката им с икономическата дейност на ревизирания получател, административният съд обосновано е потвърдил отказа на данъчен кредит. В тази част той е изпълнил и конкретните указания на отменителното решение на ВАС и е обсъдил събраните гласни доказателства като недостатъчно конкретни и неподкрепени от други доказателства. При недоказаното предаване на родово-определената стока - строителни материали и материали по опис по фактурите на "М Е." ЕООД" и на "Б. Г." ЕООД, съдът обосновано е приел, че само последващите строителни услуги, които ревизираното дружество е доставило на "Аграрен университет" П. не са достатъчни за обоснован извод за реалност на фактурираните доставки и изпълнението им от посочените във фактурите издатели. Съдът е констатирал, неопроверганите убедително факти, че датата на представения с възражението против ревизионния доклад пътен лист за превоз на доставките на материали от 01.09.2011 г. е преди датите на процесните фактури. Записаният в него маршрут не дава яснота откъде до къде е превозвана стоката и защо е разтоварена в с. Г. И.. Обсъдени са свидетелските показания на бивша счетоводителка на РЛ, съгласно които са съставяни писмени доказателства при предаването на стоката, каквито обаче не са представени в нито един етап на административния процес, независимо от указанията. По фактурите на "Т. С." ЕООД, "В. Т." ЕООД, "Е. Г. 2008" ЕООД за доставка на малини, шипки, чушки и транспорт, твърдението на ревизираното лице е било за пряко транспортиране на родово-определената стока с транспорт на доставчика до складова база на клиента "Е. Е." ЕООД. Единствените доказателства в тази насока са свидетелските показания на бившата счетоводителка на РЛ, които с основание са приети от първоинстанционния съд за необективни. Освен това, относно доставките на "Т. С." ЕООД тези показания противоречат на обясненията на ревизираното лице, че стоката е товарена от неговия клиент направо от склад на Т. С." ЕООД. При съвкупната преценка на доказателствата, съдът е съобразил и че по-голямата част от процесните фактури са издадени след тези към клиента на ревизираното лице, което осуетява извод за използването на стоката в безспорни последващи облагаеми доставки, а също и доставянето й по твърдяния механизъм. Твърдението за уговорена транзитна продажба от склад на доставчика направо до клиент на ревизираното лице също подлежи на доказване, което в случая не е направено. Решението е обосновано и законосъобразно и относно потвърдения отказ на право на данъчен кредит по фактурите за доставки на гориво. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили. Отделно от това от представените писмени доказателства не е установено, че разходите са направени във връзка с независимата икономическа дейност на дружеството. Обстоятелството, че то разполага с няколко обекта, между които е бил необходим транспорт, не е достатъчно само по себе си да обоснове обратен фактически извод. По искането за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС от 14.03.2018 г. Настоящият състав на касационната инстанция не намира основания за това процесуално действие. Съобразно чл. 628 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба на общностното право, като нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС, както и практиката на Съда на ЕС, свързват преценката за тази необходимост с прякото значение на тълкуването на правото на ЕС при постановяване на съдебното решение по конкретен правен спор. По аргумент от чл. 288 от ДФЕС, директивите са актове, които обвързват държавите - членки, адресати на същите със задължението да осигурят чрез националното законодателство указания им резултат, което само по себе си не изключва възможността засегнатите лица, в защита на свои права, да се позовават на директния ефект на съдържащи се в тях правни норми. Тази възможност обаче е предпоставена от установяването на неизпълнение на задължението на държавите - членки за пълно и точно транспониране на съответната директива, чиито общностноправни разпоредби също подлежат на тълкуване от СЕС, но при спазване на принципите за ясната правна норма и съблюдаване на наличието на отговори по преюдициални запитвания по идентични въпроси в съдебната практика на Съда на ЕС. В случая, искането за преюдициално запитване е свързано с тълкуване на разпоредбите на чл. 2, чл. 9, чл. 14, чл. 62, чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112 относно общата система на ДДС във връзка с принципите на данъчен неутралитет, на оправданите правни очаквания и пропорционалност и прилагането им за настоящия случай. Изясняването на техния смисъл обаче многократно е било предмет на производства по преюдициални запитвания пред СЕС, включително и по делата, цитирани в самото искане. От това тълкуване следва, че реалното извършване на облагаема доставка, по която се претендира данъчен кредит е материално условие по същество за възникване на правото и е недопустимо признаването на приспадане само поради посочването на данъка в данъчна фактура /Genius, С- 152/02; Боник С-285/11, т. 33, т. 38 и т. 39 и др./ Съгласно същата съдебна практика, многократно е напомняно, че в рамките на производството, образувано на основание чл. 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, нито пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по главното производство. Националната юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали ревизираното лице може да упражни право на приспадане на основание на процесните доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело M.-G., C-273/11, Сборник, стр. I-10853, точка 53). Такава преценка, в случая, е извършена от първинстанционния съд, а фактическите изводи на съда са обосновани на събраните доказателства. Предвид установените от съда по същество факти, че не е доказано получаването на родово-определената стока по фактурите на "М Е." ЕООД", "Б. Г." ЕООД, "Т. С." ЕООД, "В. Т." ЕООД, "Е. Г. 2008" ЕООД, въз основа на липсата всякакви писмени следи от осъществяването на доставките /с изключение на фактурите/, налице е хипотеза на фактури, които са с невярно съдържание или относно факта на получаване на стока или изпълнение на услуга или относно действителния доставчик по тях. Във всички случаи, използването на неистински документи се приема от съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата по ДДС като обстоятелство, изключващо добросъвестността на получателя по фактурите. Това е така, защото представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС. /т. 48 от Решение на СЕС по дело С-285/09, R./ Правото на данъчен кредит, в случая, не е отказано поради ненамиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси, а защото не е доказано получаване от ревизираното лице на родово-определената стока по тези фактури или използването на този предмет в икономическата дейност на жалбоподателя. Предвид изложеното, искането за спиране на производството следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 740,25 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 8 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение