Решение № 11254 от 7.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу Решение 457 от 15.03. 2022г., постановено по административно дело 2882/ 2021 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив) в осъдителните му части. В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че ищците по делото пред административния съд не са установили наличието на елементите от състава на претендираното обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изложени са твърдения, че иска е недоказан и всяка присъдена сума би била незаконосъобразна и несправедлива. В тази връзка посочва липсата по делото на преки доказателства за претърпени от ищците неимуществени вреди, за които те търсят обезвреда с предявения иск. Моли се за отмяна на обжалваното решение в осъдителната част, като неправилно и необосновано. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Стоев моли за уважаване на касационната жалба и за отмяна на първоинстанционното решение, като се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски, съобразно представения списък. Ответниците: Г. Генев и П. Генева, редовно призовани в съдебно заседание не изпращат представител и не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, Административен съд- Пловдив е ОСЪДИЛ Министерство на вътрешните работи- гр. София, да заплати на П. Генева сумата от 500,00 лева, частичен иск от общо 2000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 02.10.2017 г. до 28.10.2020г., изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с неправомерно разпространените й лични данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2017 г. до 28.10.2020 г., като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 500 лв. до предявения размер от 1000 лв. ОСЪДИЛ МВР- гр. София, да заплати на Г. Генев, сумата от 500,00 лв., като частичен иск от общо 2000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 02.10.2017г. до 28.10.2020г., изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с неправомерно разпространените му лични данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2017 г. до 28.10.2020 г., като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 500 лв. до предявения размер от 1000 лв. ОСЪДИЛ МВР гр. София, да заплати на П. Генева сумата от 235,00 лв., разноски по делото и на Г. Генев сумата от 235,00 лв разноски по делото. ОСЪДИЛ двете лица ДА ЗАПЛАТЯТ на МВР гр. София, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от частично предявените искове. В частите, с които исковете се отхвърлени за разликата над 500 лв. до 1000 лв. решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Адм. съд за да достигне този резултат е приел, че административното производство на осн. чл. 38 от ЗЗЛД е приключило с Решение ППН-01-112/2018 от 06.11.2018 г., с което КЗЛД приела за основателна жалба рег. ППН-01-112/ 21.02.2018 г., подадена от Г. Генев и на основание чл. 58, пар. 2, буква б" от Регламент (ЕС) 2016/ 679 е отправила официално предупреждение до администратора на лични данни за нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, чл. 24 от Регламент (ЕС) 2016/ 679. Решението на КЗЛД влязло в законна сила на 25.11.2018г. Решаващият съд е извършил анализ на ЗЗЛД, Хартата на основните права на Европейския Съюз, Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Приел за несъответни със закона действията на органите на ОД на МВР Пловдив, като обработващи лични данни, съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от ЗМВР, които са били предмет на проверка и произнасяне в нормативно предвиденото административно производство, инициирано от ищците с жалба ППН-01-112/21.02.2018г. пред КЗЛД и приключило с Решение ППН-01-112/2018 от 06.11.2018г. С него безспорно били изяснени неправомерните действия на ответника, съставляващи незаконосъобразна обработка на личните данни на ищците, които били описани и в исковата молба. Било налице произнасяне относно неправомерността при обработването на личните данни на ищците с влязъл в сила административен акт. Приел наличието на причинна връзка между установените незаконосъобразни действия от страна на ответника и причинените на ищците неимуществени вреди. Сметнал като най- справедливо и съответно с оглед претърпените от ищците страдания да се присъди частично обезщетение в размер на по 500 лева за всеки един от тях. В останалата си част до пълния предявен размер на искове до 1000 лева, исковете са били отхвърлени като неоснователни. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира съдебното решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на адм. съд е незаконосъобразно, поради необоснованост. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Решаващият съд е разгледал и обсъдил визираните в исковата молба факти и е определил рамката на спорния предмет- чл.127, ал.1 ГПК. Съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси- чл.172а АПК. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на съдебния акт, поради противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Адм. съд правилно е приел иска за допустим на основание чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 82 от Регламент ЕС 2016/ 679 изплащане на обезщетение за всеки от ищците за вреди, причинени в резултат на твърдяно нарушаване на правата им по Регламента, с твърдения за неправомерно ползване на личните им данни. В това производство сложният фактически състав по чл.203 от АПК, чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства- чл.154 ГПК. С оглед чл.4 ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ целта на процесното производство е обезщетителна. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че в конкретния случай са налице задължителните елементи за настъпване на отговорността. В този ред, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД физическо лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. За да възникне отговорността по горецитирания текст е необходимо да се установи, че данните са обработени от администратора неправомерно, за физическото лице са настъпили вреди и същите са в причинно- следствена връзка с неправомерното обработване на лични данни. В случая ищецът в първоинстанционното производство, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск спрямо МВР за причинени неимуществени вреди. Предвид влязлото в сила решение на КЗЛД, с което е установено неправомерно обработване на личните данни на ищците, е налице първата от гореизложените предпоставки от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ. В процесния случай е безспорно налице обработване на личните данни на ищците, което е незаконосъобразно извършено по смисъла чл. 6, §1, б. б, в и е от Регламент ЕС 2016/ 679 и §1, т.1 ЗЗЛД. От администраторът на лични данни е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, чл. 24 от Регламент ЕС 2016/ 679, което е установено с влязло в законна сила решение на КЗЛД. Установени са противоправни действия, които са нарушили сигурността на личните данни. Тези данни са неправомерно разкрити. Неоснователно е касационното оплакване за недоказаност на претърпените неимуществени вреди. Правилен и обоснован е и извода на съда, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с обработването на личните им данни от ответника. В исковото производство са доказани претърпени неимуществени вреди- чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Налице са негативни преживявания изразени в притеснения, стрес, страх за възможна злоупотреба с личните им данни в резултат на неправомерното разпространение на единните им граждански номера пред трето лице. Този извод на съда почива на всестранно и пълно изследване на всички доказателства от значение за делото в тяхната съвкупност- чл.153, чл.235, ал.2 ГПК. Правилно в тази насока е кредитирал показанията на свидетелите А. Пунчев и М. Колев, явяващи се източник на преки доказателства за претърпените от ищците притеснения и опасения за евентуалното неправомерно използване на личните им данни. Правилно съдът е приел наличието на причинна връзка между установените незаконосъобразни действия и причинените неимуществени вреди. Конкретното нарушаване на правилата на сигурността се намира в причинна връзка с възникналите за субектите на данните вреди. Вредите в правната сфера на физическото лице, чиито данни подлежат на обработване са закономерна и адекватна причина на нарушението. Налице са предпоставките за реализиране отговорността на държавата. При установяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Размерът на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди е правилно и справедливо определен, при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Отчетени са характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено. Преценени са негативния характер на последиците, техния специфичен интензитет и продължителност. Решението в обжалваната му част, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд Трето отделение,