Решение № 9530 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2009 г.
ВАСI отделение08.07.2010 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1420 от 4.08.2009 г., постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 1839/08 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9530 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1420 от 4.08.2009 г., постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 1839/08 г. С обжалваното решение е обявен за нищожен РА № 180800006/17.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, в частта, в която за данъчен период м. 04.2002 г. на ООД "Кънев инструмент" е отказано право на данъчен кредит в размер на 300 лв. Със същото решение е отхвърлена жалбата на ООД "Кънев инструмент" против РА № 180800006/17.04.2008 г. в останалата част.
В касационната жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна се твърди неправилност на решението в частта, в която е обявен за нищожен в една част обжалвания РА. Поддържаните касационни основания са тези, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част и присъждане на разноски.
В касационната жалба, подадена от "Кънев инструмент" ООД се твърди неправилност на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата срещу РА.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, но като неоснователни.
Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 180800006/17.04.2008 г. в частта, в която на ревизирания субект - "Кънев инструмент" ООД е отказано право на данъчен кредит по фактури от следните доставчици:
- по фактури, издадени от ЕТ "Норис комерс - Ярослав Коцев";
- по фактура, издадена от ЕТ "Астра Д- Д. Ангелова";
- по фактури, издадени от "Бю Си А" ООД;
- по фактури от ЕТ "Бултранс - Диана Маринов";
- по фактури, издадени от "Геми" ЕООД;
- по фактури от "Артстрой инженеринг" ЕООД;
- по фактури от ЕТ "Булинвест - Милко Йонков",
- по фактури от "Принт Експрес" ЕООД;
- по фактура от ЕТ "Любомир Цветанов - СОЛК";
- по фактура от ЕТ "Ергодизайн - Христо Славов";
- по фактури от "Ауто хит" ООД, "Топ видео" ЕООД;
както и в частта, в която на ревизирания субект е определен допълнително данък по ЗКПО:
- определените данъчни задължения по ЗКПО за 2002, 2004 и 2005 г.
Административният съд по оспорените пред него части от РА приема:
- Приема, че органът по приходите правилно е приложил материалния закон - чл. 64, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДДС (отм.) отказвайки право на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите от ЕТ "Норис комерс - Ярослав Коцев". Прието е, че жалбоподателят в хода на съдебното обжалване не е доказал при пълно насрещно доказване реалността на сделките по фактурите.
За данъчен период - м. 04.2002 г. административният съд е отменил РА, тъй като е установил, че за този период е налице ДАПВ № 1290/11.06.2002 г. Направен е извод, че след като е налице влязъл в сила данъчен акт, с който данъчната администрация признава възникването и валидното упражняване на правото на данъчен кредит в посочените в СД размери и по посочените в ДП фактури, възлагането на ревизията за същия период би било законосъобразно само при условията на глава Х от ДПК (отм.), съответно глава ХVI, раздел втори от ДОПК, а в конкретния случай този ред не бил спазен и ревизионното производство е инициирано от некомпетентен орган.
- За услугите, фактурирани от ЕТ "Астра-Д-Д. Ангелова" приема, че по делото не са налични доказателства за извършването, респективно приемането им.
- По фактурите, издадени от "Бю Си А" ООД съдът приема, че не са представени доказателства за фактическото изпълнение на договорните задължения - не е ясно какви рекламни пана са поставяни, тъй като доказателства за изработването на такива не са представяни нито от доставчика, нито от получателя. Не са налице и документи, удостоверяващи фактическото поставяне и демонтиране на реклами в описаните в приложенията към договорите места, изпълнението на задължението на изпълнителя за периодичен оглед, заплащане на ел. енергия за осветление и наличието на персонал за извършване на дейностите по изпълнение на договора.
- Административният съд приема, че по фактурите от ЕТ "Бултранс - Диана Маринов" липсват доказателства, както за получаването на стоките по тях от жалбоподателя, така и за последващата реализация на тези стоки, поради което приема за законосъобразен отказа на данъчен кредит по тях;
- С аналогични съображения на изложените в т. 4 съдът потвърждава законосъобразността на отказа на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Геми" ЕООД;
- По фактурите от "Артстрой инженеринг" ЕООД съдът приема, че не са налице реални доставчик. Липсват каквито и да са характеристики, индивидуализиращи рекламните пана, за реклама на колко и кои търговски дружества ще бъдат изработени, колко броя рекламни пана и т. н. Във връзка с поставянето на рекламните пана е прието, че не са представени доказателства, че "Артстрой инженеринг" ЕООД е собственик или наемател на ресторантската част на хотел "Плиска", входа на същия комплекс и магазин за телефони в гр. София, ул. "В. Левски".
7.С аналогични съображения на изложените в т. 4 съдът потвърждава законосъобразността на отказа на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Булинвест - Милко Йонков";
- по отношение на фактурата от "Принт Експрес" ЕООД според съда е безспорно установено, че тя е издадена след датата на дерегистрацията по ЗДДС на лицето, поради което не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /отм. 9, 10, 11. Съдът е преценил като правилен извода на органа по приходите, че закупените стоки от ЕТ"Любомир Цветанов-Солк", ЕТ "Ергодизайн - Христо Славов", ООД "Ауто хит" и ЕООД "Топ видео" не са използвани за извършване на облагаеми доставки. Установено е, че тези стоки-строителни материали, резервни части за автомобил, заседателни маси, бюра, столове, секции и "ДВД система за домашно кино Панасоник и дисплей самсунг" не са заведени в сметка 304 "стоки", а са изписани директно на разход в сметка 601. Не е представено доказателство за влагането на строителните материали в ремонт на собствена или наета сграда, за влагането на резервните части в ремонт на собствен или нает автомобил, за наличието на офис помещения, в които да се разположат закупените мебели. Отделно от това, първоинстанционният съд приема, че не са представени доказателства за наличието на реални доставки по фактурите от изброените доставчици.
12.1. Съдът е преценил като законосъобразен РА в частта, в която е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2002 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 15 от ЗКПО с разходите по фактури от ЕТ "Норис комерс - Ярослав Коцев" и ЕТ "Астра - Д - Д. Ангелова". Мотивите на съда са, че след като липсват доказателства за реални доставки по тези фактури липса основание за издаване на фактурите, с което е нарушен принципа за документална обоснованост, тъй като липсва стопанска операция, която да бъде отразена в процесните фактури.
12.2. и 12.3. По същите съображения административният съд преценява като правилно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2004 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с отчетените разходи по фактурите от "Бю Си А" ООД, ЕТ "Бултранс - Диана Маринова" и ЕООД "Геми" и преобразуването на финансовия резултат за 2005 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с отчетените разходи по фактури от" ЕООД "Принт експрес", ЕООД "Артстройинженеринг", ЕТ "Булинвест - Милко Йонков" и ЕТ "Бултранс-Диана Маринова".
Решението на административния съд е правилно.
Неоснователна е касационната жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна. Върховният административен съд има безпротиворечива и последователна практика, че при наличието на ДАПВ, за периода за който е издаден, ревизия следва да се извършва при наличието на законоустановени предпоставки и да се възлага от органите, посочени в законът (ДПК/ДОПК). Конкретният случай не се различава от тези, по които са постановявани съдебни решения в посочения смисъл, поради което не е налице основание за отклоняване от вече установената съдебна практика. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че при наличието на ДАПВ за м. 04.2002 г. ревизията за този период, на осн. чл. 134, ал. 4 от ДОПК е следвало да се възложи от териториалния директор, в случай, че са били налице предпоставките на чл. 133, ал. 2 от ДОПК и при съблюдаване на процедурата в чл. 134 ДОПК. В конкретния случай ревизията е възложена от началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Русе, който административният съд е преценил правилно като некомпетентен. Решението в тази част от спора е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователна е и касационната жалба на "Кънев инструмент" ООД.
Оплакваното за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд е неоснователно. При постановяване на обжалваното решение административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност. Неоснователно е също така оплакването за необоснованост на изводите, направени от първоинстанционния съд. Фактическата обстановка, установена от административния съд е съответна на доказателствата, събрани по делото, респективно направените изводи са съответни на установената фактическа обстановка.
Обоснован е изводът на съда за липса на реални доставки по фактурите, издадени от ЕТ "Норис комерс - Ярослав Коцев", ЕТ "Астра-Д-Д-Ангелова" и "Принт експрес" ЕООД. В хода на ревизията, а и след това при обжалването на РА, жалбоподателят не е представил доказателства, че фактурираните стоки и услуги действително са предоставени от доставчиците, респективно получени от него. Само наличието на фактура не е достатъчно да се приеме, че сделката, удостоверена в нея е действително извършена. Липсват дори и косвени доказателства, че описаните доставчици разполагат с капацитет за извършване на доставките.
Обоснован и правилен е изводът на административния съд за липса на реални доставки по фактурите, издадени от "Бю Си А" ООД и ЕООД "Артстрой инженеринг". В данъчната преписка се съдържат договори между посочените доставчици и трети лица. Тези договори обаче както правилно е посочено от административния съд не са достатъчни да обосноват извод, че фактурираните на жалбоподателя доставки са изпълнени. Не еднократно съдът посочва в съдебните решения, че наличието на доказателства за сключени договори не доказва изпълнението им. В конкретния случай липсват доказателства за изпълнението на договорите.
Административният съд е преценил правилно, че наред с основанието, посочено от органа по приходите, а именно, че закупените стоки по фактурите от ЕТ "Любомир Цветанов-Солк", ЕТ "Ергодизайн - Христо Славов", ООД "Ауто хит" и ЕООД"Топ видео" не са използвани за извършване на облагаеми доставки, като основание за отказа на данъчен кредит по тези фактури може да се изтъкне и липсата на реални доставки по тях. В изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства за наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите от тези доставчици. Въпреки указанията, жалбоподателят не е ангажирал по делото доказателства за посоченото обстоятелство. По същите съображения, правилно е решението на първоинстанционния съд досежно приетото от него по фактурите от ЕТ "Бултранс-Диана Маринова", ООД "Геми" и ЕТ "Булвест-Милко Йонков".
Правилно е решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определения допълнително данък по ЗКПО, във връзка с увеличаването на финансовия резултат за 2002, 2004 и 2005 г. с разходите по фактурите, за които е установено, че не са налице реални доставки. Незаконосъобразно дружеството е намалявало финансовия си резултат за съответните години с разходите по процесните фактури, без такива реално да са направени.
По изложените съображения Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният административен съд в настоящия състав