Решение № 9530 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2009 г.

ВАСI отделение08.07.2010 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1420 от 4.08.2009 г., постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 1839/08 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9530 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1420 от 4.08.2009 г., постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 1839/08 г. С обжалваното решение е обявен за нищожен РА № 180800006/17.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, в частта, в която за данъчен период м. 04.2002 г. на ООД "Кънев инструмент" е отказано право на данъчен кредит в размер на 300 лв. Със същото решение е отхвърлена жалбата на ООД "Кънев инструмент" против РА № 180800006/17.04.2008 г. в останалата част.

В касационната жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна се твърди неправилност на решението в частта, в която е обявен за нищожен в една част обжалвания РА. Поддържаните касационни основания са тези, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част и присъждане на разноски.

В касационната жалба, подадена от "Кънев инструмент" ООД се твърди неправилност на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата срещу РА.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, но като неоснователни.

Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 180800006/17.04.2008 г. в частта, в която на ревизирания субект - "Кънев инструмент" ООД е отказано право на данъчен кредит по фактури от следните доставчици:

  1. по фактури, издадени от ЕТ "Норис комерс - Ярослав Коцев";
  1. по фактура, издадена от ЕТ "Астра Д- Д. Ангелова";
  1. по фактури, издадени от "Бю Си А" ООД;
  1. по фактури от ЕТ "Бултранс - Диана Маринов";
  1. по фактури, издадени от "Геми" ЕООД;
  1. по фактури от "Артстрой инженеринг" ЕООД;
  1. по фактури от ЕТ "Булинвест - Милко Йонков",
  1. по фактури от "Принт Експрес" ЕООД;
  1. по фактура от ЕТ "Любомир Цветанов - СОЛК";
  1. по фактура от ЕТ "Ергодизайн - Христо Славов";
  1. по фактури от "Ауто хит" ООД, "Топ видео" ЕООД;

както и в частта, в която на ревизирания субект е определен допълнително данък по ЗКПО:

  1. определените данъчни задължения по ЗКПО за 2002, 2004 и 2005 г.

Административният съд по оспорените пред него части от РА приема:

  1. Приема, че органът по приходите правилно е приложил материалния закон - чл. 64, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДДС (отм.) отказвайки право на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите от ЕТ "Норис комерс - Ярослав Коцев". Прието е, че жалбоподателят в хода на съдебното обжалване не е доказал при пълно насрещно доказване реалността на сделките по фактурите.

За данъчен период - м. 04.2002 г. административният съд е отменил РА, тъй като е установил, че за този период е налице ДАПВ № 1290/11.06.2002 г. Направен е извод, че след като е налице влязъл в сила данъчен акт, с който данъчната администрация признава възникването и валидното упражняване на правото на данъчен кредит в посочените в СД размери и по посочените в ДП фактури, възлагането на ревизията за същия период би било законосъобразно само при условията на глава Х от ДПК (отм.), съответно глава ХVI, раздел втори от ДОПК, а в конкретния случай този ред не бил спазен и ревизионното производство е инициирано от некомпетентен орган.

  1. За услугите, фактурирани от ЕТ "Астра-Д-Д. Ангелова" приема, че по делото не са налични доказателства за извършването, респективно приемането им.
  1. По фактурите, издадени от "Бю Си А" ООД съдът приема, че не са представени доказателства за фактическото изпълнение на договорните задължения - не е ясно какви рекламни пана са поставяни, тъй като доказателства за изработването на такива не са представяни нито от доставчика, нито от получателя. Не са налице и документи, удостоверяващи фактическото поставяне и демонтиране на реклами в описаните в приложенията към договорите места, изпълнението на задължението на изпълнителя за периодичен оглед, заплащане на ел. енергия за осветление и наличието на персонал за извършване на дейностите по изпълнение на договора.
  1. Административният съд приема, че по фактурите от ЕТ "Бултранс - Диана Маринов" липсват доказателства, както за получаването на стоките по тях от жалбоподателя, така и за последващата реализация на тези стоки, поради което приема за законосъобразен отказа на данъчен кредит по тях;
  1. С аналогични съображения на изложените в т. 4 съдът потвърждава законосъобразността на отказа на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Геми" ЕООД;
  1. По фактурите от "Артстрой инженеринг" ЕООД съдът приема, че не са налице реални доставчик. Липсват каквито и да са характеристики, индивидуализиращи рекламните пана, за реклама на колко и кои търговски дружества ще бъдат изработени, колко броя рекламни пана и т. н. Във връзка с поставянето на рекламните пана е прието, че не са представени доказателства, че "Артстрой инженеринг" ЕООД е собственик или наемател на ресторантската част на хотел "Плиска", входа на същия комплекс и магазин за телефони в гр. София, ул. "В. Левски".

7.С аналогични съображения на изложените в т. 4 съдът потвърждава законосъобразността на отказа на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Булинвест - Милко Йонков";

  1. по отношение на фактурата от "Принт Експрес" ЕООД според съда е безспорно установено, че тя е издадена след датата на дерегистрацията по ЗДДС на лицето, поради което не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /отм. 9, 10, 11. Съдът е преценил като правилен извода на органа по приходите, че закупените стоки от ЕТ"Любомир Цветанов-Солк", ЕТ "Ергодизайн - Христо Славов", ООД "Ауто хит" и ЕООД "Топ видео" не са използвани за извършване на облагаеми доставки. Установено е, че тези стоки-строителни материали, резервни части за автомобил, заседателни маси, бюра, столове, секции и "ДВД система за домашно кино Панасоник и дисплей самсунг" не са заведени в сметка 304 "стоки", а са изписани директно на разход в сметка 601. Не е представено доказателство за влагането на строителните материали в ремонт на собствена или наета сграда, за влагането на резервните части в ремонт на собствен или нает автомобил, за наличието на офис помещения, в които да се разположат закупените мебели. Отделно от това, първоинстанционният съд приема, че не са представени доказателства за наличието на реални доставки по фактурите от изброените доставчици.

12.1. Съдът е преценил като законосъобразен РА в частта, в която е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2002 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 15 от ЗКПО с разходите по фактури от ЕТ "Норис комерс - Ярослав Коцев" и ЕТ "Астра - Д - Д. Ангелова". Мотивите на съда са, че след като липсват доказателства за реални доставки по тези фактури липса основание за издаване на фактурите, с което е нарушен принципа за документална обоснованост, тъй като липсва стопанска операция, която да бъде отразена в процесните фактури.

12.2. и 12.3. По същите съображения административният съд преценява като правилно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2004 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с отчетените разходи по фактурите от "Бю Си А" ООД, ЕТ "Бултранс - Диана Маринова" и ЕООД "Геми" и преобразуването на финансовия резултат за 2005 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с отчетените разходи по фактури от" ЕООД "Принт експрес", ЕООД "Артстройинженеринг", ЕТ "Булинвест - Милко Йонков" и ЕТ "Бултранс-Диана Маринова".

Решението на административния съд е правилно.

Неоснователна е касационната жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна. Върховният административен съд има безпротиворечива и последователна практика, че при наличието на ДАПВ, за периода за който е издаден, ревизия следва да се извършва при наличието на законоустановени предпоставки и да се възлага от органите, посочени в законът (ДПК/ДОПК). Конкретният случай не се различава от тези, по които са постановявани съдебни решения в посочения смисъл, поради което не е налице основание за отклоняване от вече установената съдебна практика. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че при наличието на ДАПВ за м. 04.2002 г. ревизията за този период, на осн. чл. 134, ал. 4 от ДОПК е следвало да се възложи от териториалния директор, в случай, че са били налице предпоставките на чл. 133, ал. 2 от ДОПК и при съблюдаване на процедурата в чл. 134 ДОПК. В конкретния случай ревизията е възложена от началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Русе, който административният съд е преценил правилно като некомпетентен. Решението в тази част от спора е правилно и следва да се потвърди.

Неоснователна е и касационната жалба на "Кънев инструмент" ООД.

Оплакваното за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд е неоснователно. При постановяване на обжалваното решение административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност. Неоснователно е също така оплакването за необоснованост на изводите, направени от първоинстанционния съд. Фактическата обстановка, установена от административния съд е съответна на доказателствата, събрани по делото, респективно направените изводи са съответни на установената фактическа обстановка.

Обоснован е изводът на съда за липса на реални доставки по фактурите, издадени от ЕТ "Норис комерс - Ярослав Коцев", ЕТ "Астра-Д-Д-Ангелова" и "Принт експрес" ЕООД. В хода на ревизията, а и след това при обжалването на РА, жалбоподателят не е представил доказателства, че фактурираните стоки и услуги действително са предоставени от доставчиците, респективно получени от него. Само наличието на фактура не е достатъчно да се приеме, че сделката, удостоверена в нея е действително извършена. Липсват дори и косвени доказателства, че описаните доставчици разполагат с капацитет за извършване на доставките.

Обоснован и правилен е изводът на административния съд за липса на реални доставки по фактурите, издадени от "Бю Си А" ООД и ЕООД "Артстрой инженеринг". В данъчната преписка се съдържат договори между посочените доставчици и трети лица. Тези договори обаче както правилно е посочено от административния съд не са достатъчни да обосноват извод, че фактурираните на жалбоподателя доставки са изпълнени. Не еднократно съдът посочва в съдебните решения, че наличието на доказателства за сключени договори не доказва изпълнението им. В конкретния случай липсват доказателства за изпълнението на договорите.

Административният съд е преценил правилно, че наред с основанието, посочено от органа по приходите, а именно, че закупените стоки по фактурите от ЕТ "Любомир Цветанов-Солк", ЕТ "Ергодизайн - Христо Славов", ООД "Ауто хит" и ЕООД"Топ видео" не са използвани за извършване на облагаеми доставки, като основание за отказа на данъчен кредит по тези фактури може да се изтъкне и липсата на реални доставки по тях. В изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства за наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите от тези доставчици. Въпреки указанията, жалбоподателят не е ангажирал по делото доказателства за посоченото обстоятелство. По същите съображения, правилно е решението на първоинстанционния съд досежно приетото от него по фактурите от ЕТ "Бултранс-Диана Маринова", ООД "Геми" и ЕТ "Булвест-Милко Йонков".

Правилно е решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определения допълнително данък по ЗКПО, във връзка с увеличаването на финансовия резултат за 2002, 2004 и 2005 г. с разходите по фактурите, за които е установено, че не са налице реални доставки. Незаконосъобразно дружеството е намалявало финансовия си резултат за съответните години с разходите по процесните фактури, без такива реално да са направени.

По изложените съображения Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното Върховният административен съд в настоящия състав

Цитирани разпоредби

1