Решение № 10951 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. Г. Попова, срещу Решение 128/24.02.2023 г., постановено по адм. дело 889/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на Еффе 87 ЕООД е отменено Решение 32-176731/31.05.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора за митническите органи не е налице законова забрана да черпят информация от интернет сайтове, противно на мотивите на съда. В тази връзка намира за доказани основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447 относно действителната стойност на автомобила. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Еффе 87 ЕООД, чрез пълномощника адв. М. Филипова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково е било Решение 32-176731/31.05.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност в размер на 11 559,03 лв. на основание чл. 70, пар. 1 във вр. с чл. 71, пар. 1, б. д, подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 за стока употребяван пътнически автомобил, марка BMW; модел М6; тип М6; първа регистрация 01/01/2008; цвя: 0; работен обем 5000; двигател: няма данни; шаси WBSEK93558CY79493; определено е вносно митническо задължение в размер на 1 155,90 лв.; определена е данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката в размер на 12 914,93 лв.; определено е задължение за ДДС в размер на 2 582,99 лв.; и е установен размер за вземане под отчет и досъбиране на мито в размер на 643,42 лв. и на ДДС в размер на 1 415,53 лв. В хода на административното производство е установено, че на 25.05.2021 г. в МБ Бургас е приета МД с МРН 21BG001008035637R5 за внос и поставяне под режим допускане за свободно обращение на посочения по-горе автомобил. Към митническата декларация е приложена фактура Invoice, издаден от Global Auto Exchange LLC, с цена на автомобила 2 750 щ.д. В рамките на осъществен последващ митнически контрол е установено, че за автомобил със същите характеристики и VIN на електронната страница https://autoauctions.io се съдържа информация за обявена продажна цена в размер на 6 700 щ.д. на аукцион от 04.03.2021 г. и статус продадена. Във връзка с установеното у митническите органи са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, като на основание чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 от лицето са изискани доказателства в подкрепа на декларираната стойност. Въпреки представени от вносителя документи в подкрепа декларираната митническа сума, митническите органи са възприели за реална сумата 6 700 щ.д., като въз основа на нея са определили задълженията за довнасяне за ДДС и мито. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. От заключението на вещото лице е видно, че декларираната от дружеството вносител стойност на автомобила кореспондира със счетоводните записвания. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Изложени са правни съображения, според които оспорваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма. За да отмени административния акт, съдът е приел, че е издаден в несъответствие с материалния закон, тъй като митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според мотивите на съда информацията от интернет сайта не се ползва с доказателствена сила, като органът е следвало да приложи вторичните способи за остойностяване. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. На първо място, правилно административният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. В случая митническата администрация не се е справила с тази доказателствена тежест. Данните, извлечени от интернет сайта, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. В случая не е налице основание да се даде повече вяра на тези данни, отколкото на представената фактура за продажба. Второ, дори и да са налице основания за съмнение, че договорената цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално заплатената е тази, която е посочена на https://autoauctions.io. Митническите органи следваше да изложат мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2 и § 3 от МКС. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими, митническият орган е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност, поради което основателно е прието от съда, че е налице допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 24) страната е заплатила 300 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, заплатени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 23). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като при материален интерес по спора в размер на 2 058,95 лв. минималният размер на възнаграждението възлиза на 505,89 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,