Решение № 5741 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2016 г.

Решение № 5741 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП" / - П. при ЦУ на НАП - гр. П. против решение № 1087/30.05.2016 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 3297/2014 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161401774/11.08.2014 г., издаден от органи по приходите ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 1095/30.10.2014 г., и ответникът по делото е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 475 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил събраните доказателства и не е обсъдил установените от органите по приходите факти. Неправилен е изводът му, че ревизираното дружество е осъществило ВОД. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - "Н. л. т." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "П. Б." №... - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Шилев по съображения, изложени в писмено становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161401774/11.08.2014 г., издаден от органи по приходите ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 1095/30.10.2014 г. Със същия на ревизираното дружество са определени задължения за ДДС в размер на 23372.16 лв. и лихви в размер на 242.67 лв. за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2013 г. в резултат на начислен на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС данък във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е процесуално допустимо, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и че са спазени административнопроизводствените правила при провеждането на ревизията. След като е направил подробно изложение в мотивите на своето решение за това какви доказателства са събрани в хода на административното производство и в хода на съдебното производство, какви факти и обстоятелства органите по приходите са приели за установени и във връзка с установяването на кои други според тях не са представени доказателства, какви изводи са обосновали и какви мотиви са изложили в РД и в решението на решаващия орган, за да не признаят извършването на ВОД, съдът правилно е преценил, че доказателствата, които данъчнозадълженото лице е длъжно да представи, за да докаже осъществени от него ВОД, са регламентирани в чл. 45 ППЗДДС в приложимата редакция ДВ бр. 6/2010 г. и данъчната администрация не може да изисква други такива съгласно приетото от СЕС в решението му от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11 г. Представени са фактури и международни товарителници /CMR/, доказващи транспортирането на стоките в друга държава-членка и получаването на стоките от гръцките дружества. Получаването на стоките е удостоверено от получателите и в представените писмени потвърждения, въпреки, че съгласно чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС в случаите, когато транспортът е осъществен от доставчика, както в процесния, получаването на стоките на територията на друга държава-членка се доказва с транспортен документ без да е необходимо писмено потвърждение от получателя. Наред с тези документи са представени и обобщените справки за декларирани от гръцките дружества пред гръцката данъчна администрация ВОП с доставчик ревизираното българско дружество. Установено е, че транспортното средство, вписано в CMR, инвойс-фактурите и писмените потвърждения, е собственост на "П.-3" ЕООД, с което дружество "Н. л. т." ЕООД има сключен договор за отдаването му под наем. Представени са договор за наем и издадени фактури за услугата. Вещото лице по назначената ССЕ установява счетоводно отразени плащания по банков път във връзка с ВОД /само по една фактура плащането е частично/, за което са представени и извлечения от банковата сметка на доставчика. Доказано е придобиването на стоките, предмет на ВОД, от доставчика по доставки от "Е." ЕООД чрез представените фактури и приемо-предавателни протоколи. ССЕ установява след извършени проверки надлежно осчетоводяване на стопанските операции във връзка с тези доставки както при доставчика "Е." ЕООД така и в счетоводството на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция, че не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че са пазени изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Изводът на съда, че още в хода на ревизионното производство ревизираното дружество е представило доказателства, установяващи извършените от него ВОД към SPACESONIC Е. Р. Е. VAT № EL 998698166, Пинеида, Гърция, АLEHANDROS ANTIPAS M. Е. Р. Е. VAT № EL 998019082, Лариса, Гърция и PAPADOPOLO DESPOINA TRIANTAFILOS, VAT № EL 102745555, Ксанти, Гърция, е направен в съответствие с приложимите материалноправни норми и при съобразяване с постановените от СЕС решения по сходни казуси. Според приетото от СЕС в решението му от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, "Т." ЕООД, при липсата на конкретна разпоредба в Директивата за ДДС относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да се ползват от освобождаването от ДДС, в правомощията на държавите членки е да определят в съответствие с чл. 131 от тази Директива условията, при които освобождават ВОД и в случая това е направено от националния законодател с нормата на чл. 45 ППЗДДС. В противоречие с принципа на правна сигурност би било да се откаже правото на освобождаване от ДДС във връзка с ВОД, поради това, че доставчикът не е представил допълнителни доказателства при положение, че представените от него документи са в съответствие със списъка, съдържащ се в чл. 45 ППЗДДС. Д. на обстоятелството, че получателят на доставката е представил пред данъчните органи на държавата-членка по местоназначението на стоките декларация относно вътреобщностното придобиване, представлява допълнително доказателство, установяващо, че стоките действително са напуснали територията на държавата членка на доставката и са получени на територията на друга държава членка, макар това да не е решаващо с оглед на освобождаването от ДДС на дадена ВОД. /т. 72 от решение на СЕС от 11 януари 2007 г. по дело С-409/04, Teleos/. В случая е доказано и посоченото обстоятелство. Наред с това са представени доказателства за това, че доставчикът е разполагал с транспортното средство, вписано в транспортните документи, както и че е разполагал със стоките, предмет на ВОД. С оглед изложеното неоснователни са твърденията на касатора, че приетото от административния съд по отношение доказването на ВОД противоречи на фактите и обстоятелствата, които се установяват от събраните доказателства, и на материалния закон. Неоснователно също така се твърди в касационната жалба, че съдът не е обсъдил фактическата обстановка, която органите по приходите са приели за установена, както и техните изводи. На първо място доводите на ответника по делото за това, че стоките не са индивидуализирани в достатъчна степен, са обсъдени от съда. Предметът на доставките се установява от вписаните данни във фактурите и международните товарителници. В потвърждение на извода на съда, че стоките са в достатъчна степен индивидуализирани, са констатациите на вещото лице във връзка с тяхната реализация чрез извършените от "Н. л. т." ЕООД ВОД по трите процесни фактури, както и чрез доставка на територията на страната в полза на "Г. т. с." ЕООД. С оглед изложеното по-горе неправилно органите по приходите са приели, че представянето на документи за закупено гориво във връзка с осъществения транспорт на стоките до Гърция е решаващо доказателство за установяване на обстоятелството, че стоките са напуснали територията на страната. В хода на ревизионното производство ревизираното дружество е обяснило, че за закупуването на горивото са издавани фактури с получател собственика на автомобила "П.-3" ЕООД като е посочил издателите на фактурите. Органите по приходите не са извършили насрещна проверка на "П.-3" ЕООД и не са поискали от това дружество да представи фактурите за гориво, ако има такива. Посочили са, че при извършената от тях служебно проверка по подадените дневници за покупки фактури с предмет гориво не са включени. Доказателства за извършени такива проверки, по кои дневници за покупките за кои данъчни периоди не е ясно. Доводите на органите по приходите за това, че лицето Х. Ц. няма как да е била командирована в Гърция във връзка с осъществяването на ВОД, тъй като тя не е в трудови правоотношения с "Н. л. т." ЕООД, са също неотносими към правния спор. Направени са констатации от страна на ревизиращия екип и решаващия орган, че Х. Ц., която е пълномощник на дружеството, преди това е била собственик на "О." ЕООД, което дружество е продала поради установените данъчни задължения в големи размери с два РА, които са влезли в сила след потвърждаването им изцяло или частично от ВАС. У. е, че собственик на капитала на "Е." ЕООД е синът на Х. Ц. - Й. Т.. На "Е." ЕООД има издадени три РА, единият от които потвърден с решение на ВАС. С. изложеното в мотивите на решението на директора на Дирекция "ОДОП" поведението на лицето Х. Ц. показва, че нейната цел е извършване на данъчни злоупотреби, поради което и в случая тя като пълномощник на "Н. л. т." ЕООД неправомерно декларира ВОД с цел невнасяне на данъци. Установените с два РА данъчни задължения на друго дружество, чийто собственик на капитала е бил пълномощникът на дружеството - жалбоподател, и установените данъчни задължения с един влязъл в сила РА на доставчика на стоките на дружеството-жалбоподател не доказват според настоящата касационна инстанция извършена от ревизираното дружество данъчна измама във връзка с декларираните от него ВОД, противно на твърденията на касатора. Поради така изложените съображения решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, вкл. в частта му за разноските. С оглед изхода на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не представя доказателства за направени разноски за касационното производство и такива не следва да му се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение