Решение № 16748 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11190/2011 г.

Решение № 16748 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11190/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Господин Петров Велев и Мария Костадинова Велева, двамата със съдебен адрес в гр. Хасково, срещу решение № 375/20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 164/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се обяви за нищожна или отмени обжалваната от тях Заповед № ДК-02-ЮЦР-145/20.12.2010 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответниците, н-к РДНСК, Южен централен район и министър на регионалното развитие и благоустройство, не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Господин Петров Велев и Мария Костадинова Велева срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР- 145/20.12.2010 г. издадена от н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "вилна сграда", намираща се в поземлен имот 319, м. "СТ7 над село", землище на с. Дъбовец, община гр. Любимец. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, че същият не е търпим, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателите са собственици на процесния строеж, подробно описан в заповедта за премахването му, изграден без за него да са издавани строителни книжа - одобряване на проекти и издаване върху тях на разрешение за строеж, върху неурегулиран терен, за който не е одобряван ПУП - регулационен и застроителен план или застроително решение по реда на чл. 98 ППЗТСУ (отм.). С оглед на това строежът правилно е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразни и обосновани са съображенията на съда за това, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, както и че строежът не може да бъде търпим съгласно § 16 ПР на ЗУТ с оглед на това, че е изграден в терен, за който няма одобрен ПУП или застроително решение, към момента на изграждане, както и към настоящия момент, за да се преценява, дали същият е допустим или не съгласно устройствения план. Обстоятелството, че те са подали искане за узаконяване на строежа, /с което признават незаконността му/, то по същото искане е налице влязъл в сила мълчалив отказ за узаконяването му, тъй като не се твърди и не са представяни доказателства, че мълчаливият отказ е обжалван по съдебен ред и че е отменен. С оглед на това неоснователно е оплакването, че съдът не е взел предвид този факт, че е налице процедура по узаконяването му, която е приключила с влизането в сила на мълчаливия отказ. Както административният орган, така и съдът са изяснили правнорелевантните факти и обстоятелства, които са - изпълнен строеж без да са издавани строителни книжа, в имот, за който не е одобряван ПУП или застроително решение, като неотносими за спора са действията на ДНСК през 2000 г., когато възможността за узаконяване на строежа е била възможна, с оглед действуващата уредба. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и че не е нищожна, след като е налице валидно делегиране на правомощията от н-к ДНСК на н-ка на РДНСК, Южен централен район, което делегиране е законосъобразно с оглед дадената правна възможност в чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Не е налице съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила при връчването на констативния акт по реда на § 4 ДР на ЗУТ, както правилно е приел административният съд. Жалбоподателите формално се позовават на такова нарушение, както и на нарушение, че не са уведомени за започване на административното производство по издаване на заповедта. В тази връзка те не сочат какви доказателства биха представили или поискали да се съберат от административния орган, което би довело до неиздаването на процесната заповед. Освен това те са оспорили издадената заповед, навели са всички възражения и оплаквания за незаконосъобразност на същата, съдът е събрал исканите от тях доказателства в съдебното производство, които е обсъдил поотделно и съвкупно с останалия доказателствен материал и е извел правни изводи, кореспондиращи с правно релевантните за спора факти и обстоятелства. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които изцяло се споделят от настоящия състав, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Незаконосъобразно като страна по делото е конституирано Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В производството по премахване на незаконен строеж страни са органът, издал заповедта и адресатът на същата. По отношение на собственика на терена, когато той е различен от извършителя на строежа заповедта за премахване не създава права и задължения и не засяга законни права и интереси. Решението по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК