Решение № 7365 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 29/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Ниагара - Фунги И. И. ЕООД, гр. Чепеларе, чрез адвокат Ц. Виденов обжалва решение 269/02.11.2023 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело 229/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-16002122004851-091-001/15.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в оспорената част за непризнат данъчен кредит в размер на 59 582 лева по фактури от Тренд Биоекспорт ЕООД и за начислен ДДС в размер на 10 957.38 лева, поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) за данъчен период м.08.2022 г. и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закон и процесуални закон. Касаторът счита, че съдът необосновано е оставил без уважение искането на дружеството за допускане на съдебно икономическа експертиза, както и че не е извършил подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Твърди, че от представените транспортни документи, приемо предавателни протоколи и кантарни бележки е доказано осъществяването на спорните доставки на гъби по фактурите, издадени от Тренд Биоекспорт ЕООД. Позовава се на практика на Съда на ЕС. По отношение на начисления ДДС поддържа, че са представени документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, удостоверяващи осъществяването на ВОД и по-конкретно транспортирането на стоките от територията на страната до Испания чрез превоз, осъществен от БНН ООД за сметка на ревизираното лице. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град Пловдив, чрез юрк. Д. Калева моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Смолян е бил ревизионен акт Р-16002122004851-091-001/15.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, в която на Ниагара - Фунги И. И. ЕООД, гр. Чепеларе не е признат данъчен кредит за данъчен период м.08.2022 г. в размер на 59 582 лева по 38 фактури, издадени от Тренд Биоекспорт ЕООД в периода от 03.12.2021 г. до 09.05.2022 г. за доставки на сушени диворастящи гъби 2 317 кг манатарка, 290 кг тръбенка, 742 кг челядинка, 2 кг майска суха гъба, 526 кг пачи крак и 2 кг гъба булка, както и в частта на начислен ДДС в размер на 10957.38 лева за данъчен период м.08.2022 г. поради непризнати ВОД с получатели Conservas Coll, S.L. Riera Rabassa, Setas Kondimentos, Испания. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не е установена реалност на доставките на сушена диворастяща гъба по фактурите, издадени от Тренд Биоекспорт ЕООД. В тази връзка в решението са изложени съображения, че за всички дни, през които се твърди, че И. И. е посетил складовата база на доставчика (в [населено място]), за да натовари закупените кашони с гъби, по посочения от него маршрут не се е движила нито една от колите, които е посочил, а за част от периода (м. февруари 2022 г.) в складовата база на доставчика не са се съхранявали сухи гъби, което се потвърждава и от показанията на св. Х.. По отношение на начисления ДДС съдът е посочил предпоставките за осъществяване на ВОД по чл. 7, ал. 1 ЗДДС и е приел, че по делото не е представен транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на Кралство Испания. От данните по делото е установил, че транспортът е извършен от БНН ООД за сметка на Ниагара Фунги И. И. ЕООД. Посочил е, че представените ЧМР не съдържат подпис на получател. Според съда по делото са събрани и доказателства, че на датата на доставките, превозните средства, с които е отразено изпълнението им, са се намирали на територията на РБ. По тези съображения съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ниагара Фунги И. И. ЕООД относно непризнатия данъчен кредит. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е основал изводите си за липса на реални доставки по спорните фактури единствено на справки за движението на МПС, с които се твърди, че е извършен превоза на стоките, от контролни камери на ТОЛ системата по републиканските пътища. Неправилно съдът е приел, че представените по делото справки са годни доказателствени средства. На л. 3300 л. 3351, том ХІІ от делото се намират разпечатки/справки за преминаване през контролни точки на МПС с рег. [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер] и [рег. номер]. От така представените разпечатки, подписана е единствено тази на л. 3349 за МПС рег. [рег. номер] с електронен подпис на Г. А. М., без означение за длъжностно качество. Останалите разпечатки не съдържат подпис. Липсват данни и доказателства справките да са издадени от Агенция пътна инфраструктура. Не е установено и разположението на камерите на ТОЛ системата по маршрутите, посочени в представените по делото пътни листове и дали тези камери са работили в дните на издаване на транспортните документи. По делото е представено решение 501/19.10.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град Пловдив, с което по идентични съображения е отменен ревизионен акт на Ниагара Фунги И. И. ЕООД за отказан данъчен кредит по 22 фактури, издадени от същия доставчик Тренд Биоекспорт ЕООД в предходен период м.07.-м.11.2021 г. В тази връзка решаващият орган ответник в настоящото производство, е посочил, че по републиканската пътна мрежа са разположени ограничен брой контролни точки - общо 295 стационарни контролни точки - част от Електронната система за събиране на пътни такси на база време (винетка), които покриват около 50 % от републиканските пътища, като 104 от тях са монтирани на автомагистрали и приел, че това обуславя непълнота на информацията за движение на дадено МПС по републиканската пътна мрежа. Наред с горното, неправилно съдът е преценявал движението на МПС спрямо датите на издаване на фактурите. Релевантни са датите на транспортиране на стоките, които не съвпадат във всички случаи с датите на фактурите. За м.05.2022 г. е установено, че фактурите са издадени на 03.05.2022 г., 05.05.2022 г., 07.05.2022 г. и 09.05.2022 г., но част от стоките са доставени, получени и транспортирани съгласно приемо предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници и пътни листове на 28.05.2022 г., за която дата съдът е приел по данните от цитираните справки, че МПС с рег. [рег. номер], посочено в транспортните документи има засечено движение от контролните камери по маршрут гр. Чепеларе [населено място]. Неправилно и в противоречие с писмените и гласни доказателства по делото, съдът е приел, че за м.февруари 2022 г. в складовата база на доставчика не са съхранявани сухи гъби. Констатациите в протокола за извършена проверка в обекта на доставчика са от 28.02.2022 г., а спорната доставка на суха гъба манатарка е преди това - от 21.02.2022 г. по фактура 504/21.02.2022 г. Противно на приетото в решението, в показанията си пред съда св. А. Х. изрично посочва, че през м. февруари 2022 г. е съхранявана суха гъба в склада в [населено място], тъй като по това време няма как да има прясна гъба. Допуснатите нарушения при преценка на събраните по делото доказателства са съществени, тъй като са довели до необоснован извод относно спорния по делото въпрос за реалността на доставките на диворастящи гъби, предмет на фактурите, издадени от Тренд Биоекспорт ЕООД, по които ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в м.08.2022 г. При доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС, юридическият факт, който поражда правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост върху стоките или овластяването на получателя по доставките фактически да се разпорежда със стоките, като собственост. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви по релевантните за спора факти относно доставянето и предаването на стоките между страните по преките доставки. Не са обсъдени представените в хода на ревизията приемо предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници и пътни листове, както и наличието или липсата на последващи доставки на стоките. Липсата на фактически установявания и забраната по чл. 220 АПК препятстват възможността касационната инстанция да извърши проверка по материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит. Това налага отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказа на данъчен кредит за м.08.2022 г. в размер на 59 582 лева по 38 фактури, издадени от Тренд Биоекспорт ЕООД и съответните лихви и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по съществото на спора относно реалността на доставките, като обсъди всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и възраженията на страните. При необходимост от специални знания за установяване на последващите доставки на стоките, съдът може да назначи експертиза на основание чл. 171, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Решението в останалата част, в която е потвърден начисления ДДС в размер на 10 957.38 лева и съответните лихви за данъчен период м.08.2022 г. поради непризнати ВОД по три фактури с получатели Conservas Coll, S.L. Riera Rabassa, Setas Kondimentos, Испания, е правилно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения при преценка на доказателствата. По силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т.31 от решението по дело С - 273/11). Идентична е и нормата на чл. 7, ал.1 ЗДДС. В конкретния случай спорът е относно осъществяването на ВОД и по-конкретно транспортирането на стоката до местоназначението й извън територията на страната. Доставките са декларирани в данъчен период м.08.2022 г. За този период разпоредбата чл. 53, ал. 2, т. 2 ЗДДС (ред. ДВ бр. 102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г.) предвижда, че за доказването на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011", или определени с правилника за прилагане на закона. В случая не се твърди, че "Ниагара Фунги И. И." ЕООД разполага с документи по чл. 45а от посочения регламент за изпълнение, поради което транспортирането на стоките се установява с документите, предвидени в националния закон - чл. 45 от ППЗДДС. Не е спорно по делото, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което доказването му е с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка съгласно чл. 45, т.2, б. б от ППЗДДС. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че ревизираното дружество не разполага с транспортни документи, удостоверяващи получаването на стоките на територията на Испания. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е преценил представените по делото писмени доказателства. Представените товарителници за международен превоз на товари (CMR) не подписани от получателя в кл. 24 и не могат да служат като годно доказателство по чл. 45, т.2, б. б ППЗДДС. Получаването на стоките в местоназначението им на територията на Испания не се установява и от писмените доказателства, представени от превозвача - фактури за транспортни услуги, заповеди за командироване на шофьори, пътен лист за периода 13.08.2022 22.08.2022 г. и пътен лист за периода 27.08.2022 г. 11.09.2022 г. за МПС, с които се твърди, че е осъществен транспортът. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, пътните листове съдържат подробна информация за местонахождението на превозното средство, но липсват данни да е било на адреса на разтоварния пункт, посочен в CMR. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че осъществяването на ВОД не е доказано с документите по чл. 53, ал. 2, т. 2 ЗДДС във връзка с чл. 45, т.2, б. б от ППЗДДС, поради което не са налице основания за прилагане на нулевата ставка, предвидена в чл. 53, ал.1 ЗДДС. Останалите изводи на съда, че МПС, с които се твърди, че стоката е транспортирана до Испания на датите на доставките са се намирали на територията на страната, са в противоречие с данните от представената в хода на ревизията справка от ОД на МВР, според която автомобил рег. [рег. номер] е излязъл от страната на 28.08.2022 г. през ГКПП Кулата, а автомобил рег. [рег. номер] на 13.08.2022 г. през ГКПП Кулата, които кореспондират с данните от пътните листове за движението им, представени от превозвача. Допуснатото нарушение не е засегнало крайният извод на съда, че транспортът не е доказан с документи, предвидени в чл. 45, т.2 б. б ППЗДДС, тъй като получателят не е удостоверил в CMR получаването на стоката на територията на другата държава членка. По тези съображения решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ниагара Фунги И. И." ЕООД относно начисления с оспорения ревизионен акт ДДС в размер на 10957.38 лева и съответните лихви за данъчен период м.08.2022 г., е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски за сумата над 1 386.16 лева. За касационното производство разноски следва да се присъдят в полза на ответника в размер на 693.08 лева, юрисконсултско възнаграждение с оглед материалния интерес, за който се оставя в сила първоинстанционното съдебно решение, фактическата и правна сложност на касационното дело. По останалите разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,