Решение № 13806 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11166/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ифелоус"ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от управителя И. Павлов, срещу решение 1098/24.10.2024г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-704/2024, с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение D35743173/01.08.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за предоставяне на услуги за поддръжка и надграждане на система за вторична интеграция и правоприлагане , открита с решение F501795 от 26.03.2024г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00044-2024-0016. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяна на обжалваното решение, при което да бъде уважена жалбата, с която е сезирана КЗК, и преписката да бъде върната на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. Ответникът Председателят на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Алексиев оспорва касационната жалба, тъй като счита същата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 1098/24.10.2024 г. по преписка КЗК- 704/2024 г. е оставена без уважение жалбата на "Ифелоус" ООД срещу решениеD35743173/01.08.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за предоставяне на услуги за поддръжка и надграждане на система за вторична интеграция и правоприлагане , открита с решение F501795 от 26.03.2024г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00044-2024-0016. Оставено е без уважение и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, като на последния е възложено да заплати на АПИ разноските, в размер на 240 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да приеме за установено, че в случая е налице основание за прекратяване на процедурата при условията на чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗОП, а оттам и че възложителят законосъобразно я е прекратил с атакуваното решение, КЗК обосновано е констатирала, че е налице пропуск в образеца на Техническото предложение допуснат от страна на възложителя, който е следвало да заложи ангажираност с важни и необходими за предмета на обществената поръчката дейности, посочени в Техническата спецификация. В образецът на Техническо предложение, подписано от съответния участник, ангажира същия само за изпълнение на приложимите за предмета на обществената поръчка изисквания на раздел II, т. 1 Техническа спецификация и съответните нормативни документи , като извън предмета на ангажираност е т. 2 от раздел II. Изисквания към изпълнение на дейността , където се посочва конкретна обвързаност. КЗК, е приела също, че в раздел II на Техническата спецификация са налице т. 3 План за изпълнение на услугите и т. 4 Отчетност , по отношение на които с образеца Техническо предложение не може да се направи извода, че бъдещия изпълнител би бил обвързан, а аналогично е положението и с опцията дейност по надграждане и създаване на нови функционалности, при допълнително искане от възложителя. Следователно Комисията е приела, че всички тези дейности се явяват извън обхвата на препращането, заложено в образеца на Техническото предложение и поради това възложителят е поставен пред възможността да не получи изпълнение или същия да не разполага с възможност за ангажиране на договорна отговорност на потенциалния изпълнител. На следващо място КЗК е посочила, че изискванията заложени към бъдещото изпълнение, целят да гарантират на възложителя цена и надеждност на извършената доставка на услуги и софтуер и при това положение участниците следва да могат обективно и еднозначно да преценят дали могат да се справят с поръчката и дали са съгласни с предварително заложените условия. В случая безспорно е прието, че чрез ограничаване по обем и насоченост отправката, заложена в образеца на техническо предложение, потенциалния изпълнител не се явява обвързан с условието Изпълнителят следва да предложи и впоследствие осигури необходим ресурс, както и да осигури поддръжка на функционалността и непрекъснатостта в работата на системата . Така заложеното изискване е безспорен аргумент за различния кръг на лицата, които биха участвали при условие, че не се ангажират с него и при условие на ангажираност като би било ако препратката на образеца на техническо предложение препраща и към т. 3 от раздел II, а не само към т.1 на раздел II Технически спецификации . А в обществената поръчка следва да се реализира ефективна конкуренция, чрез принципа за равен достъп. При тези данни КЗК е приела, порокът не може да бъде отстранен, без да се променят условията, при които е открита възлагателната процедура, а с това били изпълнени предпоставките на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Нарушението неизменно водело до прекратяване на процедурата, тъй като липсва способ, чрез който да се отстрани допуснатото отклонение в образеца на "Техническо предложение . Решението е правилно. За да бъде прекратена възлагателна процедура на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП е необходимо наличие на две кумулативни предпоставки, а именно да е констатирано нарушение при откриване и провеждане на процедурата, т. е. да е налице отклонение от установено правило/изискване/дължимо поведение и установеното нарушение да не може да бъде отстранено, без да се променят условията, при които е открита възлагателната процедура. При отсъствие на която и да е от предвидените в текста предпоставки, за възложителя не е налице правна възможност да прекрати процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. За да приеме за установено, че в случая е налице основание за прекратяване на процедурата при условията на чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗОП, а оттам и че възложителят законосъобразно я е прекратил с атакуваното решение, КЗК обосновано е констатирала, че е налице твърдяното от възложителя нарушение при откриване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, изразяващо се в непосочване в образеца Техническо предложение на важни за предмета на обществената поръчка дейности описани в Техническата спецификация. В техническата спецификация в част II Дейности по поддръжка , са посочени ключови дейности за изпълнение на услугите предмет на обществената поръчка, като в Техническо предложение, не се съдържа информация от цитираните дейности. Следователно правилно е приела КЗК, че извън предмета на обвързаност на участниците остават т. 2, т. 3 и т. 4 от раздел II, както и дейността по надграждане и създаване на нови функционалности, което пък би поставило възложителя в неблагоприятно положение, изразяващо се в невъзможност да ангажира договорна отговорност на избрания изпълнител. Доколкото изложеното по - горе е установено от възложителя след изтичането на срока за промяна на условията, същият е разполагал единствено с възможността да прекрати процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП - на този етап констатираното несъответствие между утвърдената документация, в частност Техническото предложение и Техническата спецификация не може да бъде отстранено без промяна на предварително обявените условия. Поради това, правилно КЗК е приела, че е осъществена хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП и е оставила жалбата без уважение по мотиви, че са налице нарушения при откриване и провеждане на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които тя е обявена. Установените по преписката факти сочат наличието на една от хипотезите по чл. 110, ал. 1 - тази по т. 5 от ЗОП, в която възложителят е длъжен да прекрати възлагателната процедура. Поради това са неоснователни изложените доводи от касатора досежно липсата на предпоставки за прекратяване. Разпоредбата на чл. 110 ЗОП съдържа две обособени алинеи, които определят два типа поведение на възложителите при прекратяване на възлагателни процедури. Оперативна самостоятелност, означаваща право на свободна и автономна преценка за конкретния случай, възложителят има само в хипотезите по ал. 2, за разлика от която, в хипотезите, предмет на регламентация в ал. 1 на чл. 110, той не може да преценява да прекрати или да продължи процедурата. Когато се установи наличие на материално-правните предпоставки на който и да е от деветте случая, в това число и този по т. 5, възложителят е императивно задължен да прекрати тази процедура. В хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП на възложителя не се дава възможност да вземе решение по целесъобразност. С разпореденото в този текст възложителят е задължен да прекрати процедурата при кумулативното наличие на визираните в хипотезата на нормата предпоставки. Именно затова е и важно актът да бъде мотивиран, за да се прецени дали осъществилите се обстоятелства покриват предпоставките на правната норма. Споделят се напълно изложените от КЗК съображения в решението в частта ПРАВНИ ИЗВОДИ, поради което не е необходимо отново да се повтарят и в настоящото решение. По тези и по изложените в мотивите на решението на КЗК съображения, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП е основателно искането на ответник за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 100 лв., определен според чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение