Решение № 13741 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2018 г.

Решение № 13741 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Агенция "Митници" против решение № 1803 от 20.03.2018 г., постановено по адм. д № 7590/2017 г. по описа на Административен съд - София - град, с което агенцията е осъдена да заплати обезщетение в размер на 490 лв за имуществени вреди на "Ес и Кей" ООД, претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП-25/14.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС-София. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, на всички посочени в текста на разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК основания. Доказателствата по делото са разгледани и преценени неправилно и еднозначно, а не в съответствие с всички събрани доказателства. Игнорирани са и не са обсъждани доказателства установяващи липста на плащане за правни и консултантски услуги във връзка с отмяната на НП № 25/2011 г. Не става ясно от мотивите на съда защо е приет за безпорен договора от 15.06.2011 г., още повече, че представените по делото фактури не доказват извършване на плащане по конкретното дело във връзка с отмяната на наказателното постановление. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като неправилно и необосновано и, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Позовава се и на съдебна практика. Ответникът - "Ес и Кей" ООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Моли съда да не приема безпротиворечиво становището на касационния жалбоподател, че в исковото производство не може да се представят документи и други доказателства доказващи направените разходи по оспорване на отмененото наказателно постановление. Позовава се на ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. 02/2016 г. на ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че по делото е недоказана претендираната вреда. Приложения договор не установява причинната връзка между разходите направени от дружеството по договора и процесуалното представителство осъществено в производството по отмяната на наказателното постановление. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-град е осъдил Агенция "Митници" да заплати, по предявения от "Ес и Кей " ООД иск, сумата от 490 (четиристотин и деветдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП-25/2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС-София. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че са налице всички изискуеми от ЗОДОВ предпоставки, включително претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на наказателното постановление. Административният съд е счел, че представеният договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г. и фактури за преводи на суми са достатъчни за доказване на твърдяната вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдебното решение е неправилно. основателни са доводите на касатора, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. От мотивите на съда не става ясно по какви съображения договорът за правна защита и съдействие е счетен за достатъчно доказателство за настъпване на вредата. Доказателства за плащане във фактическата страна на мотивите не са споменати, като само в едно изречение при обсъждане на казуса от правна страна, съдът сочи, че кредитира представените фактури, без да уточнява кои са и без да обсъжда тяхното съдържание. В тази връзка неправилно първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ и че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 490 лв., причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 25/2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара – София" е доказана и основателна. Вярно е, че в представения едва в хода на настоящото съдебно производство по ЗОДОВ договор, в т. 4. 1, на раздел четвърти е посочено, че клиентът се задължава да плати за всяко едно от обжалваните наказателни постановления възнаграждение в размер на 490 лева, но липсват безпорни данни, че тази сума е платена по обжалването на конкретното НП предмет на това производство. В представените платежни документи е посочено изплащане на суми за правни и консултантски услуги, като само в две фактури № 2000004111/30.09.2011 г. и № 2000008899/31.01.2012 г. е цитиран договора от 15.06.2011 г., но одтях също те става ясно каква сума е платена и кога по повод на производтвото по отмяна на цитираното НП. Производството по ЗОДОВ е исково и ищецът е натоварен по закон с доказване както на основанието, така и на размера на предявения иск, какъвто е смисълът на приетото ТР № 1/1.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Вярно е, че правната защита на ищцовото дружество в разглежданото съдебно производство, пред СРС, видно от съдебните протоколи е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт, съгласно представено пълномощно-л. 99 по НАХД № 15144/2011 г. Но пред РС не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. Изводът е, че в това производство не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвокат. От друга страна, както договорът за правна защита и съдействие на който се позовава дружеството, така и фактурите са частни документи с недостоверна дата, който не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство, още повече при пълното разминаване на сумите, посочени в договора и в платежните документи. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени, а предявеният иск - да се отхвърли. При този изход от спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв, за двете съдебни инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение