Решение № 4756 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2017 г.

Решение № 4756 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба подадена от процесуалния представител на касационния жалбодател, с която се иска постановяване на допълнително определение в частта относно разноските. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна с указания за възможността в тридневен срок от получаването да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такова в указания срок не е постъпило. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в молбата доводи, приема за установено следното: Молбата е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред ВАС е образувано по касационна жалба на Заместник главния прокурор при Върховната касационна прокуратура против решение № 147 от 11.04.2017 г. по адм. дело № 930/2017 г. на Административен съд Плевен. С постановеното по настоящето дело решение № 1339 от 31.01.2019 г. ВАС отменя обжалваното решение и постановява ново по съществото на спора, с което отхвърля подадената жалба на С. Тодоров против решение № 3892/28.12.2016 г. на Заместник главния прокурор в частта, с която е отказан искания от него достъп до информация по т. т. 6, 7, 9, 13 и 15 от заявлението му с вх. № ГП 3892/21.12.2016 г. като неоснователна. Присъждането на разноски е поискано своевременно – с касационната жалба, представен е пълномощно на юрисконсулт надлежно упълномощен от подателя на касационната жалба. Предвид така установеното на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК следва С. Тодоров да бъде осъден да заплати на Върховната касационна прокуратура деловодни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение