Решение № 5927 от 6.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район против решение 318/11.01.2023 г., постановено по адм. дело 364/2022 г. по описа на Административен съд Сливен. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради и което се иска отмяната му. Ответната страна Пенелопа милк ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, представлявано от управителя Я. Лолов, чрез адв. М. Павлова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно е прието, че при постановяване на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради и което правилно е отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на Пенелопа милк ЕООД против предписание, обективирано в писмо изх. КД-03-180/4/ от 14.09.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с което, на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ, е предписано на ПЕНЕЛОПА МИЛК ЕООД в срок от 3 дни от получаване на предписанието: 1. Да се демонтира помпеното оборудване, монтирано при водовземно съоръжение /тръбен кладенец/, разположен на територията на имот 011014, м. Стопански двор. в землището на с. Елхово, общ. Николаево, обл. Стара Загора; 2. Да се осигури техническа възможност, като на устието на водовземното съоръжение /ТК/ се монтира капак, с възможност за поставяне на оловна пломба. Съдът е отменил, по жалба на Пенелопа милк ЕООД, предписанието, обективирано в писмо изх. КД-03-180/4/ от 14.09.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. За да постанови горното, административният съд приел, че оспореният акт е приет от компетентен орган - Директор на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, по смисъла на чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без фактически и правни основания за издаването му, както и при липса на материално-правни основания за постановяването му. Посочено е, че изложените в акта мотиви не съответстват на констатациите от извършената на 08.08.2022 г. проверка, обективирани в протокол, където е посочено, че е установено слабо изтичане на отпадъчни води от животновъден обект /кравеферма/ в дере, което се влива в река Тунджа, като по протежението на дерето са се наблюдавали утайки от торова маса от кравефермата, за което е извършено пробонабиране на повърхностни води. В мотивите на оспорения акт, обаче, е посочено, че във връзка с извършената на 08.08.2022 г. проверка е констатирано наличие на водовземно съоръжение /тръбен кладенец/, оборудвано с потопяема помпа, както и монтирано водомерно устройство за измерване на иззети водни количества, без за обект кравеферма, находяща се в с. Елхово, да има издадено разрешително за водовземане от подземни води или входирана процедура в деловодството на Басейнова дирекция Източнобеломорски район за издаване на такова. Въпреки дадените от АС Сливен указания на органа за представяне на съответните документи и доказателства, такива не са представени. В административната преписка липсват както документи, удостоверяващи констатациите, изложени в оспорения акт, така и данни за това, че Пенелопа милк ЕООД е било уведомено за започналото производство, съответно му е била дадена възможност да представи доказателства и становище. Първоинстанционният съд посочил още, че предписанието е издадено и при липса на материално-правни основания за това, като по делото липсват доказателства за установената фактическа обстановка. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По преписката няма данни Пенелопа милк ЕООД да е било уведомено за започналото административно производство, поради което правилно е прието, че предписанието е издадено в нарушение на процесуалните правила. Лисва задължителното уведомяване на адресата на акта по чл. 26 АПК. Няма данни, че на дружеството е дадена възможност да представи доказателства, да изрази становище. В нарушение на чл. 34 АПК не е осигурено правото на участие на страната в производството. Правилно административният съд е приел и че изложените в оспореното предписание мотиви за издаването му не съответстват на посоченото в съставения констативния протокол за извършена проверка на място, още повече, че в оспорения акт органът изрично се е позовал на тази проверка. В преписката не се съдържат документи или каквито и да е доказателства, подкрепящи изложеното в предписанието, а и самият орган не е представил такива при изричното им поискване от страна на административния съд. Това представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт. Липсата на фактически и правни съображения възпрепятства съда да извърши необходимата проверка за законосъобразност, а и нарушава правото на защита на адресата на акта. Въз основа на изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение. Същите са заявени в размер на 500 лева, съгласно представени договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023 г., фактура 90/06.03.2022 г., както и платежно нареждане за кредитен превод от 06.03.2022 г. Поради изложеното, в полза на Пенелопа милк ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,