Решение № 6361 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2020 г.

Решение № 6361 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ю. срещу решение № 8388/27.12.2019 г., постановено по адм. д. № 11780/2019 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 8388/27.12.2019 г., постановено по адм. д. № 11780/2019 г. по описа на АССГ е отхвърлено оспорването на С. Ю. с искане за обявяване на нищожност на Заповед № 513 з-8512/12.11.2018 г. на директора на СДВР, с която е разпоредено да му се заплаща допълнително възнаграждение за пряко изпълнение на патрулно - постова дейност на териториален принцип в размер на 30 на сто от 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база, за определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от ЗМВР, считано от 15.10.2018 г. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, поради което е действителен административен акт. Не са разгледани основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради сезирането само с искане за обявяване на нищожност при условията на чл. 149, ал. 5 от АПК. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Оспорената пред АССГ заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121 з - 908/2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд през официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (Наредбата, в сила от 14.08.2018 г. до 04.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр. 67 от 14 Август 2018 г., отм. ДВ. бр. 78 от 4 Октомври 2019 г.) Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за. изпълнение на специфични служебни дейности. Според чл. 179, ал. 1 на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение като на основание ал. 2 (в редакцията към 12.11.2018 г.) условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. След измененията на ЗМВР, обнародвани в ДВ, бр. 34 от 23 април 2019 г. от нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР отпада чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, но и след тази дата до 14.10.2019 г. продължава да действа Наредбата, която регулира общо допълнителните възнаграждения и по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. С оспорената пред АССГ заповед от 12.11.2018 г. е определен индивидуален размер на допълнително месечно възнаграждение за пряко изпълнение на патрулно постова дейност по опазване на обществения ред на териториален принцип на полицай т. е. за изпълнение на специфични служебни дейности на служител на младша изпълнителска длъжност. Според чл. 14 от действащата към този момент Наредба определянето на конкретния размер и вид на допълнителното възнаграждение, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определя със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението", след мотивирано писмено предложение на началниците на съответните звена, а само размерът на допълнителните възнаграждения на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР се определя от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него лица. Тази норма е в синхрон и не противоречи на разпоредбата на относимата към случая редакция на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, според която условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения и по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Настоящият съдебен състав споделя основният правен извод на АССГ, че директорът на СДВР като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР и орган по назначаването на младши изпълнителските длъжности в СДВР е компетентен да определи възнаграждението на служител както при назначаването му на такава длъжност, така и при последващо изменение, включително и чрез определяне на индивидуален размер на допълнителното възнаграждение за специфични служебни дейности в случая патрулно-постова дейност. Обратното тълкуване е в противоречие с принципите на разпределение на правомощията според йерархията на длъжностите в МВР и не отчита многообразието и различните условия, при които се изпълняват специфичните дейности по смисъла на § 1, т. 26а от допълнителните разпоредби на ЗМВР. Съм настоящия момент са издавани множество заповеди на министъра на вътрешните работи за определяне на принципни размери за допълнителните възнаграждения, полагащи на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд през официални празници и за времето на разположение, но не и за изпълнение на специфични служебни дейности. При всички случаи индивидуалния размер на възнаграждението на всеки служител се определя от съответния ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР (а само на ръководителите на структура от министъра), което правомощие следва от чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и не е възможно да се приеме, че то е ограничено от чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в относимата редакция, доколкото за всяка конкретна длъжност е необходимо да бъдат определени и съответните специфични дейности и условията, при които се изпълняват. Неяснотата при буквален прочит на закона е преодоляна със създаването на изричната разпоредба на чл. 179а от ЗМВР, която на практика не променя правната уредба, а само създава яснота относно при прилагането й. В този смисъл независимо, че не е действаща норма към датата на издаване на оспорената пред АССГ заповед, обосновано е обсъждана от първата инстанция. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ и становището на Върховната административна прокуратура, а не на цитираното в касационната жалба съдебно решение, което няма задължителен характер за съдилищата, а и не съставлява част от установена съдебна практика, както се твърди в пледоария по същество на спора. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски, които съдът определя на 50 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение