Решение № 546 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6287/2007 г.

Решение № 546 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6287/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Д. Г. Т. от гр. С., ул. "Ц" № 61, ет. 1, ап. 2 против въззивно решение на Софийски градски съд, II-д гражданско отделение от 17.05.2007 г. по гр. д. № 2950/2006 г., с което е обезсилено решение на СРС, 30 с-в от 5.06.2006 г. по гр. д. № 2965/05 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, предявен от Д. Г. Т. срещу Д. Б. Б. за установяване правото й на собственост върху недвижим имот: апартамент, заемащ целия първи етаж от жилищната сграда на два етажа, състоящ се от две стаи, хол, столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на 97 кв. м., заедно с югозападното зимнично помещение, 43/100 ид. ч. от общите части на сградата и 43/100 ид. ч. от дворното място, находящо се в гр. С., ул. Прохлада" № 7, цялото от 812 кв. м., съставляващо парцел ****а, кв. 206 по плана на гр. С., м. "К", при посочени съседи и в тази част е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес. Оставено е в сила решението на СРС, 30 с-в в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Г. Т. срещу Г. А. С. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК за установяване правото й на собственост върху процесния апартамент и иск с правно основание чл. 474, ал. 4 ГПК, предявен от Д. Г. Т. срещу Г. А. С. и Д. Б. Б. за обявяване за нищожен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. I, рег. № 1* д. № 71/2002 г. С жалбата се поддържа, че решението е изцяло неправилно-постановено при нарушаване на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретни оплаквания: въззивният съд неправилно е приел за безспорно установено, че собственоръчно съм подписала атакувания нотариален акт и документите към него; съдът е нарушил чл. 188, ал. 1 ГПК, като е приел, че заключението на вещото лице в първата инстанция и невнасянето на депозит във въззивната е достатъчно за постановяване обжалвания съдебен акт без обсъждане на доводи против експертното заключение; нарушена е разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК, като въззивният съд е възприел изцяло заключението на графологическата експертиза без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, а именно с договора за заем от 14.06.2002 г. със страни Д. Г. Т. и Д. Б. Б., в който договор е материализирана действителната воля на ищцата. Моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответниците по касация Г. А. С. от гр. В. и Д. Б. Б. от гр. С. не са изразили становище по повод жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Правният извод на съда за неустановена активна материалноправна легитимация по предявения установителен иск за собственост на процесния имот е правилен, тъй като е постановен след обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е прието за установено, че ищцата действително се е разпоредила с процесния имот в полза на ответницата като е неин подписа, както на нотариалния акт, с който е извършена покупко-продажбата, така и на всички останали документи, изготвени във връзка с нотариалното оформяне на сделката. Правният извод на съда, че е действителен договорът за покупко-продажба и че е породил вещноправни последици е в резултат на неизпълнението на доказателствената тежест на ищцата в процеса за установяване обстоятелствата, на които са основани исковите претенции при предоставени от съда процесуални възможности. Същото се отнася и до отхвърлителния резултат по предявения иск за нищожност на нотариалния акт на основание чл. 474, ал. 4 вр. чл. 472 ГПК. Доводите, посочени с касационната жалба са обсъдени от въззивния съд и изразеното становище се възприема от настоящия състав. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК В. касационен съд, състав на III г. о.