Решение № 10074 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16077/2013 г.

Решение № 10074 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16077/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С., срещу решение № 5975 от 03.10.2013 г. по адм. д. № 8286 по описа за 2011 г. на Административния съд С. град (АССГ), с което по жалба на "Булдени"" ООД е отменен ревизионен акт (РА) № 22501000336 от 28.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1321 от 08.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. /сега Дирекция "ОДОП"/ в частта на отказан данъчен кредит /ДК/ по фактури, издадени от "Центрум 2007" ЕООД, "Строй - Проект 07" ЕООД, "Н. К. 2008" ЕООД, "Р. И. Р. Строй" № ЕООД и "БГ Къмпани" ЕООД общо в размер на 217 931.04 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че регистрацията на страните по доставките по ЗДДС, наличието на фактури и отразяването им в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни за установяване наличието на реални доставки. Посочва, че преките доставчици не са открити на адресите за кореспонденция, не е извършена проверка в счетоводствата им, не са проверени хронологиите по сметка 4532 /начислен ДДС/, както и дали счетоводствата са водени редовно и дали съдържат необходимата аналитична и хронологична информация относно фактурираните доставки. Поддържа, че съдът не е обсъдил представените от ревизираното лице писмени доказателства, както и събраните в хода на ревизионното производство ПИНП и ИПДПОЗЛ, а е изложил общи мотиви за наличие на основание да се признае право на ДК по отношение на всички доставчици. Претендира отмяната на обжалваното решение на АССГ, по същество на спора - потвърждаване на РА и присъждане на юридконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Булдени" ООД гр. С., ул. "Боянски водопад" № 103 оспорва жалбата в писмен отговор от 29.11.2013 г. и писмени бележки от 04.06.2014 г. Претендира да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АССГ РА № 22501000336 от 28.02.2011 г. на ТД на НАП С. е отказано право на данъчен кредит /ДК/ по реда на ЗДДС общо в размер на 217 931.04 лв. за данъчни периоди от м. 11.2008 г. до м. 02.2009 г. по фактури, издадени от "Центрум 2007" ЕООД, "Строй - Проект 07" ЕООД, "Н. К. 2008" ЕООД, "Р. И. Р. Строй" № ЕООД и "БГ Къмпани" ЕООД. Ревизиращият екип е приел, че не са налице доказателства за реално извършени доставки, тъй като преките доставчици не са представили доказателства за транспортиране на стоките, приемо-предавателни протоколи, наличие на складови помещения, липса на назначени работници (за доставчиците "Р. И. Р. Строй" ЕООД, "Ник комерс 2008" ЕООД, "БГ Къмпани" ЕООД), липса на счетоводни данни за отчетени продажби (за доставчиците "Р. И. Р. Строй" ЕООД, "Ник комерс 2008" ЕООД, "БГ Къмпани" ЕООД, "Центрум 2007" ЕООД, "С. П. 07" ЕООД), непредставяне на справка за стоков поток, като за част от продадените материали доставчиците не представили фактури за произход. По отношение на ревизираното лице е прието, че не е завеждало материалите, фактурирани от спорните доставчици по сметка 302 "Материали", не отчита складова наличност и изписване на материалите при влагане в технологичния процес, което прави невъзможно проследяване влагането на същите в строителните обекти. Установено е, че фактурите, за които е договорено, че имат силата на приемо-предавателен протокол, издадени от "Н. К. 2008" ЕООД, "Р. И. Р. Строй" ЕООД и "БГ Къмпани" ЕООД са подписани само от доставчика. Направен е извод за липса на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, което от своя страна е предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС да се откаже право на ДК. За да формира извод за незаконосъобразност на оспорения РА първоинстанционният съд е кредитирал заключението на назначена по делото съдебно икономическа експертиза и се е позовал на практика на Съда на Европейския съюз. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Касационните оплаквания, насочени към неправилния анализ на събрания в хода на първоинстанционното производство доказателствен материал, следва да се приемат за основателни. Първоинстанционният съд се е доверил на изводите на вещото лице, че страните по доставките са били регистрирани за целите на ЗДДС към датата на процесните фактури, издадени съобразно изискванията на ЗСч и ЗДДС, доставките са облагаеми и по фактурите са взети съответните счетоводни записвания в счетоводството на ревизираното лице. В нарушение на задължението си по чл. 202 ГПК съдът не е обсъдил експертизата във връзка с останалите доказателства по делото. В хода на ревизионното производство ревизиращите органи могат да се позовават единствено на косвени доказателства относно отрицателния факт на липса на реална доставка. В тази връзка се търси проверка в счетоводството на доставчика, респ. данни за неговата техническа и кадрова обезпеченост, за закупуване (за произход) на стоките, за последваща реализация на стоки и услуги, за закупени материали или използван транспорт, съвкупната преценка на които да укаже на реалност на доставката. Ревизираното лице носи доказателствена тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК за доказване на благоприятния за него, положителен факт от обективната действителност, на наличие на реална доставка. В случая предмет на доставките са стоки (строителни материали), собствеността върху които като родово определени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД се прехвърля по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването им. Доказателства за предаване на стоките /стокови разписки за получени стоково - материални ценности/ са представени едва с жалбата по административен ред, което разколебава тяхната доставерност предвид липсата на доставерна дата по чл. 181, ал. 1 ГПК. Същите доказателства нямат обвързваща съда доказателствена сила, т. е. не установяват по категоричен и безспорен начин предаване на стоките, а оттам и наличие на реална доставка на стоки чрез реално прехвърляне на правото на собственост. Т. е. следва да бъдат обсъдени съвкупно с всички доказателства по делото. При клауза в договорите за търговска продажба на строителни материали, че транспортът, респ. разходите по товарене и разтоварване, са за сметка на доставчиците, липсата на данни по делото за сторени транспортни разходи и разходи на наети лица са съществени за крайния извод за наличие, респ. липса на доставка. Съобразно служебното начало в процеса (чл. 9, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК) съдът е следвало да изиска данни за декларирани от доставчиците в годишни данъчни декларации дълготрайни материални активи - транспортни средства, с които се твърди, че е извършен транспорта за сметка на доставчиците. От друга страна изводите на назначения по делото експерт за редовно водено счетоводство на ревизираното лице не са достатъчни да обосноват реална доставка, тъй като е останал неизяснен въпросът за наличие на други доставчици на същите строителни материали. В тази връзка съдът не е проявил изискуемата служебна активност по чл. 171, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК за изясняване на спора чрез поставяне на допълнителни задачи на вещото лице относно изключването на данни при ревизираното лице за доставки със същия предмет, но от друг доставчик. Само в тази хипотеза наличието на последващи доставки със строителните материали /установени от вещото лице/ могат да наведат на категоричен и несъмнен извод за наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Цитираната практика на Съда на Европейския съюз може да подкрепи правните изводи на съдебния акт, но не може да замести необходимостта от установяване на релевантните факти, което се извършва от националните правораздавателни органи, по реда и със средствата на националните процесуални закони. В тази връзка са правилни касационните оплаквания за липса на обсъждане на събраните в хода на производството писмени доказателства. Потребността от нови фактически установявания сочи на пропуски на първостепенния съд в процеса на доказване и е касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК, което се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК с отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото освен процесуалната активност на съда по изискване на данни за декларирани от доставчиците в годишни данъчни декларации дълготрайни материални активи - транспортни средства, следва да се възложи допълнителна задача на съдебно счетоводната експертиза, която да изключи възможността вложените в строителството материали да са доставени от други доставчици извън спорните по делото. Заключението следва да се обсъди съобразно чл. 202 ГПК във връзка с всички останали доказателства по делото. По изложените съображения решението следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,