Решение № 8057 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8917/2019 г.

Решение № 8057 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8917/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Кюстендил срещу решение № 128 от 23.05.2019 г. по адм. дело № 103/2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отменена разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кюстендил, в частта относно въведеното изискване за притежаване на съответно разрешение по чл. 47 от ЗУО за извършване на дейности по събиране на излязло от употреба МПС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба "Р. А." ЕООД гр. София чрез адв. Ю. Дацев изразява становище за неоснователност на същата. Излага подробни съображения за това като посочва практика в тази насока. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на "Рейсър Ауто" ЕООД гр. София против разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кюстендил приета с решение № 208 от 30.06.2016 г. на Общински съвет – Кюстендил. С обжалваното решение Административен съд – Кюстендил е уважил жалбата и е отменил чл. 41, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кюстендил, в частта относно въведеното изискване за притежаване на съответно разрешение по чл. 47 от ЗУО за извършване на дейности по събиране на излязло от употреба МПС. При разглеждане по същество на жалбата съдът е приел, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА се предвижда компетентност на общинския съвет в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата видно от § 1 от Заключителните разпоредби на същата е издадена на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), предвиждащ приемане на наредба от общинският съвет, с която се определят условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от оспорената наредба предвижда, че дейностите по събиране, съхранение, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях имат право да извършват само лица притежаващи съответно разрешително по чл. 47 от ЗУО за съответната дейност. Направен е извод, че наредбата е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването и, но при неправилно приложение на материалния закон. За да постанови акт с този смисъл административният съд е приел, че оспорената разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а именно Закона за управление на отпадъците, тъй като според закона дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци подлежи на регистрационен режим, не и на разрешителен и поради това за тези дейности не се изисква издаване на разрешение. Решението е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно е приел, че оспореният текст от Наредбата е приет от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. В чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Тоест регламентацията, която дава общинската наредба следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. Съгласно чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО лицата пускащи на пазара продукти след употребата, на които се образуват масово разпространени отпадъци, за които се водят публични регистри по чл. 45, ал. 1, се регистрират при условия и по ред, определени в съответните наредби по чл. 13, ал. 1 и наредбата по чл. 59 от закона като лицата, които притежават документ по чл. 35, могат да извършват и дейности като търговец и брокер по смисъла на този закон с отпадъците, посочени в документа, без регистрация по чл. 104 от закона. Съгласно оспорената разпоредба на чл. 41, ал. 1 от Наредбата дейностите по събиране, съхранение, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях имат право да извършват само лица притежаващи съответно разрешително по чл. 47 от ЗУО за съответната дейност. Съгласно закона за дейностите по третиране на отпадъци не се изисква разрешително в случаите, когато се касае до събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и т. 43 от допълнителните разпоредби на закона – чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. Съгласно ал. 5 на същия текст регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи. Като е въвел допълнително изискване за представяне на разрешително Общински съвет Кюстендил е въвел едно утежняващо условие към лицата, които осъществяват дейности по събиране, съхранение, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали, което липсва в закона. От съпоставката на текста на чл. 47 от ЗУО и чл. 41, ал. 1 от Наредбата не става ясно какво е имал предвид местният законодател обвързвайки с чл. 47 от ЗУО правото да се осъществяват изброените в чл. 41, ал. 1 от Наредбата дейности. Не става ясно каква е връзката между лицата по чл. 41, ал. 1 от Наредбата и тези по чл. 47 от ЗУО пускащи на пазара продукти след употребата, на които се образуват масово разпространени отпадъци. Самата разпоредба на чл. 47 от ЗУО не визира документ "разрешително" сочен в оспорения текст, а във връзка с въведеното изискване за регистрация на обхванатите от нея лица съдържа множество препратки към други законови текстове, както и към редица подзаконови нормативни актове. Така оспорената разпоредба на чл. 41, ал. 1 от Наредбата не изпълнява изискването по чл. 9, ал. 1 от ЗНА да бъде ясно формулирана. Самият начин на формулирането не е съобразен с правилото по чл. 9, ал. 3 от ЗНА вр. чл. 39, ал. 3 от УКАЗ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Предвид гореизложеното разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата като несъответна на нормативен акт от по-висока степен се явява незаконосъобразна и като я е отменил Административен съд Кюстендил е постановил едно законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,