Решение № 11331 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение 3088 от 19.03.2025 г. по адм. д. 3125/2024 г., Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на М. И. К. от гр. Варна против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-03000323101210-004-001/12.06.2023 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 174/31.08.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 13 136. 63 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М. И. К., чрез адв. С. Желязкова, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се обезсилване на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което АПВ П-03000323101210-004-001/12.06.2023 г. да бъде отменен. Срещу решението в частта на разноските е подадена частна жалба, с която се иска изменение на съдебния акт и в тази му част.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Варна, оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си гл. юрк. И. Петрова по съображения, изложени в писмена молба, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 258,59 лева.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Производството пред Административен съд Варна е след постановяване на Решение 13871 от 19.12.2024 г. по адм. д. 7840/2024 г. на Върховен административен съд (ВАС), с което е отменено Решение 5848 от 06.06.2024 г. по адм. д. 2190/2023 г. на Административен съд Варна и делото е върнато с указание за излагане на мотиви по отношение на материалната законосъобразност на административния акт.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е бил Акт за прихващане или възстановяване П-03000323101210-004-001/12.06.2023 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 174/31.08.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. С процесния АПВ е прието, че към датата на неговото издаване не са налице недължимо платени и събрани суми, подлежащи на прихващане/възстановяване по реда на чл. 129 ДОПК.

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния АПВ съдът е приел, че при извършената проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по чл. 129 ДОПК.

При преценка на неговата материална законосъобразност, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Приел е, че в случая срещу М. И. К. е издаден РА Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г., с който са установени задължения по ЗДДФЛ за 01.01.2010 г. 31.12.2013 г. в общ размер на 71 729,41 лева. Образувано изпълнително дело 160020798/2016 г., по което на 05.05.2020 г. е постъпила сумата в размер на 45 107. 42 лева за изпълнение на запор от Банка ДСК АД трето задължено лице, в изпълнение на изпратено до банката разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от публичен изпълнител. След постъпване на процесната сума в ТД на НАП Варна е постъпило искане за присъединяване на обезпечен кредитор от Банка ДСК АД по отношение на предходен залог на влог /депозит/, като към искането са представени документи съгласно чл. 193, ал. 3 ДОПК. На 06.07.2020 г. е издадено разпореждане за присъединяване на обезпечен кредитор, а на 20.07.2020 г. сумата в размер на 45 107. 42 лева, постъпила по сметката за принудително изпълнение по партидата на М. И. К., е разпределена, като е преведена изцяло по сметка на обезпечения кредитор Банка ДСК АД с право на предпочтително удовлетворение.

В последствие РА Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г. е отменен с влязло в сила съдебно решение по адм. д. 309/2019 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с решение по адм. д. 9592/2022 г. на ВАС.

Административен съд Варна е приел, че наложеният запор върху банковата сметка на оспорващия в Банка ДСК АД - Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 26.07.2016 г., от 15.09.2016 г. и 03.04.2017 г., както и изпълнението от Банка ДСК АД на запорното съобщение /по Разпореждане С200003-029-0006537/19.02.2020 г. / е във връзка със задълженията на М. И. К. по отменения РА Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г.

Според решаващия съд, в случая процесният АПВ е постановен в производство, образувано по искане на М. И. К. за възстановяване на процесната сума от 45 107. 42 лева. Посочено е също така, че действията на публичния изпълнител са оспорени от лицето и предвид факта на решаване с влязло в сила съдебно решение по адм. д. 1389/2024 г. на Административен съд - Варна, на спора за законосъобразността на Разпореждане С200003-151-0000028/06.07.2020 г. за присъединяване и Разпореждане С200003-125-0166963/20.07.2020 г. за разпределение, води до ноеснователност на искането на оспорващия за възстановяване на сумата в размер на 45 107. 42 лева.

Крайният извод на решаващия съд е, че произнасяйки се с оспорения АПВ, с който е отказано възстановяване на въпросната сума, органът по приходите е постановил законосъобразен акт

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административен съд Варна е изпълнил указанията на ВАС, в Решение 13871 от 19.12.2024 г. по адм. д. 7840/2024 г. на ВАС, с което е отменено Решение 5848 от 06.06.2024 г. по адм. д. 2190/2023 г. на Административен съд Варна и делото е върнато с указание за излагане на мотиви по отношение на материалната законосъобразност на административния акт.

В касационната жалба се правят оплаквания, които повтарят доводи в жалбата до първоинстанционния съд, свързани с единствено с незаконосъобразност на действията на публичния изпълнител по процесното изпълнително дело. Релевираните доводи са неоснователни.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Това производство е различно от производството по издаване на АПВ. Правилно Административен съд Варна, описвайки подробно резултата по оспорване на действията на публичния изпълнител от М. И. К., е приел, че преценката дали са налице основания за възстановяването на процесната сума по направеното от М. И. К. искане на 12.05.2023 г. е предпоставена от законосъобразността извършеното от публичния изпълнител в хода на изпълнителното производство присъединяване на Банка ДСК АД в производството по събиране на публични вземания, а именно по изпълнително дело 160020798/2016 г. /Разпореждане С200003-151-0000028/06.07.2020 г/ и разпределението на постъпилата на 07.05.2020 г. по сметката за принудително изпълнение на НАП сума в размер на 45 107. 42 лева за погасяване на вземането по изпълнителен лист по ЧГД 3781/2019 г. на РС Варна в полза на Банка ДСК, в качеството му на обезпечен кредитор /Разпореждане С200003-125-0166963/20.07.2020 г./.

Между страните е безспорно, че РА Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г. е отменен с Решение 492 от 14.04.2022 г. по адм. д. 309/2019 г. на Административен съд Варна, което решение е оставено в сила с Решение 4988 от 10.05.2023 г. по адм. д. 9592/2022 г. на ВАС. Наложеният запор върху банковата сметка на оспорващия в Банка ДСК АД - Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 26.07.2016 г., от 15.09.2016 г. и 03.04.2017 г., както и изпълнението от Банка ДСК АД на запорното съобщение /по Разпореждане С200003-029-0006537/19.02.2020 г. / е във връзка със задълженията на М. И. К. по отменения РА Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г.

Същевременно, в хода на производството по произнасяне с процесния АПВ М. И. К. е подал жалба срещу действията на публичния изпълнител за присъединяването на Банка ДСК АД в изпълнителното производство и за разпределението от публичния изпълнител на сумата в размер на 45 107. 42 лева в полза на банката. С Решение 124 от 16.06.2023 г. директорът на ТД на НАП Варна е оставил без уважение жалбата срещу действията на публичния изпълнител, като процесното решение е отменено с Решение 1745 от 21.02.2024 г. по адм. д. 1422/2023 г. на Административен съд Варна и е върната преписката за ново произнасяне. При повторното произнасяне на директора на ТД на НАП Варна по жалбата срещу действията на публичния изпълнител с Решение 73 от 08.03.2024 г. е оставена без разглеждане жалбата. Това решение също е отменено с Определение 5579 от 31.05.2024 г. по адм. д. 833/2024 г. на Административен съд - Варна и преписката отново върната за произнасяне по жалбата на М. И. К.. С Решение 143/18.06.2024 г. директорът на ТД на НАП Варна е оставил без разглеждане жалбата му срещу действията на публичния изпълнител по изп. д. 160020798/2016 г., като същата жалба е оставена без уважение в частта, с която се претендира нищожност на същите действия на публичния изпълнител. При последвалотосъдебното оспорване на решението, с влязло в сила Решение 10561/17.10.2024 г. по адм. д. 1389/2024 г. на Административен съд - Варна, жалбата на М. И. К. е отхвърлена като неоснователна.

При така установените факти, първоинстанционният съд не може да излезе извън предмета на дължимата проверка за законосъобразност на обжалвания АПВ, включвайки в обхвата проверка на действията на публичния изпълнител, по които вече има произнасяне от съдебен орган, в друго различно по своя правен характер производство.

Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По присъдените разноски от първовинстанционния съд:

С частна жалба на М. И. К. е оспорено решението на Административен съд Варна в частта му за присъдените разноски в размер на 13 136,63 лева. Жалбата е основателна.

Предвид вида на правния спор и съществуващия материален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, настоящият съдебен състав приема, че присъденото със съдебния акт юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 258,59 за всяка от инстанциите лева е прекомерно завишено.

В тази връзка следва да бъде отменено оспореното решение, в частта му на присъдените в полза на НАП разноски по делото. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което се измени решение 3088 от 19.03.2025 г. по адм. д. 3125/2024 г. на Административен съд Варна, в частта му на присъдените в полза на НАП разноски по делото, като на НАП бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и 360,86 лева - такса за касационното обжалване.

По разноските пред настоящата съдебна инстанция:

Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. От страна на процесуалния представител на директор на Дирекция ОДОП - гр. София е направено искане за присъждане на разноски в размер на 4 258,59 лева юрисконсултско възнаграждения за касационното производство.

Относно размера на юрисконсултското възнаграждение настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. Процесуалният представител на ответника претендира посочената сума на основание разпоредбите на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

1. От страна на процесуалния представител на касатора М. И. К. е направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

1. С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

1. В случая по делото действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват само с много кратко писмено становище, в което основно се претендира разноски.

С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната страна по касация, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за настоящата инстанция

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение