Решение № 11040 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2894/2010 г.

Решение № 11040 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2894/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "КЛИП - 2004" ЕООД с адрес за призоваване гр. София, ул. "Княз Борис I" 83, подадена чрез адв. Ив. Раев против решение № 105/15.12.2009 г. на Административен съд София - град, I - во отделение, 5 състав, постановено по адм. д. № 6767 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 13/30.04.2009 г. на началник на митница "Кулата", потвърдено с решение № К - 54/26.08.2009 г. на директора на РМД - София. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил в цялост и поотделно доводите от жалбата, формирал е волята си едностранно. Липсват мотиви защо се приемат за доказани едни твърдения, а други се отхвърлят. Неправилни са съдебните мотиви относно вида на превозваната стока, както и относно притежаване от страна на "КЛИП - 2004" ЕООД на качеството - превозвач. Налице е изтекла погасителна давност по чл. 206, ал. 3 ЗМ. Доводите на касатора са конкретизирани в жалбата му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Югозападна митница "Благоевград", редовно призован, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Заинтересуваната страна - директорът на НАП - София, е оспорил жалбата с доводи, изложени в съдебно заседание чрез юрисконсулт Христова. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови решението административният съд е установил следното: На 2.09.2004 г. на митническата територия на страната ни през митница "Кулата", от Република Гърция, е влязъл камион с рег. № СО 6791 КА/Е 0973 ЕА с водач Красимир Велев. В система БИМИС не са отразени данни за въведени стоки или за товарни автомобили, непревозващи стоки. С писмо от 21.03.2007 г. в митницата е постъпила информация за резултатите от извършената проверка по линията на международното сътрудничество. От тях е видно, че при напускане на митническата територия на РГърция през МП Промахон камионът е превозвал обувки 1 175 кашона, на обща стойност 9 994 щатски долара. С писмо от 8.01.2008 г. е изпратено уведомление до "Клип - 2004" ЕООД за размера на митните сборове, на основание чл. 206, ал. 1 ЗМ и покана за доброволно плащане на сумите. Писмото е получено на 12.01.2008 г. С ППСПДВ № 13/30.04.2009 г. началникът на митница "Кулата" е задължил дружеството да заплати сумата в размер на 8 291 лв., представляваща мито - 4 260 лв. и ДДС - 4031 лв., ведно с лихвите за просрочие. Постановлението е потвърдено по време на административното обжалване. Първоинстанционният съд е формулирал извода, че уведомяването е осъществено в рамките на изискуемия 3-годишен срок, на територията на РБ са внесени недекларирани стоки, като писмените доказателства не са оспорени. Налице са предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМ и на чл. 202, ал. 1, т. 2 от същия закон. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. В съдебното решение са изложени ясни и конкретни мотиви по всички правнорелевантни доводи, обсъдени са относимите доказателства. Доказано е, че на процесната дата камионът, управляван от Кр. Велев е влязъл на територията на РБ, без да е декларирано въвеждането с него на стоки, представляващи обувки. Такива са превозвани обаче при напускане митническата територия на РГърция. Оплакването на касатора за противоречие в съдебното решение относно приетото за вида на стоките - дали същите са спортни или зимни, е без значение за резултата по делото. Доказано е както количеството на стоките, съхранявани в 1 175 кашона, така още, че общата им стойност е 9 993,75 щатски долара. Между стойността, описана във фактурата от 16.07.2004 г. и тази, описана в писмото от 21.03.2007 г. няма разлика. Не е спорно също така, че обсъжданите стоки са дамски и детски обувки. Обоснован е съдебният мотив, че дружеството има качеството на превозвач - това е видно от положения печат в клетка 16 на ЧМР и от клетка 23, съдържаща подпис и печат на представител на "Клип - 2004" ЕООД - гр. Петрич. По отношение определяне на митническото задължение правилно в съдебното решение, че оспореното постановление съдържа яснота - в него е посочено, че това е станало на основание чл. 203 ЗМ, а в становището от 12.07.2007 г. е отбелязано, че е приложен реда на чл. 35 ЗМ, като е определена митническа стойност в размер на 15 897 лв., на базата на фактурата в размер на 9 994 щатски долара. Настоящият касационен състав споделя първоинстанционните мотиви, формулирани във връзка със спазване на срока по чл. 206, ал. 3 от ЗМ. Тези изводи кореспондират с датите на които са определени митническите задължения и вземането им под отчет. Липсват касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК и решението на АДмС София - град трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,