Решение № 15873 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2011 г.

Решение № 15873 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 56/28.04.2011 г., постановено по административно дело № 52/2011 г., Административен съд - Търговище е отхвърлил като неоснователна жалбата на Мариян Панайотов Петров от гр. Търговище, против решение № 91-РД-5/10.02.2011 г. на директора на РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Търговище, с което е оставено в сила разпореждане № 91-РРа-1749/05.10.2010 г. на ръководителя на "ПО" ("Пенсионно осигуряване") в РУ "СО" - Търговище, с което на Петров е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Мариян Панайотов Петров от гр. Търговище. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт и на решението на директора на РУ "СО" - Търговище. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага тя да се отхвърли. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Решението на Търговищкия административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия по чл. 74 от КСО. В случая отсъства една от законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя в относимата към него хипотеза на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. Безспорно е установено, че към датата на инвалидизирането (20.11.2007 г.) жалбоподателят е навършил 35 години, 2 месеца и 19 дни, т. е. има необходимата възраст от поне 30 навършени години, но осигурителният му стаж е 4 години, 3 месеца и 24 дни - т. е. по-малък от предвидения минимум от 5 години. По делото не са налице доказателства, които да са индиция за придобит от касатора осигурителен стаж над минимално изискуемия към релевантния за казуса момент, което опровергава твърдението в касационната жалба за неправилното му изчисляване. При липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е без значение за изхода на спора, че Мариян Петров отговаря на общото условие по чл. 72 от КСО, видно от влязлото в сила ЕР на ТЕЛК, с което му е призната 80% трайно намалена работоспособност. С оглед на това се налага извод, че отричайки на Петров правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване е издал материално законосъобразен акт, който основателно е бил потвърден по реда на административния контрол от директора на РУСО. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Търговище (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя и неговият служебен повереник, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,