Решение № 4353 от 6.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12694/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. М. от гр. София срещу Решение 3526 от 02.07.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 12045/2019 година. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу писмо с рег. 21-40-140/13.08.2019 г. на министъра на отбраната, обективиращо отказ за продажба на недвижим имот държавна собственост, представляващ ателие, находящо се в гр. София, [адрес]. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска се неговата отмяна и разрешаване на спора по същество. Ответникът министърът на отбраната в писмен отговор и в открито съдебно заседание по делото, чрез упълномощения представител юрисконсулт М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не били налице сочените отменителни основания. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на И. М. срещу писмо с рег. 21-40-140/13.08.2019 г. на министъра на отбраната. С него е постановен изричен отказ на жалбоподателя да бъде продаден имот частна държавна собственост, представляващ ателие 2, находящо се в гр. София, [адрес]. След съвкупната преценка на ангажираните в хода на производството доказателства, съдът е направил безспорни фактически установявания във връзка с предмета на делото. Касаторът в качеството си на офицер от Въоръжените сили на Република България е бил настанен в ателие 2, част от жилищния фонд на МО, находящо се в гр. София, [адрес], на основание Заповед ЗС-244/16.11.2010 г. на министъра на отбраната и сключен договор за наем от същата дата. Жалбоподателят е сезирал компетентните длъжностни лица с молби за закупуване на имота. Първата е подадена на 08.10.2012 г. до министъра на отбраната и с нея се иска да му бъде разрешено да закупи ведомственото ателие, при приложението на чл. 46, ал. 3 ЗДС и чл. 72 ППЗДС. Втората му молба е от ноември 2012 г., а третата от дата 25.06.2013 година. Молбите са били с аналогично съдържание. С писмо с рег. 22-10-169/19.07.2013 г. министърът на отбраната е отказал да удовлетвори искането за закупуване на ателието, като се е позовал на приложението на чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ относно разпореждане с недвижими имоти, частна държавна собственост, които се намират в населени места с отпаднала необходимост на МО, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната по ред, определен от МС. Жалбоподателят М. е сезирал министъра на отбраната с нова молба вх. 22-10-169/29.12.2015 г., с искане да му бъде разрешено да закупи на основание чл. 46, ал. 2, чл. 71, ал. 1, т. 1 ППЗДС процесното ателие. Поради липсата на изрично произнасяне от страна на административния орган М. обжалвал пред съда формирания мълчалив отказ. С влязло в сила на 16.07.2019 г. Решение 5075/19.04.2018 г. по адм. дело 2838/2016 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, писмото е било отменено. Първоинстанционният административен съд правилно е констатирал, че в изпълнение на това решение е издаден и оспореният в настоящото производство изричен отказ, обективиран в писмо с рег. 21-40-140/13.08.2019 г. на министъра на отбраната. В мотивите на акта е записано, че не е налице правно основание за удовлетворяване на молбата на И. М., за закупуване на недвижимия имот част от жилищния фонд на МО. Органът отново се е позовал на разпоредбата на чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ, като е уточнил, че разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗДС е неприложима в конкретния случай. В писмото се твърди, че процесното ателие представлява новопридобит имот и разпореждането с него е нецелесъобразно, съответно, че подадената молба за закупуването му не обвързва министъра със задължение да извърши исканата продажба. Аргументира се с обстоятелството, че правоотношението при продажба на недвижимия държавен имот е гражданскоправно, поради което и подадената молба на М. не създава за министъра на отбраната задължение да продаде имота, дори и да са налице законовите изисквания. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният акт има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, доколкото представлява изрично волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на оспорващия. Същият бил издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, като съдържал реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. С това били изпълнени дадените с мотивите на Решение 5075 от 19.04.2018 г. на Върховен административен съд по адм. дело 2838/2016 г. указания, по повод приетото с това решение наличие на мълчалив отказ на министъра на отбраната да се произнесе по подадени от М. заявления за закупуване на процесния имот. От правна страна съдът е приел, че отправянето на писмено искане за закупуването на държавен имот не обвързвало административния орган със задължение за удовлетворяване на искането при наличието на предпоставките по чл. 71, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Този извод следвал от разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и чл. 74 ППЗДС, според които преценката дали да бъде извършена продажбата на държавния имот, трябва да е както по законосъобразност, така и по целесъобразност. Съобразил е и обстоятелството, че преценката на органа по целесъобразност е изключена от съдебен контрол и по арг. от чл. 146 във вр. с чл. 83, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 АПК. При постановяване на оспорения съдебен акт съдът се е мотивирал и със съдържанието на нормата на чл. 319, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), която се явявала специална по отношение на чл. 46, ал. 2 във вр. с чл. 53 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради противоречие с материалния закон. Процедурата за закупуване на недвижими имоти, която е относима за настоящия правен казус, се съдържа в нормите на чл. 319 и сл. ЗОВСРБ, както и в чл. 46, ал. 2 и сл. ЗДС. Така посочените разпоредби са материални и се отнасят като специална (чл. 319 и сл. ЗОВСРБ) спрямо обща (чл. 46, ал. 2 и сл. ЗДС). Съгласно чл. 46, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) ЗДС държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията, както и военнослужещи могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация, съответно в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или в Българската армия и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона. Правното основание за осъществяване на процедурата за продажба на имота се намира в Глава шеста от ППЗДС, Раздел I Продажба и замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи - чл. 70 и сл. ППЗДС. Целта на продажбата на недвижимия имот, собствен на държавата, е да се задоволят жилищните нужди на настанените в тях наематели. Материалноправна предпоставка за осъществяване на продажбата и по арг. от чл. 78, ал. 1 ППЗДС е купувачите да са наематели на имота. Последните следва към датата на подаване на заявлението да отговарят на нормативно установените изисквания по чл. 30, ал. 1 ППЗДС. Според чл. 53, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) ЗДС разпореждането при условията на чл. 46, ал. 2 с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се извършва от ръководителя на съответното ведомство по ред, определен от Министерския съвет. По този начин се формира волята на държавата да продаде притежавания от нея недвижим имот на правоимащите. В чл. 53 ЗДС е предвидено, че разпореждането при условията на чл. 46, ал. 2 ЗДС с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се извършва от ръководителя на съответното ведомство по ред, определен от Министерския съвет. А това е Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия (Наредбата), приета с ПМС 193 от 08.09.2010 година. Наредбата регулира условията и реда за продажба на имоти от фонда на МО на категориите лица, определени в чл. 3 от нея, и който ред представлява смесен фактически състав. Продажбата се извършва въз основа на заявление, подадено от правоимащите лица и документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 71 ППЗДС. Преписките се разглеждат от назначена по чл. 8 от Наредбата комисия, която дава становище за нейната законосъобразност и извършва класиране на кандидат-купувачите. Съобразно протоколите на комисията министърът на отбраната издава заповеди за извършване на продажбите. При регламентацията на продажбата на държавни ведомствени жилища, каквато е настоящата хипотеза, настанените под наем лица нямат регламентирано и гарантирано от държавата право да купят ведомствено жилище", поради което няма и насрещно задължение" на административния орган да продаде винаги жилище, ако лицето е наемател и е поискало купуване. В тези отношения министърът действа като упражняващ правата на държавата в качеството й на титуляр на собствеността. Съгласно чл. 74 ППЗДС областният управител може да назначи постоянна комисия от длъжностни лица в областната администрация, която разглежда преписките по продажба и замяна на имотите - държавна собственост, и дава становище по тяхната законосъобразност и целесъобразност. Нормите на чл. 46, ал. 2 и чл. 53 ЗДС, са относими за придобиването от държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията, както и от военнослужещи, без търг на недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост. Разпоредбата на чл. 319, ал. 2 ЗОВРСБ, предоставя правомощие на министъра на отбраната да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО с отпаднала необходимост, които се намират в населени места, в които няма структури на МО. От своя страна уреденият в Наредбата ред за продажба на имоти от инфраструктурата на МО кореспондира с правилото, определено в чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ. В случая министърът на отбраната е отказал на М. закупуването на процесното ателие, като е посочил, че същото, като имот в София, не е включено в имотите, които подлежат на продажба по реда на Наредбата, тъй като не попадат в приложното поле на чл.319, ал.2 от ЗОВРСБ. По делото не се установява проведена на основание чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ във вр. с чл. 2 от Наредбата процедура за продажба на жилища. Доколкото не е налице заповед на министъра на отбраната по чл. 2 от Наредбата за продажба на процесното ателие, не е налице и започнала процедура за продажбата му, поради което и за М. не е възникнало правото на закупуване на жилището в качеството му на правоимащо лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата. По така поддържаните мотиви настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно нормата на чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерството на отбраната 100 лв. разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение