Решение № 8693 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15165/2010 г.

Решение № 8693 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15165/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Севда Харизанова Кавърджиева от гр. София срещу решение № 2849 от 26.08.2010 г., постановено по адм. дело № 6991/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушаване на материалния закон; съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна -Агенция "Митници"- София-чрез процесуалните си представители- юрк. Йорданова и Павлова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в заключението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлил като неоснователни предявените от СЕВДА ХАРИЗАНОВА КАВАРДЖИЕВА срещу Агенция "Митници", при условията на кумулативно съединяване- иск за обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 570 100,65 лева; иск за обезщетение за имуществени вреди, в размер на 17 443,01 лева; иск за сумата от 4 955,58 лева също обезщетение за имуществени вреди; иск за 128 204 лева - за обезвреда на имуществени вреди; както и сумата 50 000 лева -неимуществени вреди. Върху всички искове се претендират и лихви за забава. Отмененият като незаконосъобразен административен акт- е Решение № ТП-11717 от 10.10.2003 г. на Началника на Митница Русе- за смяна на тарифна позиция и досъбиране на държавни вземания. Съдът е приел, че исковете са недоказани. Не е налице причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния акт. По отношение на първият иск имуществените вреди в размер на 570 100,65 лева- дължима сума за престой на вагони за периода -05.09.2003 до 13.06.2005 г., включително, съдът е приел, че иска е неоснователен, поради недоказаност . Липсват доказателства сумата да е заплатена реално; ищцата доброволно се е задължила със сочената сума към БДЖ. По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди, в размер на 17 443,01 лева- дължими съдебни разноски по дело, водено между Кавърджиева и БДЖ, съдът е приел, че същите не обвързват ответника- доколкото не са пряк и непосредствен резултат от отменения административен акт, сочен по-горе. За да обоснове неоснователност на следващия иск за имуществени вреди- 4 955,58 лева- разходи свързани с товарене, разтоварване на стоки, транспортни услуги и проби- съдът е приел, че се касае за уреждане на облигационни отношения между контрагенти по соченото споразумение между БДЖ и ищцата, които отново не обвързват ответника; не са пряка последица от негов незаконосъобразен акт. Изводът на съда, че и следващият иск за имуществени вреди- 128 204 лева- пропусната полза от невъзможността на ищцата да вдигне стоката- 234 900 кг нерафинирано масло- е неоснователен, тъй като отново не се доказва действително претърпени вреди и наличие на пряка причинна връзка за настъпването им, произтичаща от отменения административен акт. И последният иск- за 50 000 лева неимуществени вреди. за претърпени неудобство, безпокойство и стрес- съдът е приел за неоснователен и недоказан, позовавайки се на събраните гласни доказателства. Решението е правилно. В случая спор по делото за това, че Решение № ТП-11717 от 10.10.2003 г. на Началника на Митница Русе- за смяна на тарифна позиция и досъбиране на държавни вземания-е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, не е налице; както и, че ищцата, в качеството й на ЕТ "Севда -Севда Кавърджиева"- е осъществила внос на 243 900 кг нерафинирано масло, тип РЗ на МП "Товарна гара"-Русе, с произход Румъния, като стоката, намираща се в във вагони, собственост на румънските железници, е внесена на 05.09.2003 г., а е освободена и вдигната на 13.06.2005 г.. Основният спорен въпрос е дали е налице причинна връзка между настъпилите имуществени и неимуществени вреди и отменения административен акт. На този спорен въпрос АССГ е отговорил правилно. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд относно характера на производството по чл. 203, ал. 1 АПК, границите на отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. от ЗОДОВ, предпоставките за възникването й, както и разпределението на доказателствената тежест между страните. Като се има предвид това, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на административния съд за недоказаност на исковата претенция, както по отношение на твърдяните имуществени, така и неимуществени вреди. Правилно, съдът сочи, че по силата на императивна правна норма- чл. 80 ЗМ - гласяща "...Когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено..."- административният орган е длъжен да задържи стоката, а при спор относно обмитяването й- вносителят има право да я вдигне, давайки обезпечение. Установено е, че търговеца не е отправил такова искане, с което фактически е поел рисковете от задържането на стоката му на временен склад, по смисъла на чл. 57 и следв. ЗМ. В тази връзка обоснован е извода на съда, че всички търсени вреди от касаторката - не се намират в пряка и непосредствена връзка с отменения административен акт. Съдебните разноски по воденото производство, по издаденият изпълнителен лист, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Те са последица от успешно проведено съдебно производство. По тази причина нямат характер на претърпени вреди, по смисъла на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността за тях не е виновна, а обективна. Правилно е обжалваното решение и в частта на отхвърлената претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съставляващи влошено здраве, неудобство, безпокойство и стрес. В исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ, вредите, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване с относимите, допустимите и необходимите доказателствени средства, както обосновано е приел АССГ. Неимуществените вреди във всички случаи подлежат на доказване, законът не презюмира настъпването им само от наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. Правилно Административен съд- София град е преценил, че показанията на разпитаните свидетели не са конкретни и не почиват на преки техни възприятия, а касаят пресъздаване разкази на трети лица за емоционалното състояние на ищцата, свързано с проблемите около обмитяването на стоката, и водените за това дела. Горепосоченото налага извода, че в производството пред АССГ не са били нарушени процесуалните права на ищеца. Съдът, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК е основавал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Решението е валидно и допустимо. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, в съответствие със съдопроизводствените правила и е обосновано. пРавилно, съда с оглед изхода на спора е присъдил на ответната страна и сторените по делото разноски, доколкото ищцата е освободена от внасяне на държавна такса, но не и на съдебните разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд - III отделение,