Решение № 3131 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10066/2013 г.

Решение № 3131 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10066/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Марин Георгиев Лачев от с. Горна Митрополия чрез адв. З. Митев срещу решение № 293 от 3.06.2013 г., постановено по адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Митев, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата. Ответникът, ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не се представлява и не представя писмено становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Адм. д. № 259/2013 г. по описа на АС - Плевен е образувано по иск на Марин Лачев срещу ОДМВР - Плевен за присъждане на сумата 10 000 лв, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за периода 11.07.2012 - 2.01.2013 г., причинени на ищеца от незаконосъобразното изземване на свидетелството му за правоуправление, осъществено със заповед № 420/6.07.2012 г. на началника на РУП - Долна Митрополия и с отмененото като незаконосъобразно в частта относно наложеното наказание "лишаване от правоуправление" НП № 420/12 от 27.07.2012 г. на началника на РУП - Долна Митрополия, както и за сумата от 200 лв имуществени вреди, явяващи се платено от Лачев адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. С обжалваното решение АС - Плевен е оставил без разглеждане иска на Лачев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й изплащане, причинени от заповед № 420/6.07.2012 г. на началника на РУП - Долна Митрополия и е прекратил производството по делото в тази част и е отхвърлил иска за неимуществени вреди в размер на същата сума - 10 000 лв, ведно със законната лихва, претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление № 420/12 от 27.07.2012 г. на началника на РУП - Долна Митрополия в частта му относно наложеното наказание "лишаване от правоуправление", както и иска за имуществени вреди в размер на 200 лв заплатено адвокатско възнаграждени в производството по обжалване на НП. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Плевен, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че Заповед № 420/11.07.2012 г. на началника на РУП - Долна Митрополия, с която е наложена ПАМ за изземване на свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца и въз основа на която, видно от отбелязване върху нея, е осъществено фактически предаването на ЗУМПС, безспорно съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Същата заповед обаче, въпреки атакуването й от ищеца по съдебен ред, не е отменена като незаконосъобразна, видно от решение № 555/1.10.2012 г., постановено по адм. д. № 692/2012 г. по описа на АС -Плевен - влязло в сила на 20.10.2012 г. поради обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ не е отменена като незаконосъобразна, искът за присъждане на обезщетение за вреди в резултат на същия административен акт се явява недопустим - отмененото НП не съставлява отменен като незаконосъобразен административен акт по смисъла на АПК. Съдът намира претенцията за неимуществени вреди от отменената част на НП № 420/27.07.2012 г. за неоснователна поради липсата на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отмененото като незаконосъобразно НП не съставлява отменен като незаконосъобразен административен акт по смисъла на АПК. Съдът е развил съображения за юрисдикционния характер на НП, поради което при издаването му началникът на РПУ - Долна Митрополия действа не като административен орган, а като особена административно-наказателна юрисдикция. Отделно от това разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че административният акт, от който се претендират вредите, следва да е отменен като незаконосъобразен по реда на АПК. Доколкото НП се атакува първо пред общия съд - районен съд по реда на НПК и едва на касация - по реда на АПК, то същото не съставлява акт, издаден и отменен по реда на АПК. Съдът е приел за неоснователна и претенцията на Лачев за присъждане на имуществени вреди в размер на 200 лв., платено по делото за отмяна на НП адвокатско възнаграждение. Платеното възнаграждение за адвокатска защита не е в причинно-следствена връзка с отмененото НП, тъй като се дължи на договорно основание - договор за правна защита и съдействие. Обжалваното съдебно решение е правилно. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и е обосновано. Правилно съдът е оставил без разглеждане претенцията на ищеца за неимуществени вреди, причинени му от заповедта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Законосъобразно съдът е заключил, че, тъй като същата заповед не е отменена като незаконосъобразна, не е налице единствената абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за вреди, предвидена в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК - същият да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводът на АС - Плевен за неоснователност на иска за неимуществени вреди в резултат на НП № 420/27.07.2013 г. в отменената му като незаконосъобразна част относно наложеното административно наказание" лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца". Правилно съдът е приел, че макар издаден от административен орган, какъвто е органът на НАП, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 203 от АПК, поради което от същото не могат да се претендират вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Издаването на наказателни постановления от административните органи правилно е квалифицирано като дейност по налагане на държавна административнонаказателна репресия, поради което правилно АС - Плевен е приел, че, упражнявайки правомощията си по издаване на НП, административният орган при МВР е действал като особена административнонаказателна юрисдикция, а не като типичен административен орган в обичайния смисъл на понятието "административна дейност". Не характеристиката на органа като част от държавната администрация, а характеристиката на конкретната дейност, осъществена от този орган, съответно - характеристиката на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление определят основателността на претенцията за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно АС - Плевен е приел, че издаването на наказателно постановление, с което се налага административно наказание съставлява дейност с юрисдикционен, а не с административен характер, поради което отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно не може да ангажира отговорността на държавата за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да е налице административен акт, отменен като незаконосъобразен, от който да се претендират вреди по чл. 203 от АПК, същият следва да подлежи на преценка за законосъобразност по АПК и на двете, предвидени в този кодекс съдебни инстанции. Съгласно законодателството на Р България наказателните постановления, издадени от административните органи по ЗАНН, подлежат на съдебен контрол на първа съдебна инстанция пред районните съдилища по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а не пред административните съдилища по реда на АПК. Първостепенните административни съдилища осъществяват контрол за законосъобразност по реда на АПК, едва като касационна инстанция по отношение решенията на районните съдилища, постановени по жалби срещу наказателни постановления. При наличието на разлика в компетентния съд при осъществяване на контрол за законосъобразност на наказателното постановление в двете, предвидени по закон съдебни инстанции, а именно: първа инстанция - районният съд по реда на НПК и касационна инстанция - административният съд по реда на АПК, не може да се приеме, че наказателното постановление съставлява "административен акт", отменен по съдебен ред по реда на АПК по смисъла на чл. 203 от АПК. Правилно съдът е приел, че претенцията за имуществени вреди в размер на 200 лв. също е неоснователна. Разходите за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административно - наказателно дело не са в пряка причинно -следствена връзка с отмененото наказателно постановление, а съставляват плащане по договор за поръчка с предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод атакуването на наказателното постановление по съдебен ред. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,