Решение № 3876 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13278/2011 г.

Решение № 3876 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13278/2011 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решение № 4003 от 16.08.2011 г. по адм. д. № 4988/2010 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Мерйем Юмер Салиф, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/13216 от 8.06.2010 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция /РА/, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Мерйем Юмер Салиф заявление за единно плащане на площ за 2007 г. с УИН 09/190407/01310 в размер на 1992.71 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В конкретния случай е установено, че първоначално заявената за подпомагане площ не е била одобрена, наложени са санкции и впоследствие по указание на министъра на земеделието и храните, последните /както и на други бенефициенти/ са били отменени и субсидиите изплатени. Не е установено неправомерно поведение на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, за да му бъде изплатена паричната субсидия. Правилно е прието от съда, че погрешно прилагане на условията за подпомагане в рамките на ОСП от администрацията не е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане с оглед резултата от извършения одит на Европейската сметна палата, е в резултат на действията на администрацията, поради различни становища относно подлежащата на подпомагане площ, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Поради това, сумата не е неправомерно получена, нито е недължимо платена и не е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Правилно е прието от съда, че в случая изплащането на сумата е извършено погрешка на държавен орган, негови неправилни указания върху които никой производител не е могъл да повлияе по смисъла на чл. 73 § 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Съгласно тази разпоредба задължението за възстановяване, посочено в § 1 не се прилага ако плащането е извършено погрешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. В случая и двете предпоставки са налице. Предвид изложеното и на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, обосновано и законосъобразно, е прието, че оспореният АУПДВ следва да бъде отменен. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до претенцията на ответника за присъждане на разноски, съдът намира същата за неоснователна, тъй като на възстановяване подлежат само действително направените такива, а в настоящето производство доказателства в тази насока не са представени. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,