Решение № 11524 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. И. Й., подадена чрез пълномощника адвокат Ю. Стефанова, срещу решение 1672 от 09.05.2025 г., постановено по адм. дело 658/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-12-300/05.07.2024 г. на заместник кмет Териториално развитие (ТР) на Община Плевен. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е констатирал допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като за производството не са били уведомени всички съсобственици на поземления имот. Намира, че разпоредената за премахване ограда не е описана подробно - посочена е само нейната дължина, но липсват данни за височина, плътност и мястото където се намира. Твърди, че оградата е построена съвместно и със съгласието на собственика на съседния имот - А. М., поради което производството е следвало да бъде насочено и срещу него. Счита, че при издаването на заповедта са нарушени принципите на чл. 6, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 АПК. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно представен списък. Ответникът - заместник кмет ТР на Община Плевен, чрез пълномощника си юрисконсулт З. Златева, в представено писмено становище оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски. Ответниците - Община Плевен, В. И. Й. и Р. М. Й., не изразяват становище по касационната жалба, не се явяват пред съда и не правят искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Плевен е бил сезиран с жалба на О. Й., против цитираната по-горе заповед, с която му е наредено в качеството му на извършител, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне следния незаконен строеж: Плътна ограда с обща дължина 4,50 м., като 3,70 м. от нея попада в ПИ с идентификатор 56722.716.206, а останалата част - 0,80 м. от оградата попада в обслужващия имотите път с идентификатор 56722.716.92, като изпълнен без необходимите строителни книжа. За да отхвърли жалбата съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган с редовно делегирани правомощия, при спазване на изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че в заповедта не са посочени височината и плътността на оградата, но същата е индивидуализирана в достатъчна степен. По повод възражение на жалбоподателя, че строежът не е бил изпълнен само от него, но и от съседа му - А. М., който е подал сигнала за незаконното строителство, съдът е изложил, че в оперативната самостоятелност на органа е било да определи адресата на оспорената заповед и на разпореденото в негова тежест задължение за премахване на незаконния строеж. Освен това наличието на други незаконни строежи върху обслужващия имотите път с идентификатор 56722.716.92, e неотносимо в настоящото производство и констатацията за процесния строеж като незаконен. Намерил е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за оградата - установена като плътна, с височина 1,70 м. и с обща дължина 4,50 м., няма разрешение за строеж. Изградена е върху терен - неурбанизирана територия, извън регулационните граници на населеното място, представляващ земеделска земя, въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти. Квалифицирана е като строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, изпълнен в нарушение на чл. 148, ал. 1, вр. чл. 48, ал. 8 и чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Установено е, че извършител на строежа е О. Й.. Съдът е изследвал и търпимостта, като установил невъзможност за приложение на нормите на § 16 ПРЗУТ, § 148, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.) и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), предвид времето за изпълнението му - след месец април 2023 г. и защото част от нея навлиза в имот - публична общинска собственост. Така постановеното решение е правилно и обосновано, като постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства и заключението на вещото лице се установява, че строежът представляващ: Плътна ограда с обща дължина 4,50 м., попадаща в ПИ с идентификатори 56722.716.206 и 56722.716.92, е изградена без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 148 ЗУТ. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ подлежи на премахване. Липсата на разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Съдът е обсъдил хипотезите за режима на търпимост, като обосновано е приел, че те са неприложими в настоящия случай. Неправилна е единствено преценката на съда, че в заповедта не са посочени височината и плътността на процесната ограда. Действително тези данни не са записани в диспозитива на акта, но в мотивната част органът изрично е изложил, че оградата е изпълнена от блокчета итонг, измазана е от двете страни и е покрита с керемиди. Следователно няма съмнение, че се касае за плътна ограда, предвид изрично посочената й височина от 1,7 м. Противно на твърдяното от касатора, точно е идентифицирано мястото на което е изградена оградата, чрез посочване на размерите и имотите в които се намира, като това се потвърждава както от извършеното в хода на административното производство геодезическо заснемане, така и от допуснатата от съда геодезична експертиза. Възраженията на касационния жалбоподател, че не следва той да бъде единствения адресат на заповедта, са неоснователни. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на и чл. 225а, ал. 6 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, органът като е посочил за адресат на заповедта един от възможните субекти - изпълнител на строежа, е спазил изискванията на закона. Неуведомяването на всички останали съсобственици на поземления имот, както и ненасочването на производството срещу А. М., за когото жалбоподателят твърди, че също е извършител на строежа и който е сигнализирал органите за незаконното строителство, не е съществено процесуално нарушение. Твърдяната липса на административна активност по отношение на други незаконни строежи, не води до извод за неприложимост на разпоредбите за премахване на процесното незаконно строителство, тъй като такова безспорно е установено и О. Й. не оспорва наличието му. Й. е бил длъжен да спазва приложимите разпоредби на ЗУТ при изграждането на оградата и да не предприема строителство без разрешение за строеж. Няма нарушение на принципите за съразмерност и равенство, съответно чл. 6, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 АПК Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е конституирал заинтересувани страни по делото. Решението е недопустимо в частта, с която е постановено при участието на Община Плевен, В. И. Й. и Р. М. Й. като заинтересовани лица. Както се посочи по-горе, в производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр чл. 225, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, страни са компетентният административен орган - в случая заместник кмет ТР на Община Плевен и адресатът на административния акт - извършителя на строежа. Собствениците (съсобственици) на терена и носителите на ограничени вещни права не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера. Решението по отношение на заинтересуваните страни следва да се обезсили по реда на чл. 221, ал. 3 АПК и производството в тази част - се прекрати. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има само правилно конституираният в процеса ответен орган - заместник кмет ТР на Община Плевен, поради което в полза на бюджета на органа следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,