Решение № 14392 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2019 г.

Целите по чл. 149а, ал. 1, т. 1 за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите се определят при: 1. повърхностните води за: а) предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела. АС Благоевград е отменил решението на директора на РИОСВ, като е приел, че същото е издадено в нарушение на материалния закон. В производството пред първоинстанционния съд е оспорено издаденото на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата за ОВОС и чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите становище на директора на БД ЗБР, а констатациите в т. 4, 7 и 9 от същото се оборват от приетото по делото заключение на в. л. А. Пулев. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционното решение, като намира, че обжалваното решение на директора на РИОСВ, с което е прекратена процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване незащитените зони по реда на Глава Шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) по отношение на инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ, е законосъобразно, като издадено от компетентен орган на основание чл. 2а от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (НУРИОВОС). Оспореният акт отговаря на изискванията за форма, спазени са административнопроизводствените правила, актът е съответен на материалния закон и целта на закона. Така постановеното решение на директора на РИОСВ е правилно, тъй като са били налице основания за недопустимост на исканата процедура по ОВОС за ИП поради представеното отрицателно становище на басейнова дирекция - БД ЗБР – по чл. 4а, ал. 2 от НУРИОВОС. Неправилно съдът не е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (в случая басейнова дирекция) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Директорът на съответната басейнова дирекция в срок до 7 дни от получаване на искането изпраща становището си до съответния компетентен орган, което съдържа заключение за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо мерките за постигане добро състояние на водите, определени в плана за управление на речния басейн, като при заключение за недопустимост се посочват конкретните мерки с ограничения и забрани. Посочената процедура е изпълнена и недопустимостта на инвестиционното предложение е обективирана в писмо изх. №П-01-356 (3)/20.11.2018 г. от директора на БД ЗБР. Следователно прекратяването на процедурата по преценка на необходимостта от ОВОС се явява законосъобразна. Видно от представените доказателства по делото директорът на РИОСВ Благоевград, в съответствие с правомощията си по чл. 4а от НУРИОВОС изпраща уведомление до директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" за становище относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения като несъмнено в случая инвестиционното предложение е свързано с ползване на река Благоевградска Бистрица. С писмо изх. №П-01-356 (3)/20.11.2018 г. от директора на БД ЗБР до директора на РИОСВ Благоевград, по повод писмо изх. № 3193-/5//29.10.2018 г. относно Инвестиционно предложение "Строителство на малка водно-електрическа централа "Бистрица-І" на течащи води на река Благоевградска Бистрица" с възложител "Инертстрой ЗЗ" ЕООД, е отговорил, че във връзка с разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 от НУРИОВОС и на основание чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, го уведомява, че същото е недопустимо с ПУРБ и ПУРН на ЗБР за БУ /2016-2021 г. /, като е посочил обстоятелства и мотиви за това. Неоснователни са доводите в съдебното решение, че административното производство не следва да се прекратява като не бъде съобразено цитираното становище на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", тъй като мотивите му са оборени със заключението на съдебно-екологичната експертиза. Съдебно-екологичната експертиза не засяга в тяхната пълнота и дълбочина всички изложени от БД ЗБР съображения за недопустимост на провежданото производство. Вещото лице се е позовало единствено на формалния довод за наличие на разрешително за водовземане за процесното ИП, което е съобразено в ПУРБ, но не е изложило конкретни фактически изводи /включително с количествени данни и оценки/, които да опровергават посоченото в становището на БД ЗБР основно съображение, че с реализирането на ИП ще се увеличи кумулативното въздействие от изградени и действащи МВЕЦ, ще се прояви въздействието от идентифицирания натиск от осушени участъци, което би довело до влошаване на оценката по БЕК /биологични елементи за качество/, както и до риск от влошаване на доброто състояние на водното тяло /идентифицирано в доклад на НИМХ БАН като подложено на "значим натиск" /над 51%/ от осушени участъци съгласно Раздел ІІ – Приложение № 2.2.3 в "Натиск от осушени участъци" ЗБР. С оглед на това не може да се приеме, че съдебно-екологичната експертиза почива на задълбочен и научно-обоснован анализ на данните, фактите и обстоятелствата по случая. Отговорите в СЕЕ съдържат само формално посочване на мерките засягащи водното тяло, които са включени или не в ПУРБ засягащ водното тяло, но липсват научно-обосновани изводи и прогнози относно очаквания ефект от реализиране на ИП върху водното тяло и цялостното екологично равновесие на засегнатия район, предвид изтеклия срок на решението да не се извърша ОВОС от 2006 г. Поради това позоваването на предходното решение за липса на необходимост от ОВОС е неоснователно и не променя законосъобразността на основанието за провеждане на последващата процедура. В съответствие с чл. 4а от Наредбата за ОВОС е получено становище от Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" относно недопустимост на намерението спрямо режимите по утвърдените планове за управление на речните басейни – План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление /ПУРБ на "ЗБР" за БУ/ /2016-2021 г. / и спрямо забраните и ограниченията предвидени в Закона за водите, като са изложени подробни мотиви /за управление на риска при наводнения, както и във връзка със забраните за водовземане по чл. 118ж, ал. 5 от Закона за водите /ЗВ/. В ПУРБ са предвидени мерки за запазване и постигане на добро състояние на водите отнасящи се към ИП, както на ниво район на басейново управление, така и на ниво водно тяло. Съгласно ПУРБ за повърхностно водно тяло - категория река по поречието на Благоевградска Бистрица, са относими посочените мерки за постигане на целите по чл. 156а от ЗВ, при което е направен извод за недопустимост на изграждане и експлоатация на ВЕЦ с оглед целите на запазване на околната среда и специално на запазване и постигане на добро състояние на водите. В т. 6 от мотивите на решението са посочени забраните и ограниченията, предвидени от Закона за водите и нормативната база към него. Посочено е, че изграждането и експлоатацията на МВЕЦ има редица негативни ефекти върху речните екосистеми. Съществена част от наблюдаваните въздействия са свързани с промени в хидрологичния режим и фрагментацията на речните биокоридори, които въздействия пряко или косвено водят до промени в биоразнообразието на флората и фауната, ландшафта и хидроморфологията на засегнатия речен участък. Постигането на "добро екологично състояние", както и поддържането му е цел, заложена и дефинирана в Рамковата директива за водите /РДВ, ЕС/. Посочено е, че с оглед на това, инвестиционното предложение противоречи на разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, съгласно която не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени ограничения и забрани в ПУРБ, свързани с постигане на целите по чл. 156а от ЗВ. В решението е направена мотивирана оценка на значителното въздействие върху водите и водните екосистеми, като е разгледано влиянието на МВЕЦ комплексно по отношение на всичките му проявления /водовземане, осушени участъци и миграционните бариери/, като е отчетен кумулативният ефект в участъците и реките с концентрация на МВЕЦ. Достигнато е становище, че реализирането на ИП ще повлияе в значителна степен негативно върху тези елементи, както и като цяло върху повърхностното водно тяло и е в противоречие с чл. 156а, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗВ във връзка с целите за опазване на околната среда по отношение на предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела, съгласно утвърдения ПУРБ на ЗБР за БУ /2016 – 2021 г. /. В резултат на проведеното административно производство, директорът на РИОСВ Благоевград е приел, че съобразно чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС процедурата по ОВОС се прекратява на всеки етап от нея при потвърдена от специализирания компетентен орган /в случая БД ЗБР/ недопустимост на ИП спрямо действащи нормативни или административни актове. От събраните доказателства се установява недопустимост на ИП. Налице е нарушение на предвидените в ПУРБ мерки, което формира и фактическия състав на чл. 2а, ал. 2 във връзка с чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС. В разпоредбата на чл. 2а от НУРИОВОС, във връзка с която е издадено процесното решение №БД-63-П/2018 г. на директора на РИОС Благоевград, е предвидена възможност за прекратяване на административното производство по ОВОС, като съгласно алинея 2 на чл. 2а от НУРИОВОС: компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието, храните и горите, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. В чл. 2а, ал. 1 от НУРИОВОС, в приложимата към случая редакция, е предвидено, че в случаите на прекратяване на процедурата по ОВОС се прекратява и съответната съвместена процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изпраща уведомлението по чл. 4 на директора на съответната басейнова дирекция за становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в действащите планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения, когато инвестиционното предложение предвижда или е свързано със: 1. водовземане от повърхностни или подземни води; 2. ползване на повърхностни или подземни водни обекти; 3. заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти; 4. заустване на отпадъчни води в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води; 5. приоритетни и/или опасни вещества от дейността, при които се осъществява или е възможен контакт с води. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение, приема, че е изпълнено и изискването по чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС, което предвижда, че ако ИП е свързано с водовземане от повърхностни води като се касае за ползване на воден обект по смисъла на ЗВ директорът на съответната Басейнова дирекция следва да даде становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на ИП спрямо релевантните режими. Предвид изготвеното становище, което е за недопустимост, правилно и в съответствие със законовата норма е прекратена процедурата. Следва да бъде съобразено и това, че директорът на РИОСВ Благоевград действа при условията на обвързана компетентност, на основание чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, която го задължава при наличие на становище за недопустимост от специализиран компетентен орган /БД посочена като такъв орган/ да прекрати провежданата процедура по ОВОС. Извън правомощията на АО е да продължи процедурата, при наличие на такова становище за недопустимост. В чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите е посочено, че директорът на басейновата дирекция издава становища за допустимост на инвестиционни предложения, които са предмет на процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за съответствието им с плана за управление на речния басейн и/или с плана за управление на риска от наводнения, със съдържание, определено в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13, като становищата се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции. В случая заключението (становището) на директора на БД ЗБР е, че инвестиционното предложение е недопустимо с оглед ПУРБ на ЗБР и постигане на целите на околната среда. Заключението на директора на БД ЗБР не е оттеглено и е послужило като основание за издаване на оспореното решение на директора на РИОСВ-Благоевград.. При отрицателно становище той следва да прекрати процедурата по ОВОС на съответния етап. В този смисъл, правилна е констатацията на административния орган за недопустимост на инвестиционното предложение с оглед ПУРБ на ЗБР и постигане целите на околната среда и разпоредбите на Закона за водите, което се явява достатъчно основание по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС за прекратяване на процедурата по глава Шеста, раздел Трети от ЗООС. В този смисъл е и решение № 9093 от 11.07.2017 г. по адм. д. № 2268/2017 г., VІ Отд. на ВАС, решение № 11870 от 5.10.2018 г. по адм. д. № 4127/2018 г., VІ Отд. на ВАС, решение № 7918 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 15841/2014 г., V отд. на ВАС От административния орган не е нарушено процедурното изискване по чл. 35 от АПК за мотивираност на преценката за недопустимост на инвестиционното предложение, тъй като в рамките на производството водещият орган е поискал становище на БД ЗБР. На основание чл. 4а, ал. 1 от Наредбата, становището му е задължителен елемент от процедурата, когато инвестиционното предложение предвижда или е свързано с водовземане от повърхностни или подземни води, заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти или в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води, или е пряко свързано с водовземане и/или ползване на воден обект по смисъла на Закона за водите. Изразеното становище по чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за не/допустимост на инвестиционните предложения не е административен акт, доколкото от него не настъпват последиците по чл. 8 от Наредбата. То е компонент от процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, регламентирана в чл. 93 от Закона за опазване на околната среда и Наредбата. Крайният акт, с който производството завършва е решението на компетентния орган по необходимостта от извършването на оценка или решението за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, които подлежат на оспорване съгласно чл. 93, ал. 10 и чл. 99, ал. 6 ЗООС. Всички становища на други органи, които изисква процедурата по оценка на въздействието, включително становището по чл. 4а, ал. 1 от Наредбата са част от производството, нямат самостоятелно правно значение за настъпването на правните последици, засягащи интересите на местните заинтересовани общности и лица, поради което не са административни актове - чл. 21, ал. 5 АПК, и не подлежат на самостоятелно обжалване. Затова становището на директора на БД ЗБР за недопустимостта на инвестиционното предложение не съставлява акт по смисъла на чл. 104 във връзка с чл. 99 АПК, който да подлежи на съдебно оспорване от засегнатите лица. От него за тях не произтичат права и/или задължения и не се засягат законни интереси, каквито правни последици биха настъпили евентуално с решението по чл. 99 ЗООС. В аналогичен дух е решение № 2095 от 13.02.2019 г. по адм. д. № 12244/2018 г., VІ отд. на ВАС Предвид изложеното решението на Административен съд Благоевград е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено. Вместо това следва да се отхвърли жалбата на "Инертстрой ЗЗ" ЕООД срещу решение № БД-63-П/26.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Благоевград като неоснователна. На касатора предвид изхода на делото и своевременно предявената претенция, трябва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за двете инстанции както следва: 70 лева за държавна такса за касационната инстанция, и по 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, общо 470 лева. Претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение от 300 лева за всяка инстанция следва да бъде намалено до размера предвиден на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,