Решение № 1169 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Велико Търново, чрез процесуалния му представител юрк. Варнева, против решение 218 от 26.09.2023г., постановено по адм. д. 405/2023г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменена заповед РД22 - 1131 от 09.06.2023г. на Кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 135 ал. 1, ал. 3 и ал. 4 т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 124б ал. 1, чл. 136 ал. 1 и чл. 134 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 1 и чл. 125 ал. 8 ЗУТ е одобрено задание за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация /ПУП - ПР/ в обхвата на УПИ II 200, кв. 19 по плана на [населено място], община Велико Търново и с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП ПР за УПИ II 200, кв. 19 по плана на [населено място] с цел разделянето му на два УПИ, а именно УПИ IX 200 и УПИ X 200, кв. 19 по плана на [населено място], община Велико Търново. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение, а алтернативно се навеждат съображения за неправилност на същото, поради противоречие с материлани язакон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Иска оспореното решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено като образувано срещу административен акт, който по силата на чл. 124б ал. 4 ЗУТ не подлежи на обжалване, алтернативно като образувано срещу акт по чл. 21 ал. 5 АПК, част от процедурата по издаване на краен административен акт, т.е. такъв, който по посочената разпоредба не подлежи на съдебен контрол. Алтернативно иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта, като в тази връзка навежда съображения, че е неправилен извода за незаконосъобразност на същата, тъй като са били налице основанията по чл. 135 ал. 3 ЗУТ за издаването и във връзка със специалните правила по чл. 201 ЗУТ, тъй като същата е издадена във връзка с висящо гражданско дело по съдебна делба на недвижим имот. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Д. Дочева, чрез процесуалния си представител адв. Коцопулос, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът П. Иванов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Велико Търново е приел, че жалбата е допустима и е насочена срещу годен за оспорване административен акт, тъй като с оспорената заповед е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП ПР по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, която заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т. 1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол, тъй като съгласно чл. 135 ал. 6 ЗУТ заповедта, с която се допуска изработването на проект за изменение на ПУП спира прилагането на действащия устройствен план за частите, за които се отнася, като е обосновал, че това засяга правата на собствениците и носителите на вещни права в засегнатите имоти. С оспореното съдебно решение АС гр. Велико Търново е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Приел е, че това е така, тъй като от събраните доказателства е установил липса на изпълнение на изискванията на чл. 125 ал. 1 и чл. 128а ал. 1 от ЗУТ, изискващи проектите за изменение на ПУП съгласно чл. 136 ал. 1 на основанията по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ да са придружени от задание по чл. 125 със съдържанието разписано в ал. 2 на посочената разпоредба. Приел е, че оспорената заповед е изаддена по искане на лице, които има качеството на заинтересовано, но без да е представено задание по чл. 125 ал. 1 със съдържанието по ал. 2 на разпоредбата. Посочил е и че от представено по делото писмо от ВиК Йовковци ЕООД е видно, че и експлоатационното дружество е отказало д съгласува проекта за изменение на ПУП ПР относно възможностите за присъединяване към водоснабдителната и канализационна мрежа. Поради това е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта, отменил я е и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне, тъй като административното производство е започнало по заявление на заинтересовано лице. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображение. На първо място неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима жалба насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Напротив правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая е оспорената заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, видно и посоченото в самата оспорената заповед правно основание, която е акт по смисъла на чл. 214 т. 1 ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол, доколкото с тази заповед съгласно чл. 135 ал. 6 ЗУТ се спира приложението на действащия ПУП по отношение на засегнатите имоти, което пък обосновава и наличието на правен интерес от оспорването й у лицата, които имат качеството на заинтересовани, измежду които безспорно е и жалбоподателката пред първата инстанция. Неоснователно е и възражението, че в случая се касае за акт по чл. 124б, който съобразно чл. 124б ал. 4 ЗУТ не подлежи на съдебно обжалване, тъй като посочените разпоредби касаят разрешаването за изработване на първоначален проект и изменение на общ устройствен план и разрешаване на изработването на пръвоначален проект за подробен устройствен план. В случая не е разрешено с оспорената заповед изработването на проект за първоначален подробен устройствен план, а е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план по чл. 135 ЗУТ. Т.е. разпоредбата на чл. 124б ЗУТ в настоящото производство е неприложима, тъй като не се касае за разрешение за изработване на проект за първоначален ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че УПИ II 200, кв. 19 по плана на [населено място] е предмет на делбено производство и имотът е допуснат до съдебна делба, а изменението на плана за регулация с обособяването на два нови имота следва да е предприето на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ - има предложение на съда по дела за делба на урегулирания поземлен имот по предложение на Районен съд гр. Велико Търново, по гр. д. 2747/2021г. за делба на УПИ II 200 и предвид представеното по това дело положително становище на кмета на община Велико Търново за поделяемост на имота съобразно минимално изискващите се площи по чл. 19 ЗУТ. Видно от приложения протокол от съдебно заседание по посоченото дело и допълнителната съдебно - техническа експертиза по него /също представена/ е, че са изработени и предложени два варианта за разделяне на УПИ II - 200. Въпреки това съделителят П. Иванов със заявление от 25.04.2023г. внася свой проект за изменение на ПУП - ПР за разделяне на УПИ ІI - 200 на два УПИ IX 200 и X - 200 съобразно предложение за изменение на регулационен план, проект на стр. 42 51 от първоинстанционното дело. Поради това е неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на представено задание, което в случая, тъй като се касае за изменение на ПУП е именно, подаденото от Иванов със заявлението предложение за изменение на посочените по горе страници. В случая оспорената в производството заповед е издадена на основание чл. 135 ал. 1 и 3 ЗУТ, чл. 124б ал. 1 във връзка с чл. 136 и чл. 134 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 ЗУТ, които са неотносими към изложените в нея фактически основания, а именно тези във връзка с образуваното гражданско дело за делба пред Великотърновския районен съд. Спрямо установената по делото фактическа обстановка приложимата процедура и относимите правни основания са тези по чл. 134 ал. 2 т. 7 и чл. 201 ал. 1 и 3 ЗУТ. Процедурите за изменение на ПУП по чл. 201 вр. чл. 134 ал. 2 т. 7 ЗУТ и съответно разрешаване да се изработи проект на изменението по чл. 135 ЗУТ се различават съществено, поради което смесването им, респ. дублирането им е недопустимо, тъй като процедурата по чл. 201 ЗУТ се явява специална. Посочените материално - правни основания в случая по чл. 135 и чл. 124б не се съвместяват с предписанието, дадено по висящото делбено производство. Тук следва да се има предвид и предмета на производството по чл. 201 ЗУТ - поделяемостта на имота, предмет на делбата. Безспорно от доказателствата се установява, че пред административния орган е висящо производство, започнало по предложение на делбения съд по реда на чл. 134 ал. 2 т. 7 ЗУТ, след дадено положително становище за поделяемостта на имота УПИ ІI - 200/, предмет на делбата. В изпълнение на определение от 10.04.2023г. по гр. дело 2747/2021г. по описа на РС Велико Търново, е дадено на страните - съделители в делбеното производство и предписание по чл. 201 ал. 3 ЗУТ, с което е им указано да внесат проект за изменение на действащия ПР, като представят техническо задание, подадено от тях, включително със скица - предложение за разделяне на имота. В случая от съделителя П. Иванов е подадено именно такова заявление с предложение за изменение на действащия ПУП ПР за разделяне на УПИ II 200, съобразно предложението. Като по това заявление административният орган е следвало да се произнесе в производството по чл. 201 ЗУТ и във връзка с проверка на основанията по чл. 134 ал. 2 т. 7 ЗУТ. Следва за пълнота да се посочи и че по реда на чл. 201 ал. 3 ЗУТ не следва задължението проектът за разделянето на имота да бъде представен и съгласуван от всички съделители, тъй като може да има и разногласия между тях, както в конкретния случай. В случаите, когато липсва единодушие и част от съделителите не желаят да внесат проект за одобряване на изменението на ПР, или не са съгласни с предлагания от другите съделители проект, те имат право на възражение, включително и на жалба, но срещу заповедта за одобряване на проекта. Само при внесен при взаимно съгласия проект от съделителите, заповедта за одобряване на изменението на ПР би била окончателна на основание чл. 201 ал. 3 ЗУТ. В случая и във връзка с изложените по горе съображения е правилен крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта, но по други съображения, а именно поради това, че е издадена в ненадлежно производство, а именно в това по чл. 135 ал. 3 ЗУТ вместо в приложимото по специалната разпоредба на чл. 201 ЗУТ, както и поради противоречие на посочените в нея правни основания чл. 135 ал. 1, 3 и чл. 124б ЗУТ с фактическите основания за издаването й, а именно инициирано производство по изменение на ПУП ПР за разделяне на поделяем недвижим имот във висящо делбено производство по дело на РС гр. Велико Търново. Във връзка с изложеното като краен резултат е правилно отменена заповедта и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне, но следва да бъдат дадени други указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона при новото произнасяне, а именно да разгледа подаденото от П. Иванов заявление от 25.04.2023г. и приложеното към него предложение проект за разделяне на УПИ II 200 на два УПИ IX 200 и X 200 при спазване на изискванията на чл. 201 ЗУТ и във връзка с основанията по чл. 134 ал. 2 т. 7 ЗУТ. Предвид изложеното оспореното решение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а искането на ответника по касация Д. Дочева макар и основателно, но недоказано /не са представени доказателства за сторени в производството разноски/, също не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,