Решение № 10183 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2019 г.

Решение № 10183 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Кацаров от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Нинов, срещу решение № 70 от 23 май 2019 година, постановено по адм. дело № 138/2017 година по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 293/20 март 2017 година на кмета на община Троян. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Троян, чрез процесуален представител в постъпил писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба на Р. Кацаров срещу заповед № 293/20 март 2017 година на кмета на община Троян, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ: "Ремонт с преустройство на тавански помещения за жилищни нужди", попадащ в поземлен имот с идентификатор 73198.504.211 по кадастралната карта на град Троян (коригиран идентификатор с влязла в сила заповед № 1253 от 03 октомври 2017 година на кмета на община Троян за поправка на допусната очевидна фактическа грешка). Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото безспорно е установено, че касаторът е извършил в съсобствен имот ремонт с преустройство на две тавански помещения като западното помещение е преустроено в кухня – дневна, а източното в спалня. В коридора - обща част на сградата е обособен и изграден санитарен възел. В западното помещение надзида е на височина 1, 50 м. и покривната плоскост е повдигната. Покривната конструкция на източната стая също е променена в едноскатна в сравнение със съществуващата преди това, а на мястото на прозореца е избита врата към козирката, която посредством поставен парапет е обособена като тераса. Установено е също така, че строителството е извършено след 2016 година, като за него не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван инвестиционен проект. Констатираният нов строеж с описани по-горе характеристики е установен, като е съпоставен с извършеното през 1995 година преустройство на същия тавански етаж в ателие, за което е издаден Акт за узаконяване № 9/23 ноември 1995 година от главния архитект на община Троян. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното преустройство представлява нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. В случая се касае за строеж пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, както обосновано е приел административният съд, съответстващо с посоченото в административния акт. Предвид правилно приетите от съда данни относно времето на извършване на строителството, съдът е обсъдил предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване. Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, връчени на жалбоподателя по законоустановения ред, като последният е упражнил правото си да направи възражение, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила, както обосновано е приел административният съд. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, каква част подлежи на премахване и къде се намира. Оплакването, направено в касационната жалба, относно неточното изписване на идентификатора на имота в заповедта е разрешен с влязло в сила съдебно решение, с което жалбата срещу заповедта за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка е отхвърлена, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан. Както се посочи по-горе, констатираното ново строителство е описано в заповедта посредством извършване на проверка и направено сравнение с одобрените проекти, дали основание за издаване на акт за узаконяване на извършеното през 1995 година преустройство в ателие. Констатираното сега строителство правилно е определено от административния орган като изцяло ново, тъй като е променено местоположението на санитарния възел, има надзиждане с по-голяма височина в двете стаи, повдигане и промяна на покривната конструкция, изградена е врата към новообособената тераса, в сравнение с узаконеното до момента. В тази връзка е и основното оплакване в касационната жалба, на което и първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно и мотивирано, а изводите му се споделят от настоящия касационен състав. Наведените в касационната жалба твърдения относно некоректно изписване на правното основание за издаване на заповедта не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което също се явяват неоснователни. В заповедта изрично е посочено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, който съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежи на премахване с издаване на заповед от кмета на общината. Оплакването, че административното производство е започнало по инициатива на друго лице е без правно значение, тъй като производството по премахване на незаконно строителство може да започне при извършване на служебна проверка от органите по строителен контрол или по подаден сигнал до тях, като и в двата случая компетентният орган няма задължение да завърши производството с издаване на административен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,