Решение № 12933 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/, чрез процесуален представител, срещу решение 379/11.04.2024 г. по адм. дело 199/2023 г. на Административен съд /АС/ - Силистра, с което по жалба на С. И. В. е отменена резолюция за отказ на главния директор на ГДИН да бъде разрешено ползването на 20 дни неплатен отпуск от В., изпълняващ длъжността Надзирател I степен в арест Силистра към РСИН-Силистра III категория при Областна служба /ОС/ Изпълнение на наказанията - Варна, по подадено заявление с вх. 1848/02.10.2023 г. чрез началника на PC Изпълнение на наказанията гр. Силистра и началника на ОС Изпълнение на наказанията гр. Варна, заведено в ГДИН-София с вх. 15551 /05.10.2023 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационна жалба - С. И. В. от гр. Силистра, не взема становище по нея. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказания, чрез процесуален представител, срещу определение 469/08.05.2024 г. по адм. дело 199/2023 г. на Административен съд Силистра, с което е изменено решение 379/11.04.2024 г. по същото дело, като е намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение, което ГДИН следва да заплати на С. И. В. от 1200 /хиляда и двеста/ лв. на 500 /петстотин/ лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът по частната жалба - С. И. В. от гр. Силистра, не взема становище по нея. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд (ВАС), Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на посочени правни и фактически основания за издаването му, респективно при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за постановения отказ. Административният съд е посочил, че конкретни фактически и правни основания не могат да се извлекат от съдържанието на административния акт, като липсва и препратка към мотиви, съдържащи се в други документи в преписката. С оглед посочените съображения, АС Силистра е отменил административния акт, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, но е немотивиран, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, като в конкретния случай такива безспорно липсват. В тази връзка правилно административният съд е отбелязал, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В настоящата хипотеза конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Що се отнася до становищата на преките ръководители, то същите безспорно не санират липсата на мотивираност на акта и обосновано не са приети от решаващият съд като причини за отказа, тъй като в оспорената резолюция не се съдържа препращане към тях. В същите не се съдържа и правно основание за отказа, поради което изводите на АС Силистра са обосновани и законосъобразни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция установи, че първоинстанционният съд след като е отменил оспорения административен акт, не е постановил диспозитив за изпращане преписката на административния орган, въпреки че е изложил мотиви за необходимостта от ново произнасяне на административния орган, които се споделят от настоящия съдебен състав. Поради изложеното преписката следва да се върне на административният орган от настоящия съд. По частната жалба: Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл. 230, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд, съобразявайки възражението за прекомерност на ответника в производството пред него, е приел, че посоченият размер на присъденото възнаграждение се явява завишен спрямо фактическата и правна сложност на спора, като позовавайки се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С -438/2022 г., е редуцирал същия до 500 лв. - размер под минималния предвиден по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не са налице основания за отмяна на определението и определяне на по- нисък размер присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. АС - Силистра е определил дължимия размер разноски под предвидения минимален такъв, като е отчел както решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 г., така и реално осъществените процесуални действия от адвоката на В.. Ето защо първоинстанционният съд е определил справедлив и в съответствие с обема на адвокатската защита размер, като същият не е прекомерен и не следва да бъде редуциран. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение