Решение № 8413 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2012 г.

Решение № 8413 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Веселин Недков Филипов (Филков) против решение № 111 от 06.07.2012 г. по адм. дело № 175/2011 г. на Административния съд - Ловеч като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Министерство на правосъдието, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявените от жалбоподателя против Министерството на правосъдието и Администрацията на затвора - Ловеч, исковете за причинени имуществени и неимуществени вреди, в общ размер на 26 840 лв. за периода от 13.12.2001 г. до 13.04.2011 г. и съответните разноски по делото. Съдът е изложил съображения, че за периода от 13.12.2001 г. до 13.04.2006 г. претенциите са погасени по давност, а за останалия период по исковата молба се явяват неоснователни, поради липса на условията за приложение на фактическия състав на чл. 203 и чл. 204 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложени са съображения, че ищецът като изтърпяващ наказанието "лишаване от свобода" има право да получава подходяща работа, обвързано с възможностите на администрацията да осигури такава и при условията на чл. 64 ЗИН (отм.), но не и задължение за последната. Поради това дори и да е имало периоди, през които на ищеца не е била осигурявана работа, това обстоятелство не може да бъде квалифицирано като "незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация", поради което ищецът не е претърпял претендираните от него имуществени вреди, за да се издържа в затвора и съответно да бъде намалено наложеното му наказание. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни правни съображения. Безспорно е установено, че ищецът като изтърпяващ наказанието "лишаване от свобода" е подавал молби за работа на конкретно посочена от него работа като "обслужваща дейност" (домакински щат). От изслушаната счетоводна експертиза е установено, че за исковия период е осигурявана работа в затвора на затворниците в дърводелска работилница само в изолирани случаи, както и за изработване на отделни дребни стоки. Ищецът не е представил доказателства, че има квалификация за работа на исканата от него длъжност в т. нар. "домакински щат", която изисква икономически познания. Законосъобразни са изводите на съда, че претендираните имуществени вреди, претърпени от ищеца, поради неполучаване на самоиздръжка в затвора, са неоснователни. Самата издръжка на лицата, изтърпяващи наказания в затвора, се осигурява от държавния бюджет. Освен това както при действието на ЗИН (отм.), така и на ЗИНЗС трудовата дейност в затвора, както и зачитането на отработените дни от размера на наказанието, е правна възможност, а не и задължение на администрацията на затвора. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,