Решение № 4935 от 25.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница София /провоприемник на ТД Югозападна/ при Агенция Митници, чрез процесуалния му представител гл.юрк. Б. Станков срещу Решение 4744 от 15.07.2021 г. по адм. дело 4920/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение по жалба на Лакпром АД е отменено Решение РЗАДС-5800-545/32-102963 от 31.03.2021 г. на директора на ТД Югозападна към Агенция Митници, с което на основание чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. а, вр. ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител с BG005800Е0172 от 26.02.2018 г. за обект, представляващ завод за производство на лаково-бояджийски и строителни продукти, находящ се в с. Световрачене 1252, ул. Синчец 16, поради неизпълнение на изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗАДС. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е изтълкувал и приложил законовите разпоредби. Конкретни твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила не са изложени. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу решението на митническия орган в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение на ответника по касация. Ответната страна Лакпром АД, чрез процесуалните си представители адв. М. Йорданов и адв. С. Илиева, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Лакпром АД е притежател на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител с BG005800Е0172 от 26.02.2018 г., издадено на основание чл. 24б, ал. 4 ЗАДС за акцизна стока минерален терпентин с код по КН 2710 1221. С писмо рег. 32-196600 от 09.07.2020 г. на директора на ТД Югозападна, получено на 13.07.2020 г., дружеството е уведомено за влезли в сила изменения на ЗАДС с §38, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО, според които в срок до 14.09.2020 г. лицата, получили удостоверение по чл. 24б, ал. 6 ЗАДС, следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8-10 ЗАДС. При извършена проверка от служители на ТД Югозападна на 02.03.2021 г. е установено, че дейността на дружеството не е приведена в съответствие с тези изисквания, поради което с писмо от 05.03.2021 г. дружеството е уведомено за образувано административно производство за прекратяване на издаденото удостоверение. В представено становище на 18.03.2021 г. Лакпром АД е възразило, като е изложило съображения за липса на достатъчно време за доставка и въвеждане в експлоатация на средствата за измерване и контрол, за доставен дефектен елемент от инсталацията и за наличие на административни пречки. След което е издадено Решение РЗАДС-5800-545/32-102963 от 31.03.2021 г. на директора на ТД Югозападна към Агенция Митници, с което на основание чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. а, вр. ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител с BG005800Е0172 от 26.02.2018 г. за обект, представляващ завод за производство на лаково-бояджийски и строителни продукти, находящ се в с. Световрачене 1252, ул. Синчец 16, поради неизпълнение на изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗАДС. С оглед на така установените факти съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени решението на митническия орган, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи, че актът е издаден при неправилно приложение на материалноправни норми и в противоречие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите му. Не са налице основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК, съдържащи се в касационната жалба, които са свързани с основното оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Изводът на АССГ за незаконосъобразност на решението на митническия орган е формиран при задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни разпоредби. Противно на изложеното в касационната жалба, тълкуването на правните норми в синхрон с мотивите за приемането им е в съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съгласно който разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Целта на акта се извлича именно от мотивите за приемането му, поради което правилно съдът се е позовал на посоченото в тях, че лицензираните складодържатели ще имат възможност в тримесечен срок от влизането в сила на правилника за прилагане на ЗАДС да подадат до Агенция Митници искане за съгласуване изграждането на системата за видеонаблюдение, като до влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция Митници за привеждане в съответствие с новите изисквания лицата могат да продължат дейността си. Тези мотиви са намерили своя нормативен израз в текста на §38, ал. 6 ПЗР на ЗИД на ЗКПО, според който до влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция Митници за привеждане в съответствие по ал. 5 с изискванията на чл. 47б ЗАДС лицата, подали искане по ал. 4, продължават дейността си като лицензирани складодържатели. По идентичен начин е уреден и срокът по §38, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗКПО. По делото е установено, че на 20.10.2020 г. Лакпром АД е сключило договор за доставка на оборудване с предмет оборудване за данъчен склад под надзора на Агенция Митници доставка на ИКУНК, на нивомерна система с магнитоскриктивни гъвкави сонди, на системи за измерване на изход, на вътрешна автоматизирана система (АСО) и калибриране на резервоар. При условие, че е констатирано, че дружеството е предприело действия по привеждане на дейността си в съответствие със законовите разпоредби, но е налице забавяне по независещи от него причини неизпълнение на търговски договор от страна на доставчика, то тълкуването на приложимите разпоредби в различен смисъл би противоречало на целта на закона. Лакпром АД е ангажирало доказателства, че притежаваните от него средства за измерване са преминали метрологичен контрол от Българския институт по метрология, т.е. разполага с уреди за измерване и контрол, които са позволили на митническите органи при извършена проверка на 06.04.2021 г. да констатират, че количествата минерален терпентин, установени от водената от ОАКП материална отчетност, измерени посредством притежаваната от дружеството автомобилна везна хибридна, са налични в склада на обекта. Както е посочил първоинстанционният съд нито в административното, нито в съдебното производство са налице данни по отношение на Лакпром АД да са извършвани митнически проверки или ревизии, при които да са установени прояви на недобросъвестни действия, противодействието на които е пряка цел на измененията на ЗАДС, според мотивите към законопроекта. В съответствие с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Средствата за намеса при регулиране на бизнеса не следва да са повече от необходимите за постигане на целта на закона. При така установената фактическа обстановка по делото отнемането на лиценза на дружеството е постановено при нарушение на този основен принцип, тъй като издаденият административен акт няма да препятства отклонение от плащане на акциз, каквато е целта на закона, а ще преустанови икономическата дейност на засегнатия правен субект, като направи продукцията му неконкурентноспособна, каквато не е преследваната от закона цел. От изложеното следва, че като е стигнал до крайния извод, че митническият акт е издаден в нарушение на материалния закон и най-вече на преследваната с него цел и го е отменил, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение за прекомерност на претендираното такова, което надвишава многократно минималния размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 500 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение