Решение № 3086 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2011 г.

Решение № 3086 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от "Вертекс имоти" ЕООД със седалище София срещу решение № 3708 от 25.07.2011 г. по описа на Административния съд - София-град, I отделение, 19-и състав. В жалбата се твърди за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столичната община, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в касационната жалба, констатира, че последната е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Вертекс имоти" ЕООД срещу акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци (АУПОВ) № РД-22-47 от 29.07.2010 г. на кмета на Столичната община в частта, с която е била начислена такса битови отпадъци за периода 11.02.2008-29.02.2008 г., както и начислена лихва за периода 01.12.2007-29.02.2008 г. Съображенията за това са били, че законосъобразно с обжалвания АУПОВ на "Вертекс имоти" ЕООД е била начислена такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 11.02.2008 до 29.02.2008 г., тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столичната община (наричана за краткост наредбата), за новопридобити имоти ТБО се събирала от началото на месеца, следващ придобиването на имота. Въз основа на тълкуване на този текст и като е приложил по аналогия разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗМДТ, съдът е достигнал до извода, че отчуждителят се явява задълженото лице, което следва да заплаща ТБО за периода от датата на прехвърлянето на имота до края на текущия месец. По отношение на оспорения размер на дължимите лихви съдът е приел, че лихвата е акцесорно задължение по силата на чл. 175, ал. 1 ДОПК, поради което отхвърлянето на жалбата срещу главницата има за последица и отхвърлянето на жалбата в частта и по дължимата лихва. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за незаконосъобразност на издадения АУПОВ - предмет на делото. Допълнително следва да се посочи следното: Регламентирането на задължение за плащането на таксата само за периода, през който задълженото лице по чл. 64 от ЗМДТ е собственик на имота, респективно ползвател, когато това лице придобие имота през течение на годината, е направено с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столичната община. Текстът на разпоредбата предвижда такса битови отпадъци да се дължи от началото на месеца, следващ придобиването на имота. Като се изходи от правилото, че дължимостта на ТБО е обвързана с ползването на имота, то следва да се направи извод, че до този момент задължението тежи изцяло върху прехвърлителя на имота. Ето защо настоящият състав приема, че за периода от 11.02.2008 г. (датата на прехвърляне на имота) до началото на месеца, следващ придобиването на имота (29.02.2008 г.), задължено лице е касаторът, тъй като нито ЗМДТ, нито наредбата на Столичната община съдържат разпоредба, по силата на която за този период прехвърлителят да е освободен от това си задължение. След като по делото не са били представени доказателства, че "Вертекс имоти" ЕООД не е ползвал имота или да е било направено искане за освобождаване от таксата по реда на чл. 8, ал. 5 и 6 от ЗМДТ, то явно са били налице основания за издаване на обжалвания индивидуален административен акт. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ето защо Върховният административен съд - трето отделение,