Решение № 4466 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2009 г.

Решение № 4466 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 60 от 19.10 2009 г., постановено по адм. д. № 2263/09 г. Административен съд - София град, първо отделение, седми състав, е отменил по жалба на "Мелничен комбинат Рила - С. Т. Х." АД - гр. Благоевград, акт за прихващане или възстановяване № 807236/22.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Благоевград, потвърден с решение № 271 от 27.02.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, като незаконосъобразен и е върнал преписката на ТД на НАП-гр. Благоевград за произнасяне по искане за прихващане или възстановяване № СД вх. № 0100-10038/10.11.2008 г. С решението съдът е осъдил Д"ОУИ4-София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 944,81 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В същата се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания АПВ. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Туристическа компания "Предел"-АД /бившо "Мелничен комбинат Рила - С. Т. Х."-АД/ чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отменил акт за прихващане или възстановяване № 807236/22.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Благоевград, потвърден с решение № 271 от 27.02.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, като незаконосъобразен и е върнал преписката на ТД на НАП-гр. Благоевград за произнасяне по искане за прихващане или възстановяване № СД вх. № 0100-10038/10.11.2008 г., подадено от "Мелничен комбинат Рила - С. Т. Х. "-АД-гр. Благоевград. Административният съд е приел, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган и направеното възражение за нищожност на същия се явява неоснователно, но е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Изложени са мотиви, че режимът на прихващане в данъчното право е регламентиран в разпоредбата на чл. 128 от ДОПК и този режим е специален по отношение на режима на прихващане, уреден в чл. 103 - 105 от ЗЗД. Посочено е още, че по силата на един от основните принципи на правото специалният закон дерогира действието на общия такъв и че носител на правото на прихващане е само органът по приходите, но не е и задълженото лице. Административният съд е отбелязал, че съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК прихващането може да се извърши с изискуеми публични вземания, за разлика от чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, който поставя изискване вземанията да са ликвидни и изискуеми, като в данъчното право прихващането е начин за погасяване на публичното вземане - чл. 168, т. 2 от ДОПК, макар и да не е посочено сред изпълнителните способи в чл. 215, ал. 1 от същия кодекс. Според съда целта на принудителното изпълнение е за погасяване на изискуемо публично вземане чрез неговото плащане, поради което от систематичното място на разпоредбите на ДОПК относно прихващането и принудителното изпълнение не може да се прави извод за липса на връзка между тях. Посочено е, че релевантна в случая е нормата на чл. 127, ал. 2 от ДОПК, според която РА подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс, като двете алинея на чл. 127 следва да се тълкуват във взаимна връзка. Отбелязано е и това, че след като изискуемостта на публичното вземане настъпва с изтичане на 14-дневен срок от връчване на ревизионния акт и след изтичането на този срок може да се пристъпи към неговото принудително изпълнение, то спирането на принудителното изпълнение следва да рефлектира и върху възможността да се погаси публичното вземане, включително и чрез други способи по чл. 168 от ДОПК, в това число и чрез прихващане. На база на направеното тълкуване на цитираните разпоредби е изграден извод, че след като органът по приходите е извършил прихващане на сумата в размер на 124 740,50 лв. със сумата по РА № 785 от 31.10.2007 г. в оспорената му част в размер на 213 326,88 лв., които задължения по РА не са ликвидни /има спор относно тяхното основание и размер/ и не са изискуеми с оглед постановеното от решаващия орган спиране на изпълнението на оспорения РА, то е налице нарушение на закона, което прави издадения АПВ неправилен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че с оглед характера на данъчните задължения като публични такива не важи общото изискване на чл. 103 от ЗЗД за ликвидност, респективно безспорност на насрещните вземания, поради което е възможно прихващане и със вземане, което е установено с още не влязъл в сила поради оспорване ревизионен акт. Като допълнителен аргумент в тази насока е цитирана разпоредбата на чл. 127, ал. 1 и 2 от ДОПК, според която ревизионните актове подлежат на предварително изпълнение, от което следва, че задълженията за данъци стават изискуеми веднага. Твърди се още, че спирането на изпълнението на ревизионния акт е ирелевантно към извършеното прихващане, тъй като посредством спиране на изпълнението се преустановява единствено възможността за предприемане от страна на приходната администрация на действия по принудително изпълнение. Излагат се и допълнителни аргументи, основани на разпоредбите на чл. 168 и 170 от ДОПК, както и на разпоредбите, уреждащи спирането на ревизионните актове. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор по фактическата обстановка изразяваща се в това, че с процесният акт за прихващане или възстановяване № 807236/22.12.2008 г. е извършено прихващане на суми, подлежащи на възстановяване на молителя "Мелничен комбинат Рила - С. Т. Х. "-АД-гр. Благоевград със задължения на същия по ревизионен акт № 785/31.10.2007 г., който е оспорен и изпълнението му е спряно с решение № 2200/28.12.2007 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. София. Според между страните се свежда до прилагане на закона и по-специално относно това допустимо ли е прихващане на вземане на задълженото лице с негови задължения по ревизионен акт, изпълнението на който е спряно по реда на чл. 153, ал. 4 от ДОПК. Даденият отрицателен отговор на този въпрос от страна на първоинстанционния съд е правилен и обоснован на вярно тълкуване на закона и в съответствие с установената съдебна практика. В ДОПК не се съдържа правна регламентация на института на прихващането в данъчното право, а само е уредена процедурата по извършването му, поради което намират приложение общите разпоредби на гражданското право - чл. 103 - 105 от ЗЗД, отчитайки обаче особеностите на данъчното вземане /задължение/ като вид публично вземане. Институтът на прихващането е регламентиран в нормата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД и според нея когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В случая спорът се свежда до това може ли да бъде извършено прихващане на вземането на данъчно-задълженото лице със задължението му, установено с все още невлязъл в сила ревизионен акт, изпълнението на който е спряно по реда на чл. 153, ал. 4 от ДОПК. Доводите развити в касационната жалба относно допустимостта на прихващането биха били верни и основателни, ако в случая не е налице спиране на изпълнението на ревизионния акт по посочения по-горе ред. Спирането на изпълнението се явява вид законова гаранция /при наличие на определени посочени в закона условия и процедура/, че няма да са осъществят правните последици от изпълнението на един незаконосъобразен административен акт, който е обжалван по административен или съдебен ред. Същността на тази гаранция се изразява в това, че до влизането в сила на обжалвания акт, се спира възможността той да бъде изпълнен принудително. Прихващането е един от способите за погасяване на публичното вземане /задължение/ - чл. 168, т. 2 от ДОПК, а след като вземането /задължението/ не подлежи на принудително изпълнение поради наличие на временна законова забрана, то с него не може да бъде извършено прихващане. След като е стигнал до същите правни изводи и е отменил издадения АПВ като незаконосъобразен и е върнал преписката на съответната дирекция за произнасяне по искането за възстановяване, административният съд е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,