Решение № 10226 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2014 г.

Решение № 10226 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "МБАЛ - Велинград" ЕООД със седалище и адрес на управление град Велинград срещу решение № 45 от 5.02.2014 г. по адм. дело № 985 от 2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, 2-ри състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директор на Дирекция "Бюро по труда" - град Велинград, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Василев, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор по касационната жалба от 10.03.2014 г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Професионална гимназия по горско стопанство "Христо Ботев" - гр. Велинград, директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велинград, и Община Велинград не са взели отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 45 от 5.02.2014 г. по адм. дело № 985/2013 г. Административен съд - гр. Пазарджик, 2-ри състав, е отхвърлил жалбата на "МБАЛ - Велинград" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велинград против решение от 11.03.2013 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Велинград, с което на дружеството е отказана услуга по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Производството пред Административен съд - гр. Пазарджик, е образувано и разгледано при условията на чл. 226 АПК след постановяване на решение № 16930 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 12790/2013 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е съобразил указанията, дадени му с отменителното решение на касационната инстанция. Той е приобщил към делото представените и пред тази инстанция доказателства, както и тези, които допълнително е изискал с определение № 3 от 2.01.2014 г. В съдебното заседание, състояло се на 20.01.2014 г., съдът е приел тези доказателства, като изрично ги е посочил. В тази връзка оплакванията на касатора, че при постановяване на решението съдът се е позовал на доказателства, които не са надлежно приети от него, не кореспондират с посоченото определение. Освен това в цитираното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя не е оспорил представените от ответника писмени доказателства, поради което и на основание чл. 193, ал. 1 ГПК оспорването им с настоящата касационна жалба е процесуално недопустимо. Съдът детайлно е разгледал в мотивите към решението си цялата процедура по издаването на процесния индивидуален административен акт и е направил законосъобразен извод за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока изцяло се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо тяхното повторно възпроизвеждане. Неправилно е възражението на болничното заведение, че директорът на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Велинград, не е бил компетентен да постанови отказ за предоставяне на услуга по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта. Компетентността на цитирания административен орган е изрично уредена в разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта (ППЗНЗ). Що се касае до оплакването на касатора, че издаденият индивидуален административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, то в мотивите към решение № 16930 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 12790/2013 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение, е било прието, че такова нарушение не е налице. В цитирания съдебен акт също така изрично е посочено, че решението на Съвета за сътрудничество към Дирекция "Бюро по труда" - гр. Велинград, и оценителните формуляри на всеки един от членовете му представляват мотиви на административния акт. В тази връзка наведеният в касационната жалба довод, че административният орган, за да обоснове отказа си, не се е позовал на резултатите от класацията, не следва да се коментира отново. Неоснователни са и доводите, че колективният орган, а именно Съветът за сътрудничество към Дирекция "Бюро по труда" - гр. Велинград, е действал в незаконен състав и неговото решение е нищожно. В поканата на стр. 18 от първоначалното дело се съдържат данни кои са деветте лица, които са избрани за участници в Съвета, и кои организации с доказана легитимност те представляват. От списъка на стр. 7 от същото дело се установява кои от тях са седемте лица, които са участвали в този съвет на заседанието, състояло се на 6.03.2013 г. Съставът на Съвета отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 от раздел II на Правилника за устройството и дейността на Съвета за сътрудничество към Дирекция "Бюро по труда" - гр. Велинград. При състав на Съвета от 9 членове и при присъствие на 7 от тях е налице необходимият кворум по чл. 11, ал. 1 от цитирания правилник - присъствие на повече от половината членове. Класирането на "МБАЛ - Велинград" ЕООД е извършено съгласно Методиката за подбор и оценка на работодатели за ползване на насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта. Съгласно чл. 50, ал. 3, т. 6 ППЗНЗ оценката на отделните критерии се извършва при условия и параметри, определени в методика, утвърдена със заповед на министъра на труда и социалната политика. В разпоредбата на чл. 50, ал. 3, т. 5 от същия правилник са посочени критериите, при които се извършват подборът и оценката на работодателите, а те са следните: средносписъчна численост на персонала в предприятието за месеца преди кандидатстването; вид на основната дейност; ползвани насърчителни мерки през предходните 24 месеца; изпълнение на задълженията по предходни договори. Същите критерии са залегнали в цитираната методика. При оценката на "МБАЛ - Велинград" ЕООД, както и на останалите кандидати тези критерии са били съобразени първоначално от членовете на комисията, като всеки един от тях е изготвил в табличен вид оценка по цитираните критерии и класиране на кандидатите, желаещи преференции. Резултатите от оценката и класирането при всички членове на комисията са еднозначни. При тях е отчетено, че четиримата кандидати осъществяват дейността си в сферата на услугите, поради което са получили по 3 точки за вид на основната дейност. Отчетено е също така, че първите трима кандидати, един от които е и касаторът, не са ползвали насърчителни мерки през последните 24 месеца и тези трима кандидати са получили по 25 точки. Различията между двамата кандидати, класирани на първите две места, и касатора, класиран на трето място, се дължи на критерия средносписъчен брой на персонала, докато първите двама кандидати, които имат такъв състав от 11 до 50 лица, са получили по 5 точки, съгласно т. 1.2 от критериите на методиката, а "МБАЛ - Велинград" ЕООД е получил 3 точки, тъй като има средносписъчен брой на персонала над 50 души. При така приложените нормативно установени критерии ПГГС "Христо Ботев" и ДСП - гр. Велинград, са получили по 33 точки, а касаторът - 31 точки. Ето защо той е класиран на трето място и при наличието само на 5 места, които са разпределени между първите двама кандидати съобразно заявения от тях брой работни места, болницата законосъобразно е получила отказ за ползване на социалната услуга по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта. Предвид разпоредбите на чл. 220 във връзка с чл. 219 АПК, наведените от касатора нови доводи относно незаконосъобразността на обжалвания административен акт едва във второ по ред касационно производство са недопустими. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред тази инстанция, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника Дирекция "Бюро по труда" - гр. Велинград, се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,